СОЦиалната мрежа

9 декември 2010
Васил Тучков е на 25, никога не е висял на опашка за банани и в спомените му Kореком е като сет от Междузвездни войни. Въпреки това смята, че несъстоялият се разговор за близкото ни минало има значение тук и сега. По тази причина темата на новия му авторски проект Living Museum е именно соцът – заповядайте на безопасна разходка обратно към социалистическата реалност и не забравяйте, че въпреки всичко за някои това време е равно на тяхната младост.


Обясни накратко какво представлява Living Museum.
Една от мисиите на проекта е да събира артисти от България и региона в тематична колаборация и да обединява най-различни таланти. Living Museum взима време и пространство и ги пълни с живи експонати, като улавя момента – правим го на места в процес на промяна, които още не са завършени. Той се появява, случва се и изчезва. И по този начин съществува само благодарение на хората, които ще го посетят, а не е нещо, което винаги можеш да видиш.

Първият Living Museum разказваше за Амстердам, сега следва соцът. Защо се зае с тази тема?
Най-малкото защото голяма част от младото поколение не познава соца и точно това го превръща в техен соц. Това е призма на социализма и режима в България – през очите на онези, които не са били пряко в него, но все пак са в епицентъра му. Нашата средна възраст е около 25 и не искаме да кажем, че толкова познаваме соца или го разбираме – точно обратното.

Защо мислиш, че младите хора въобще искат да знаят за това време?
Защото аз съм един от тях. Пък и да искат, и да не искат – соцът си е пак тук. Само се е брандирал и е позастарял. Израснали сме в гробище на тотеми, надгробни камъни и гигантски паметници и в същото време само слушаме разкази как е било преди.

Ти виждал ли си с очите си опашка за банани например?
Като много малък вероятно, но не мога да си спомня. Аз съм на 25, как да си спомням?

И все пак най-силният ти личен соц спомен?
От Кореком. Баща ми ме води веднъж, дори не разбрах какво точно купи, но вътре изглеждаше много странно и си го представях като междугалактическа станция.

А сега какво ще видят хората?
Приготвили сме отново жива инсталация, жив музей, който ще включва и фотографии. Фестивалът ще е с 4 тематични вечери: съветска, кубинска, китайска и българска. Помещението – сградата на БДЖ, паметник на културата, с 6-метрови тавани – ще бъде разделено на тези държави. Вътре ще има фотографии, инсталации, хипертекст, живи статуи, Кореком, трибуна, на която всеки ще може да каже нещо за соца. През деня ще е отворена галерия, всяка една от инсталациите е интерактивна, ще има дори импровизирана печатница и всеки ще може да си печата. Ще има огнено шоу, диктатори на кокили, речи. А всяка вечер от 20:00 ще има музика с платен вход. Някои от групите, които ще свирят, са Уикеда, Panican Whyasker, Милена. Идеята е да се срещне младото поколение със старото поколение, млад соц със стар соц. Да има сблъсък. И всяка вечер ще има по един олдскул изпълнител и по един нов. В момента преговаряме за включване и на Кирил Маричков, заедно с бийтбоксър.

Ще могат ли да се купуват експонати?
Да, всичко ще се продава, ще има търг. От Корекома ще може да се пазарува също – дънки, банани, шоколадови яйца.

Ама как, с долари ли?
Не, ще има специални купони, които ще трябва да се обменят в нашата Магура на място. Вътре ще се продават постери, значки, табелки Образцов дом, имаме страшно много неща. Темата е много голяма и не можем да съберем всичко, важна ни е нашата гледна точка, трябва да има смисъл и послание, а не просто на едно място скупчени неща и камари телевизори Опера. Искаме да покажем как би изглеждал соцът днес, ако беше жив. А той е жив и си е тук, но под много различни форми. facebook е соц дори – по всяко време знае къде се намираш и какво правиш, всичко е открито, а човекът по някакъв начин е обезличен и е част от масата.

Това не важи ли за всяка епоха в известен смисъл?
Еми не. Соцът няма как да изчезне от България в рамките на един преврат и едни 20-30 години.

Лично ти как го усещаш днес?
Ето – търся спонсори за културно събитие, дизайн биенале, което няма нищо общо с политиката и не намирам. А това е историческо и дизайн събитие. Не търсим крайна обективност и реализъм, а нашите представи и то е почти една фантастична приказка – за шоколадови яйца, банани за 1000лв и забранени думички. И се надяваме хората да се забавляват. Всичко ще е интерактивно – всеки ще може да участва и да си вземе нещо.

Как се финансирате?
Living Museum интегрира корпоративната идентичност на марките на спонсорите си в инсталациите и ги представя като модерно изкуство и по този начин се издържа, едновременно рекламата е интересна и уникална. Досега работехме много добре с големи, световни фирми, но в момента, в който дойде соцът – ударихме на камък. Всички казват, че е политически неудобна тема и не искат да участват. Поради простата причина, че ние сме си още леко тъмнорозови и наистина си е соц. Точно това ни амбицира още повече и не сменихме темата, а се запънахме и искаме това нещо да види свят. Имахме идея да има и манифестация и да затворим Раковски, но няма да се състои, защото никой не иска да се асоциира. Всички искат да са европейци и да бягат от този имидж, вместо да се възползват, да се смеят с него, да го използват като платформа. То се е случило, като го криеш под леглото, няма да изчезне. Само ще се издува още повече. Трябва да бъде прието, а не да бъде забравяно. Колкото е смешен соцът, толкова е и трагичен, тъжен. Не искаме да взимаме позиция, а да покажем нашия поглед, защото все още има ехо, което резонира върху нас, неизменно е, генетично ни се е предало дори.

Когато не строиш музеи, с какво друго се занимаваш?
Най-вече с писане, аз съм си драскач – пиша сценарии, проза, книжки. Учил съм различни неща, завършил съм журналистика и креативно писане в Американския университет в Благоевград, но се занимавам с фотография, дизайн и видео.

Още проекти, в които си замесен?
Ще има, да. Предстои едно биенале по дизайн в Ню Йорк, но не искам да бия тъпана, преди да е станало. Със сигурност мога да кажа, че всеки, който дойде на соц музея сега, няма да е виждал нищо подобно в България. Живял съм на много места – в Амстердам, Щатите, Украйна, черпил съм вдъхновение отвсякъде и музеят е единствената причина да не се местя сега. Енергията ни е страшна, всички в екипа вярваме, че правим нещо уникално. За първи път от доста време усещам, че в България нещо се случва – от творческа гледна точка. А през следващата година ще влезем в културния афиш на София и ще имаме субсидиране от общината.

Living Соц e в сградата на БДЖ
(ъгъла на ул. Г.С. Раковски и ул. Ив. Вазов) от 16 до 20 декември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.