Соло спектакъл

22 април 2010
След първия му роман Tokyo Cancelled заговориха за Рана Дасгупта като за един от най‑обещаващите британски новелисти. Затова ни стана доста интересно, когато разбрахме, че в новата му творба Соло драматичното действие криволичи из улиците на стара София и проследява стогодишния живот на един български аутсайдер с чудното име Улрих. Поговорихме с Рана за глобализация, средновековна литература и разкази дни преди третата му визита в София – този път той пристига на истинско национално турне за представянето на българското издание на Соло.


Тези дни доста хора обвиняват глобализацията за всички злини на света. Ти май я намираш по-скоро вдъхновяваща.
Всъщност глобализацията не е един процес, а сбор от такива. Тя има много ефекти и аспекти, затова е безсмислено и ограничено да я определяме като добра или лоша. В процеса можем да видим много ужасни неща, но въпреки това доброволно участваме в него – защото е ободряващ и пълен с възможности. Като писател ме интересува най-вече културата на глобализирането. Разбираме го като множество икономически и политически сливания, но нямаме представа за философската и политическата им инфраструктура. И точно поради това случващото се отблъсква доста хора. Нужно е да се научим как да бъдем граждани на това огромно поле – точно както навремето са ни учили да бъдем примерни граждани на национални държави. И това не е важно, за да аплодираме глобализацията, а за да я критикуваме смислено и да я управляваме.

Роден си в Англия, живял си в САЩ, а понастоящем си се установил в Делхи. Можеш ли да се наречеш гражданин на света?
Въпреки че съм живял в няколко държави, съм видял твърде малко от света. Едновременно с това движението между различни места те прави скептичен относно техните големи истории. Разбираш, че всяко място разказва своята велика история и до голяма степен това е абсолютно самоцелно. Националните държави са се превърнали в нарцистични единици и за много хора изкушението да се включат в тази себичност е голямо. До голяма степен виждам моята работа като опит да премина отвъд тази позиция и да си представя какво е да мислиш не на локално, а на планетарно ниво.

Първата ти книга Tokyo Cancelled е повлияна от Кентърбърийските разкази на Чосър. Как едно средновековно произведение може да вдъхнови роман за събития в 21 век?
Исках да се върна към онези средновековни епични разкази, за да покажа тяхната връзка със света през 21 век. Всички ние използваме тази памет на разказването на истории, на народните приказки. И едновременно с това сме наясно, че днес хората не разказват по същия начин – не предават мъдрост един на друг под формата на истории. Защо се получава така? Нима средствата за изразяване на модерните хора са обеднели? Или пък нуждите, които някога са запълвани от историите, днес са задоволявани от други неща? Tokyo Cancelled разсъждава над тези въпроси като предлага подборка съвременни хора – пътници, закъсали на едно летище, които могат просто да седнат и да си разказват приказките на техните предци. Но това са разкази за света, в който живеем – свят на корпорации, технологии, нелегална емиграция. Книгата мълчаливо пита читателя дали смята, че съвременният човек трябва да разказва тези истори и ако не, то – защо.

Новият ти роман Соло получи страхотни ревюта от критиката, както и похвали от писатели, сред които и Салман Рушди. Очаква ли подобна реакция?
Начинът ми на писане, особено когато работих над Соло, е едно неясно и много лично пътуване. Тогава съм в нещо като отшелничество – живея в свят, за който другите не знаят нищо и не е нещо, което можеш да обясниш. Не знам как хората биха реагирали на този свят, докато не го направят.

Главният герой в Соло е българин. Интересен избор – има ли причина за него?
Разбира се, за това има много причини. Започнах да слушам българска музика, покрай това прочетох и една книга за вашата история. Стана ми адски интересно – отразяваше точно усещанията, които исках да изследвам в новата си книга. Това е бурна история, изпълнена с идеализъм, но сякаш без никаква посока или връзка с живота – и емоциите, които поражда самата история. България ме привличаше все повече и повече – за първи път я видях през 2003, когато работих над Tokyo Cancelled. Имаше нещо, което страшно ми хареса – духът, начинът на говорене, раздвоението на личността. България ми изглеждаше по-точно отражение на света, отколкото местата, в които бях живял преди това. Животът ми бе преминал във “великите сили”, които говорят за историята като за нещо, което сами са направили. В Соло исках да представя опита на аутсайдера – или пък на някой, чиято история е направлявана от други. Някой, който е наясно, че винаги извлича смисъл от други хора и места, а не от себе си. Така живеят повечето хора по света. Когато го забелязах в България, знаех, че това е мястото, което трябва да послужи за сцена на моя роман.

Улрих е доста нещастен персонаж.
Защо го направи точно такъв?
В световната медийна култура преобладават герои, които имат несметни богатства, красиви са и са обградени от други красавци, живеят в съответните къщи, ядат и пият най-доброто на тази планета. Знаем, че повечето хора не живеят така – дори знаем, че където достигне глобализацията, се създава нов пролетариат, който мисли най-вече за оцеляването си. Затова темите за провала и препитанието ми изглеждат по-смислени от тези за успеха и излишъка. Но нещата не спират дотук, защото можем просто да заключим, че повечето човешки животи на тази планета са пълен провал. Въпросът всъщност е как мислим за един провал, който всъщност не е никакъв провал, и как да виждаме всички човешки същества като позитивни и смислени?

И все пак каква е основната тема в Соло – запазване на историята, културата, българската история или човека аутсайдер?
Книгата е за всичко това. И, бих добавил – за бъдещето. Защото мечтите на Улрих, които ще намерите във втората част на книгата, са нещо като пророчество. Това показва още един мой интерес към България, а и към много други развиващи се страни в света. Това са места, които не са вземали дейно участие в преразпределянето на световното богатство през миналия век, но сега се включват в глобалния пазар. Разбира се, Индия е друго такова място. Тези места са внушителни с тяхната амбиция и увереност и историческото им маргинализиране единствено ги засилва към централна роля през 21 век.

Голяма част от действието в романа се развива в София. Познаваш ли добре града?
Бил съм два пъти в София – на проучвателни пътувания. Разхождах се доста и бях чудесно приет от различни хора, които ми разказаха фантастични истории за града и своите семейства. Беше запомнящо се преживяване – една от многото непредвидими награди за един писател. Влюбих се в този аспект на вашата страна – нейната гостоприемност и възможност да разказва истории.

Ще представиш книгата си на истинско турне тук. Каква реакция очакваш?

Нямам представа! Вероятно за много хора би било безинтересно да четат за собствената си история, видяна през очите на външен човек. Ще има и такива, които ще приемат като обида това някой без корени в страната да пише повест, базирана в нея. Бих приел подобно отношение. Но все пак се надявам да бъде разбрано, че от моя страна това е израз на голяма любов към България.

Рана Дасгупта представя Соло в читалище  Славянска беседа (специално представяне за клуб Приятели на Индия), 26 април, 18:30
Галерия Академия, 27 април, 18:30
Onda Coffee Break на ул. Бачо Киро 26-30 (презентация на английски), 28 април, 18:30
в Пловдив на 29 април, в Стара Загора на 30 април и във Варна на 3 и 4 май

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.