Колекционерът

25 февруари 2010 текст Дима Чакърова, снимки Фелия Барух
Свързваме името на Еми Барух с няколко доста важни събития за културния ни живот, сред които знаковата изложба на Пабло Пикасо в Галерията за чуждестранно изкуство през 2008, която бе посетена от рекорден брой зрители. Проектите, зад които застава, обикновено ни измъкват от летаргичния сън и ни карат да се поразходим навън за освежителна доза изкуство. Иначе Еми е още публицист, преводач – предимно от испански, и човек, който не обича да стои на едно място. Истински колекционер на ценни моменти.


Какво пише на визитката ви, как се представяте пред хората, с които се запознавате?
Имам визитки, но обикновено ги забравям... На тях са само името ми и сайтът на Barouh and Partners. Представям се така: здравейте, казвам се еди как си и идвам при вас заради еди какво си. Някои свързват името ми с проектите, които съм правила, други – не. Което само по себе си е стимулиращо – по някакъв начин винаги се налага да започваш отначало.

Живеете между София и Мадрид – какво ви дава тази честа смяна на местата?
Струва ми се, че непрекъснатото пътуване прави човека по-толерантен, спасява от онази надменна категоричност, с която обикновено се произнасят дефинитивните фрази.

В тази връзка – кое място наричате ваш дом?
Там, където обикновено ме няма. Там, където искам да се върна.

Около вас непрекъснато се вихрят страстите на някой нов арт проект. Какво да очакваме скоро?
Веднъж избързах да се похваля със следващия проект и той не се случи.

На какво ви учат неблагоприятните събития?
Че не е толкова важно какво правиш, а с кого го правиш.

Наскоро чухме, че с Barouh and Partners работите върху това, по едно и също време с лондонския Tate да видим в София гоблен на Герника – една от най‑известните картини на Пикасо. Докъде стигна този проект?
Все още няма основен спонсор за тази изложба. Защо не се опитаме да го намерим заедно? Социалната мрежа на Програмата е впечатляваща. Ако успеем, ще създадем световен прецедент по отношение на културен проект от подобен мащаб.

Какво мислите за идеята на настоящия ни културен министър за български Лувър?
Прекрасна идея! Няма по-подходящо място от избраното каре до паметника Левски. За да е жив, един музей трябва да е близо до хората, а не в Бояна, където няма да се отбиеш просто така, пътьом. Притеснява ме единствено претенциозното сравнение с Лувъра. Напомня ми малко на приказката за жабата и коня.

Превеждате усилено от френски и испански. Как се насочихте професионално към това занимание?
Всичко започна като на шега. Особено с първите испански преводи на Исабел Алиенде, които се случиха скоро след като започнах да прохождам в този език. Наистина беше малко нахално от моя страна.

След Гутиерес чакаме на пазара да излезе Ягода и шоколад на Сенел Пас. Споделете вашето усещане за този автор, с какво би бил интересен на публиката?
С невероятната му способност да иронизира езиковите, поведенческите и менталните пропагандни клишета, с неговата чувствителност към маргиналния човек, с интелектуалните пластове, събрани в една сгъстена проза, станала основа на едноименния филм, носител на престижни отличия от много международни фестивали.

Имате ли любим автор?
Труден въпрос... Не е един! Ще посоча все пак двама класици, с които израснах – Екзюпери и Бродски.

Името ви е забъркано и с един особено любопитен проект, наречен Моята улица: кубински истории, в който са събрани впечатленията на Диана Иванова и Бабак Салари за страната. Вие харесвате ли Куба?
Идеята за този проект е на Диана Иванова, аз само преведох разказите, които тя събра. Била съм в Куба за много кратко – мисля, че това е единственото място в света, където няма расизъм, където общуването е непритворно, магнетично, страстно, носталгично – с онази щедрост, присъща само на бедните. Да попаднеш на такова място е подарък на съдбата.

Дъщеря ви Фелия освен желание, очевидно има и фотографски талант. В каква сфера искате да се реализира тя?
Първата й фотосесия стана финалист на един конкурс в Испания. Дали това е случайно или не, ще покаже бъдещето. Бих искала да се реализира там, където ще се чувства уверена, свободна, силна и заобиколена с талантливи хора.

Какви са основните неща, на които я учите?
Да бъде честна със себе си.

Знаем, че сте привърженик на пешеходството и природолюбител – липсва ли ви нещо в градската среда на София, с което сте свикнали в останалите европейски градове?
Цивилизацията изисква по-силният в уличното движение да отстъпи на по-слабия: колоездачът не гази пешеходците, автомобилът не преследва велосипедите, джиповете не избутват колите... Обратното е джунгла. София въпреки името си не е мъдра. Няма алеи за велосипедисти, което би облекчило чувствително центъра, калта по улиците стои до пролетта, тротоарите са осеяни с коварства за възрастни. Да не говорим за инвалидите, за които градът е практически недостъпен.

Кои са любимите ви местенца в София, които посещавате, когато сте тук?
Там, където са приятелите ми: Хамбара, Лодки, Уго и паркът Заимов.

Имате ли личен топ 3 на културни дестинации по света?
Културните дестинации сами по себе си не ме вълнуват. Класическото туристическо воайорство (особено организираната му версия) поставя между човека и мястото трудно преодолима преграда. За мен е важно с кого съм, а не къде съм.

Сега, като приключите с това интервю, какво ще е първото нещо, което ще направите?
Ще сляза от самолета, хаха.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.