45 години стигат?

7 октомври 2010 текст Николай Василев
Дни преди задаващия се исторически последен концерт на Scorpions (макар че трябваше да се проведе на 9 октомври, концертът бе отменен за края на месец октомври, мястото на провеждане остава същото - стадион Академик-Плиска, зад спирка Студентски общежития), успяхме да се свържем лично с емоционалния основател, китарист и главен композитор в лагера на немските хард рок легенди – самият Рудолф Шенкер. От него узнахме интригуващи подробности за предстоящото шоу, както и за още топлата му автобиография Rock Your Life – Разтърси живота си, появила се буквално преди часове и на българския книжен пазар.


Как върви прощалното ви турне?
Страхотно! Все още съм леко замаян от часовата разлика, тъй като съвсем наскоро се върнахме от концертите в Южна Америка. Един от тях бе на най-високо разположения стадион в света – в Боливия, пред близо 40 хиляди души. Беше невероятно – свирихме на 3600 метра надморска височина! На моменти бяхме на път едва ли не да се откажем, тъй като въздухът е ужасно разреден там горе, но все пак си струваше усилията. Сега обаче гледаме напред – към предстоящите ни изяви, включително и тази в София.

Знаем, че на концертите от това турне изпълнявате около 20 парчета, нали?
Да, обикновено са между 20 и 22 – понякога свирим до 2 часа и 50 минути. Целта ни е да поднесем на публиката идеалното съотношение между стари хитове и по-нови песни и, съдейки по рецензиите в пресата след досегашните ни концерти в Европа, Северна и Южна Америка, решението ни е правилно. Всички са единодушни, че сме съставили перфектен сетлист.

Вероятно ти е писнало, но няма как да ти спестя следващия въпрос: защо решихте да сложите край на Scorpions навръх 45-ата годишнина от основаването на групата? Уморихте ли се, писна ли ви, или просто искате да се оттеглите с достойнство?
Взехме окончателното решение след записите за последния ни албум, Sting in the Tail, но го обмисляме отдавна. Scorpions се славят най-вече като страхотна група на живо и искаме да бъдем запомнени именно така, и то слагайки край на кариерата си, докато все още сме на върха. Не желаем да изпаднем в положението на някои други групи, които едва кретат на сцената от старост. Неведнъж съм ставал свидетел на подобно нещо, при това с музиканти, които боготворя – просто стоя сред публиката на концертите им и отвсякъде чувам подмятания: “Гледах ги преди 4 години и бяха страхотни, но вече не стават за нищо...” Не, не искам да стигаме дотам! Не искам да се разпаднем под натиска на собствените ни фенове! Ето защо взехме решението сами и съвсем съзнателно – да се оттеглим сега, когато хард рокът от 80-те отново набира сила, имаме убийствен нов албум, кариерата ни е в разцвет и 80% от концертите ни са напълно разпродадени, а не да станем на 70 и вече да не сме в състояние да предложим на публиката това, за което е дошла. И не, не сме уморени ни най-малко – просто хард рокът е музика, характерна с мощта си. Все още можем да я демонстрираме, но не знам дали ще е така и след 5-6 години, затова и слагаме край.

Преди две десетилетия в България бе много популярна една песен, наречена 45 години стигат. Така ли е наистина? Успяхте ли да постигнете всичко, за което сте мечтали?
Постигнахме повече, отколкото сме си представяли. Кариерата ни се разви по-добре и от най-смелите ни фантазии. Например концертите ни в бившия Съветски съюз в края на 80-те – никога няма да ги забравя! Не твърдя, че сме изиграли пряка роля в промяната на ситуацията в Източна Европа и падането на комунизма, но написахме химна на една от най-значимите и същевременно мирни революции в света – Wind of Change, бяхме лични гости на Михаил Горбачов в Кремъл през 1991, участвали сме в най-големите фестивали в света, свирили сме с Роджър Уотърс пред Бранденбургската врата в Берлин – какво друго бихме могли да желаем? Мисля, че Scorpions имаха фантастична история, особено предвид факта, че идваме от Германия – страна, от която навремето никой не очакваше да се появи световноизвестна рок група. Това бе и една от причините да напиша книгата Rock Your Life. Искам да накарам хората да се събудят, да повярват в собствените си възможности и да следват мечтите си – така, както аз го направих със Scorpions.

Предполагам, че в книгата ти са описани историите, за които спомена току-що?
Разбира се. Книгата е автобиография с някои от най-паметните случки от кариерата ми с групата, но същевременно е и нещо като “помагало” за хора, които търсят верния път в живота си и не знаят накъде да поемат. Посланието ми към тях е кратко и ясно: Когато трябва да направиш важен избор, спри се на варианта, който ще ти достави най-голямо удоволствие. Върши това, което те прави истински щастлив, а не онова, което би ти донесло само пари и нищо друго. Ако избереш второто, ще си богат, но ще се превърнеш в роб на парите. Ако обаче преследваш щастието си, ще чувстваш удовлетворение и ще се забавляваш, а парите рано или късно сами ще дойдат при теб. Накратко, Rock Your Life е автобиография, подсилена с множество примери за това, че можеш да постигнеш всичко, стига да вярваш в себе си и да следваш инстинктите си.

Освен с книгата си и със Scorpions, ще бъдеш запомнен и с китарите модел Flying V, които ползваш неизменно. Колко такива инструмента притежаваш?
Между 160 и 180. Никога не съм си поставял за цел да ги колекционирам, но с течение на времето нещата се стекоха по този начин. През годините, обикаляйки по света, съм купувал такива китари от къде ли не, стига да са били с добър звук, и в крайна сметка разполагам с доста действително качествени инструменти и за студиото, и за концертите ни. За настоящото турне например имаме три набора с апаратура, китари, барабани, микрофони и пр., предназначени за различните континенти. В момента първият пътува от Южна Америка за Истанбул, след което ще свирим с него и в София. Вторият е в Германия, третият – на друго място... Като се замисля, за всяко шоу носим със себе си около 60 китари.

А какво бе по-важно за теб през изминалите 45 години – да бъдеш виртуозен рок китарист или велик рок композитор?
В началото бе второто, но постепенно започнах да обръщам по-сериозно внимание и на свиренето. Макар да съм ритъм китарист, ролята ми за общото звучене на групата е огромна, да не кажа равнозначна на тази на соло китариста. Гледай на Scorpions като на футболен отбор – барабанистът Джеймс Котак е вратарят, аз съм Бекенбауер, Клаус Майне и Матиас Ябс са нападателите, а басистът Павел е защитник.

Добре, какво следва след “мачовете” от прощалното ви турне? Солови албуми, още книги или окончателно излизане в заслужена почивка?
В момента сме едва в началото на турнето и сме изцяло отдадени на настоящето, а след това... Ще видим – зависи какви възможности ни предложи съдбата. Знам само, че и след Scorpions ще продължа да се занимавам с нещо, което ми доставя удоволствие. Възможно е да издам албум заедно с брат ми Михаел Шенкер, може да напиша и нова книга и какво ли още не. Освен това в архивите ни има около 600 часа неизползван филмов материал – от турнето ни в Русия, концерта ни на Червения площад, шоуто ни пред пирамидите в Кайро, безброй кадри от обиколките ни из Азия и Америка и т.н., така че спокойно можем да издадем и DVD на Scorpions след време. Сега обаче искаме просто да отпразнуваме заедно с феновете ни края на една успешна 45-годишна кариера.

Scorpions са на стадион Академик-Плиска (зад спирка Студентски общежития), непотвърдена дата в края на месец октомври, 20:00, 50/90лв от eventim.bg

Rock Your Life е в книжарниците от Махалото, 16лв; 12лв по време на концерта

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.