• Нещата от живота: Албена Тодорова

    13 септември 2018

    текст Наталия Иванова снимка Йорданка Чакърова

    "Бени на японски означава алено, а никки – дневник", обяснява Албена в един от първите си редове na benikki.tumblr.com (днес вече bembeni.com).
  • Около книгите на Пламен Божилов

    26 юли 2018

    текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова

    Да сте отгръщали страници, които са минали през неговите ръце, е повече от възможно – Пламен е на Славейков от 90-те, а по-късно отваря Антикварници със стари книги на три централни адреса. Идеята да говорим с него дойде с последната на Гладстон, където отскоро намираме редки находки от всички точки на света, но интересът ни порасна и с ремонтите, които дават нов повод да се замислим за мястото на книгата в София. Заради тях сега стискаме ръката на Пламен в градинката срещу хотел Рила, където е преместен книжният пазар, и му даваме бяло поле да напише своята история – от първата сергия през 90-те до рафтовете зад витрина днес и надеждите за утре.
  • Намерена в превода: Милена Попова

    18 януари 2018

    текст Наталия Иванова

    Етгар Керет сравняваше преводачите с нинджи: "ако ги забелязваш, значи не ги бива". И докато това е вярно, когато говорим за текстове, ни се иска в живота да е обратното: ако ги бива, значи ги забелязваш. Ето защо тези страници са за Милена Попова – заради нея на български говорят романи като Никога, никъде, никой на Нийл Геймън, Мидълсекс на Джефри Юдженидис, а само през последната година в неин превод излизат Познатият непознат. Ранни разкази от Труман Капоти, Клубът на изчезналите видове на Джефри Мур и Пламтящият свят на Сири Хуствет, който има трудния характер на фикционална антология от текстове на и за художничката Хариет Бърдън.
  • Нещата от живота: Виктор Хорват

    7 декември 2017

    текст Наталия Иванова

    "Трудно е да ви провокирам, докато се опитвам да разкрия себе си в няколко реда. Какъв жанр е това? Ако е сериозен, ще излъжем; ако е забавен, ще скрием нещо", пише унгарецът в своя кратка визитка и веднага ни се иска да прочетем още за човека зад нея. Досега го познавахме най-вече като автор – романът му Турско огледало излезе на български през август (от Ерго, в превод на Светла Кьосева), след като през 2012 взе Наградата за литература на ЕС.
  • Нещата от живота: Елица Георгиева

    7 септември 2017

    Ако на първо четене името ѝ в главата ви е бяла страница, то е защото първата ѝ книга тъкмо излиза от печат на български. Космонавтите само минават идва в София на 13 септември заедно с Елица и дългата си история – тя пише романа в Париж, където живее и завършва творческо писане и кино, печели награда Андре Дюбрьой за дебют и е номинирана за Флор (основана от Бегбеде), Рьоне Флане и 111-а страница.
  • Преди много години, в една близка галактика

    6 юли 2017

    текст и снимки Наталия Иванова

    "Да се довериш на един автор, за когото не си чувал нищо, да си вземеш неговия дебют от 500 страници и да му отделиш от времето си е огромна отговорност", казва ни Николай Терзийски преди да се разделим. Да ви кажем, че трябва да прочетете първата му книга Отлъчване е отговорност и за нас, но само от две-три страници от нея (публикувани в миналия брой) усетихме, че тук има "терзилък". Така Николай нарича онези идеи, които "идват отнякъде, влизат в главата ти и не ти дават мира, докато не ги напишеш".
  • Мъжът в лице: Рауи Хадж

    18 май 2017

    текст Евелина Иванова снимка Бабак Салари

    Покрай мъжете в гръб, с които ни среща във PhotoSynthesis, говорим очи в очи с писателя и фотограф от Бейрут за абсурдите на живота, клишетата на Запада и глобализацията като чужда дума.
  • Константин Трендафилов

    2 март 2017

    Преди премиерата на първия роман на Константин Трендафилов в средата на март, четем откъс от книгата и задаваме шест бързи въпроса на поета (и криейтив директор на Saatchi & Saatchi Bulgaria) за писането и четенето на неговото Затворисърце.
  • Между редовете: Гергана Димитрова

    26 януари 2017

    текст Наталия Иванова

    Вярва, че всеки читател иска да види издадени онези книги, които би сложил в личната си библиотека. Ако вземем четирите заглавия от нейното младо издателство Лист, първият ни рафт ще изглежда така: Къщата на улица Манго на Сандра Сиснерос (носителка на American Book Award), Манго и Бамбам: Съвсем НЕ-прасе на Поли Фейбър (за деца, но топли и нас), Съвестта на Дзено на Итало Звево (баща на новата италианска литература и вдъхновение за Одисей на Джеймс Джойс) и детската Котаракът и Дяволът на самия Джойс.
  • Нещата от живота: Хасан Бласим

    14 декември 2016

    текст Наталия Иванова

    В Гардиън го наричат "вероятно най-добрият жив автор на художествена литература на арабски" и това вероятно е един от най-добрите комплименти, които писател може да получи приживе. Хасан Бласим обаче се вълнува повече от отзивите на обикновените хора в Ирак, Сирия и Либия, които живеят с разказите му. Написани са "от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите", казват от Жанет 45, когато издават първия му сборник Лудият от площад Свобода, а вече печатат и втори – Иракският Христос (с награда за независима чуждестранна проза от Индипендънт).
  • Нещата от живота: Нермин Йълдъръм

    8 декември 2016

    текст Нaталия Иванова

    На български я познаваме само с половината й романи, но и те стигат, за да усетим нюанса на перото й. Сънувани тайни в Истанбул и Уроци за забрава (издадени от Рива) събират историите на две жени, които търсят изход от спомените си, открехвайки вратата към "социалната памет" на Турция.
  • Нещата от живота: Луис Басат

    24 ноември 2016

    текст Виолета Иванова

    "Когато спечелихме конкурса за Олимпийските церемонии в Барселона, знаех, че това ще е най-важният проект в живота ми". Бууум. Така гръмко звучи и останалото в CV-то на този испанец (с корени в Шумен), което тръгва от една рок банда, за да акостира в признанието "най-влиятелен рекламист на 20 век".
  • Нещата от живота: Рене Карабаш

    18 август 2016

    текс Емануела Иванова снимка Николай Петков

    Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва.
  • Плейлистът на Тео Чепилов

    12 май 2016

    "Градски герой" вече е банална фраза, но съдържанието ѝ е ясно, вечно и изглежда точно като Тео.
  • Минало в кадри

    11 февруари 2016

    Като чуем за уроци по история, си представяме гимназиални преподаватели, рецитиращи наизустени сухи факти с безизразни лица, и ученици, които се опитват да държат главата си изправена, докато тайно подремват.
  • Нещата от живота: Николай Грозни

    21 януари 2016

    текст Севда Семер

    Пати Смит казва, че романът му Вундеркинд "се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял". Това слага нещата в точен контекст – Николай (Гроздински по паспорт) е писател и пианист, за да започнем от основното. Нататък чертаем четири години в будистки храм, обикаляне на света и резултат в шест книги, публикувани при нас и в Щатите. Наскоро се спря обратно в България, а по-конкретно – на 27 януари ще бъде в Перото за разговор със Захари Карабашлиев и Светлозар Желев. Малко преди това минаваме с него през важното в живота му, като тръгваме от точка първа.
  • Черно на бяло

    7 януари 2016

    Ако точно сега и на вас ви се иска да се завиете с книга, послушайте първо какво се разлиства в съседната стая. На прага на 2016 попитахме четирима сладкодумни човека с умове, които харесваме, за последното, което са чели, книгата, която биха подали към нас, и новите заглавия, които чакат с апетит.
  • Напълно нормален: Хосе Карлос Сомоса

    3 декември 2015

    Бивш психиатър и настоящ писател. Пише трилъри с щипка фантасмагории, преплитане на сюжети и игри с читателя – Клара и сянката, Стръв, Зиг-заг и още куп неща, преведени на куп езици.
  • Да си учител в Копривщица

    26 ноември 2015

    текст и снимки Севда Семер

    На бюрото пред черната дъска седи Мариян Ранков. Преди това е бил фотограф и барман, после решава, че преподаването може би е точното нещо за него, и кандидатства за учител в Заедно в час.
  • 11 момента на Юлиян Табаков

    12 ноември 2015

    Подклажда огън под лъжичката със сценографията си тук и навън от доста години, а после фойерверките избухват за първия му филм като режисьор – Цветанка, който се гледа с ококорени очи от-до.