Срещу стената

23 декември 2010 текст Дима Чакърова, снимки Илиян Ружин
Милена Фучеджиева е българка, която обожава свободата. Определението е на самата нея, но по-добро не се налага да измисляме. В Ел Ей или в София писателката и активна блогърка изповядва тази житейска философия и не се оставя да бъде пренаписвана, за да влиза в нечии чужди рамки. След 20 години живот зад океана, засега е на линия тук, в компанията на своя котарак Панчо. Срещнахме се, за да видим дали и на живо е богиня в своя собствен филм и за да я разпитаме за последната й книга Аз, бLогинята, която е нещо като дневник, събрал парчета от живота на самата Милена – такъв, какъвто е, без нужда от пудра и ретуш.


След 20 години в Америка завинаги ли се завръщаш?
Неее. Думата завинаги изобщо не е в моя речник, завинаги си само мъртъв, хаха. Нищо не е завинаги. Засега съм тук – имам неща, върху които работя и които ще ме задържат, но обичам Америка безумно много. Мечтата ми е да живея близо до дъщеря ми – въпреки че не знам къде ще се установи като завърши. Засега съм тук и съм доволна.

Кое беше най-хубавото нещо, което ти се случи на наша територия?
Нещо да е най- не се сещам. Просто много нови хора навлязоха в живота ми, нови ситуации се отвориха за работа, нови предизвикателства. Също открих, че имам ново мое отношение към това място. Защото, когато през 90-а година спрях да живея в България, това беше ужасяващо време и място и сега, като слушам някакви хора, които ми обясняват, че за 20 години нещо не се е променило, искам да им кажа, че са пълни глупаци. В момента е в пъти по-добре и в пъти по-хубаво. Никой не ни е обещавал, че ще е лесно. Тогава напусках едно абсолютно празно от смисъл, мрачно, бедно, грозно и потискащо място, несвободно. А сега е все едно, че си навсякъде по света, София е един прекрасен град. Всичко, което го има в Америка, го има и тук.
България става все по-цивилизована. И в това съм абсолютно убедена. Вижда се от всичко – от хората, от начина им на обличане, от заведенията. Аз не съм срещала нито един нелюбезен човек, нито един, заклевам се! Винаги, когато се държиш усмихнато и кажеш нещо добро, няма как човекът отсреща да не ти отвърне – адски е просто!

Много си енергична. Отскоро си тук и вече издаде книга. Как дойде идеята за Аз, бLогинята?
Мислех да правя книга с есета, които са излизали в пресата, тъй като от 2000-та публикувам редовно, и да сложа и нещо по-лично от блога. Но есетата се оказаха ужасно много и на различни сериозни теми. А като свалих нещата от блога на хартия и като го зачетох, защото така не го бях виждала никога, и си казах – а, то се четяло, хаха. И така – книгата е като дневник, няма някакъв ужасно тежък стил на писане, вътре има и афоризми, и псувни, и стихове, и нецензурни думи, има поток на мисълта, критики на най-различни неща и си дадох сметка, че този шарен хаос, който цари вътре, ще е интересен. А и има страшно много хора в България, които не са непрекъснато в интернет. Хората от моето поколение не са толкова онлайн, както младите, и за тях бих искала да има една такава алтернатива.

Да живееш, пишейки на свободна практика тук, май е доста екстремно?
Не можеш да правиш големи пари с писане, но можеш да водиш приятен живот. Мисля обаче, че трябва да си човек, който коментира – ако пишеш за себе си и споделяш някакви твои житейски мисли, едва ли ще ти плащат за това. Трябва да имаш дупе, за да заставаш на позиции и да правиш социални коментари – хората искат да четат и има глад за такива материали. Има нужда от някакво по-брутално писане, не точно Мартин Карбовски, него вече го знаем, друг вид брутално писане, хаха.

Има ли тема, върху която категорично не би работила?
Ако ми кажат да напиша хвалебствен текст за някой политик, или изобщо хвалебствен текст, който не е за майка Тереза или Ганди, да речем, не мисля, че ще изпълня поръчката, хаха. Никой досега не ми се е бъркал какво да пиша и какво не. Един или два текста са ми били спирани но и до този момент не знам защо се е случило това. Беше много странно, защото единият беше за изнасянето на човешки тъкани и кости от България, зловещо нещо. Темата ми попадна, докато бях в Америка, поразрових се и се оказа, че България е на едно от първите места в света, но този текст не беше пуснат. Не знам дали има някой засегнат, с какво и как, нямам идея.

Ти имаш опит с пиеси, дали не ти се върти идея за нов драматургичен текст?
В момента пиша такъв, но той е сценарий за телевизия. За театрален не знам, просто нямам желание да си давам текстовете на режисьори, защото до сега не съм харесвала резултата при поставянето и на двете ми пиеси. Ако напиша текст за театър, ще трябва аз да си го поставя, а сега нямам време за такива неща.

Май с теб се работи трудно.
Да, аз съм авторитарна, хаха. Не се работи трудно, когато се спазват точно определените граници и всеки си върши работата. Но ако завися от някого, който не си върши работота, мога да убия. Предпочитам да работя с мъже, принципно и характерът ми е по-мъжки. Тази директност, която имам, може би е леко по-мъжко качество, а с жените винаги има някакви глупости, които се набъркват и объркват нещата.

Как протича денят ти в тази реалност?
Сутрин си отварям първо Google mail-а, Дневник, vsekiden – разни сайтове за новини, Huffington Post, задължително си чета хороскопа на едно място, хаха. Всеки ден се чете хороскопа, защото астрологията ми е хоби. Това е, когато нямам спешна работа. В последните седмици имам много за писане и набързо гледам така дали нещо не се е срутило повече, отколкото трябва, и като видя, че е същата каша, продължавам. Какво правя? Чета. Но нямам нерви за литература, нямам търпение за романи, интернет май ме е увредил, защото нивото ми на концентрация е паднало. Твърде много ме занимава околният свят, за да мога да потъна в нещо и да остана там. Чета всякакви коментари, свързани с политиката на Америка, Европа, това, което става с исляма. Интересуват ме общо взето социални и политически коментари. На театър ходя понякога.
Обичам да си оставам сама вечер вкъщи, но наистина да съм сама. Имам необходимост по 2-3 дни в седмицата да съм вкъщи и вечер да си гледам нещо, да си чета музикалната секция на Guardian – чета ревюта, гледам нещата, които се препоръчват и се държа в час. Изолацията ми е разтоварването.

Аз, бLогинята е в книжарниците от издателство Ентусиаст, 16лв
Милена Фучеджиева е на milenafuchedjieva.blogspot.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.