Минало в кадри



11 февруари 2016
Като чуем за уроци по история, си представяме гимназиални преподаватели, рецитиращи наизустени сухи факти с безизразни лица, и ученици, които се опитват да държат главата си изправена, докато тайно подремват.


Преди четири години група супер млади момичета и момчета сглобяват платформата Българска история в опит да изкоренят точно това отношение към любимия си предмет. Наскоро посегнаха и към камерите с видео енциклопедията си Viva History, за която получават подкрепа от VIVACOM – дотук българският телеком им е помогнал да пуснат в действие и други интересни проекти. Хващаме основните двигатели Иван Кънчев и Марио Мишев, за да ни разкажат как карат учениците да ги слушат и каква порода хора мечтаят да възпитат с работата си.

Интересно ни е как изобщо група дванадесетокласници решават да основат сериозно сдружение като Българска история?
Със сигурност в момента, в който създадохме Българска история във фейсбук, никой от нас не предполагаше, че е възможно тази страница да прерасне в нещо толкова мащабно. После страшно се вдъхновихме от интереса, който хората показваха към публикациите. Смятахме, че правим нещо велико, а всъщност работата се изчерпваше с пускането на няколко поста на ден. Бяхме си създали строга вътрешна организация, приемахме всичко много сериозно. Сега, като се обърнем назад, ни е забавно с каква увереност сме подхождали, но и тогава, и сега най-много ни надъхва това, че хората ни харесват. После някак естествено се появи и сайтът – той даде началото на всички инициативи, с които излязохме от мрежата. Искахме да покажем и офлайн, че историята е важна и значима.

Какво означава думата "родолюбие" за вас, доста често я използвате в платформата си?
Най-простото обяснение се крие в корена "любов". Да си родолюбец значи да уважаваш родното място и това да личи в действията ти – от изхвърлянето на боклука в кошче, вместо през балкона, през доброволното боядисване на пейката пред блока до това да дариш за някоя кауза. Не се изисква много – само да сме цивилизовани, отговорни и да осъзнаваме, че промяната тръгва от отделния човек. За нас родолюбието е далеч от ксенофобията – омразата е деструктивно чувство.

Има ли личности от днешния ден, на които се възхищавате?

Тези, които не униват пред проблемите, не навеждат глава и не заявяват, че от тях нищо не зависи, а се амбицират и действат – от такива хора се нуждаем днес. Празнословието, констатирането на очевидни проблеми и цъкането с език са излишни. Трябва да бъдем професионалисти в сферата си, да мислим критично и да сме активни граждани. За щастие, познаваме доста такива личности – от учители, които (въпреки мизерната си заплата) преподават разнообразно и са съхранили възрожденския дух, през организации от типа на Спаси София до хора, които популяризират с цената на всичко историята на България. Това са лица, които вероятно няма да се появят по телевизията, но съществуват и за тях си струва да се говори.

Откъде дойде вдъхновението за Viva History – един видео разказ въздейства много по-лесно от учебник или книга, затова ли избрахте подобна платформа?
Със сигурност това е основната причина, а и Viva History е логично продължение на работата ни. Опитът, който натрупахме с уроците (вече са над сто), ни насочва към по-мащабни планове в тази област – искаме да пренесем цялата история на България на видео формат и с кратки клипове да разкажем за най-забележителните ѝ моменти и герои.

Коя публика е най-важна за вас – до кои хора първо трябва да стигнат клипчетата от Viva History?

Историята има силата да възпитава неусетно – казваме го от опит и затова сме се насочили предимно към младите. Искаме да погледнат тази наука с други очи, да не им е скучна и сива. Убедили сме се, че вдъхновяващите личности от миналото могат да влияят на хората и днес – да им показват, че всеки може да постигне целите си. Това обаче няма как да бъде разбрано, докато отношението ни не се промени. Историята трябва да излезе от страниците в учебника и да стане близка до човека, да го заинтригува. Искаме учениците да влизат с радост в часовете по история и се надяваме клипове ни да помогнат това да се случи.

Имате ли си любими видеа – такива, които са се получили супер, или пък се отнасят до епизоди от историята, които са ви най-интересни?
Видеата за следосвобожденската история са ни любими – от този период могат да се почерпят доста полезни поуки, защото е страшно сходен със съвременния. Добродетелите на личностите, които са живели тогава, са страхотен пример за подражание.

Едва ли работата ви е безаварийна – имаше ли момент, в който се съмнявахте, че ще се справите с този мащабен проект?

Никога не оставяме работата си за последния момент и рядко стигаме до ситуации, в които да няма време за коригиране на някакъв проблем. Всичко е въпрос на добра комуникация – екипът ни е малък и сплотен и всички сме в течение с работата на другия.

Разкажете как минава един от вашите уроци в училищата из страната.
За нас това е най-приятната инициатива – среща ни със заинтересовани ученици и мотивирани учители, а в крайна сметка точно това е целта на работата ни: да запалим пламъка на любопитството в подрастващите. Децата гледат видеата ни с интерес, задават въпроси, понякога ги разделяме в отбори и играем разни игри. Само не ни харесва, че времето ни ограничава и не можем да кажем всичко, което ни се иска. Радваме се, когато училищата ударят по-сериозно рамо в организацията и събират цял випуск в определена зала за повече от един учебен час.

Не е ли малко страшно – какво ви дава увереност, че ще можете да отговорите на всеки въпрос?

Едва ли има човек, който може да отговори на всичко – увереността ни не е толкова заради знания, а по-скоро идва от отношението ни към учениците. Въпросите им не винаги са свързани с историята, даже по-често ни питат защо сме останали в България (особено по-големите), какво е за нас историята, какво е запалило интереса ни към нея, защо му е на един млад човек да се интересува от тази наука и така нататък. Има и по-лични въпроси – дали сме били отличници, например, и точно в такъв момент ни помага откровеността ни. Когато си искрен и казваш каквото мислиш, отсрещната страна те усеща.

Вече имате издадени две книги – първа и втора част на Българската история в 100. Отговорно е, когато човек отпечата идеите си на хартия, която ще мине през хиляди ръце и умове – беше ли предизвикателство за вас?
Предизвикателство е меко казано – когато ни поканиха за автори на поредицата, бяхме едва на по 19 и опитът ни в писането се изчерпваше с материалите в сайта. Бяхме убедени, че това не е достатъчно, но издателите ни вдъхнаха увереност – казаха ни, че точно неакадемичният стил и младежкото ни разбиране за това какво трябва да се включи в подобна трилогия, ни правят точните хора за работата. В следващите месеци прекарахме огромна част от времето си в дискусии за личностите и събитията, които да подберем за първите две книги, а след това и в намирането и синтезирането на информацията.

Историята е сложна материя, в която винаги има няколко гледни точки. Какво ви дава спокойствие и сигурност, че показвате достоверната?
Преди да се появят гледните точки, налице са фактите – те са в основата на историческата наука и не трябва да се омаловажават. Често, опитвайки се да защитим или изградим дадена теза, пропускаме събитията, които не я подкрепят – точно това се стремим да избягваме. За нас представянето на реални данни по увлекателен начин е приоритет номер едно, а вече на базата на фактите всеки може да си състави собствено мнение – в това няма нищо лошо.

Има ли събитие от миналата година, което за вас се класира като историческо?
В световен мащаб – със сигурност терористичните атаки във френската столица. Всичко друго бледнее пред зараждащия се проблем в Западна Европа.

В кои моменти преставате да бъдете така сериозни, а сте обичайни 22-23-годишни младежи?
Постоянно, особено когато сме на път. Можем да покажем доста блупъри и снимки, които разрушават идиличната представа, че сме скучновати зубъри, но май по-добре да не го правим.

Проектът Viva History се осъществява с подкрепата на Vivacom. Повече информация за съвместните инициативи на телекома и сдружение Българска история има на bulgarianhistory.org.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.