Нещата от живота: Стефан Икога



25 юни 2015 текст и снимки Севда Семер
С две думи: градски хроникьор. В поезия и проза. За цяло изречение допълваме, че има какво да каже и го казва точно – от упор. Стефан Икога (псевдоним е, естествено, с ударение на "и") току-що спечели София Поетики – с текста си Лесни за мразене, който накара Силвия Чолева да скочи и да каже "опомнете се, бе!" в негова защита. Днес е лесен за обичане, бързо ни допуска в личната си хроника и държи единствено да не го снимаме усмихнат като чеширски котарак, както се запечата в историята на Поетиките. ОК, никога!


ЗАПИСКИТЕ
Пиша предимно на телефона си. И не за друго, а защото ме вдъхновяват разни неща в града, които са толкова малки, че трябва моментално да ги уловя. Щом забележа нещо, веднага го записвам, иначе губя усещането. Ако видя как двама човека се прегръщат на улицата или чуя, че някой няма пари да си плати тока, защото вчера е проиграл всичко в бингото, тези хора не се превръщат автоматично в герои – само ме тласкат нанякъде, дават живот на образа. Даже не ми харесва, когато ме наричат писател – звучи толкова сериозно, всъщност аз само реагирам и записвам.

НАВЪН
Работя като барман, но не съм от тези, които ще ти кажат колко са влюбени в мястото зад бара. Когато съм навън, предпочитам да се разхождам. Ходя навсякъде из града – един Левски Г може да бъде също толкова приятен, колкото и центъра, стига да си в подходящото настроение да го възприемеш. Снимам страшно много, всякакви смешни надписи и подобни. Тези дни попаднах на едно табло за обяви, на което имаше бележка за плащане на някакви такси. И под нея – старателно лепнато и красиво написано листче със стрелка надолу, което казва: "Много високо сте сложили обявата!". Ей такива неща ме грабват – как да ги опишеш с думи?!

ВЪТРЕ
Вкъщи се чувствам най-много себе си, там съм в кожата си. Невероятен домошар съм. Сърцето на дома ми е компютърът, колкото и смешно да звучи – на него пиша и гледам филми, играя, слушам музика. Ако не съм пред монитора, трябва да съм в леглото си или в кухнята – обичам да готвя. Сутрините ми започват с един чай, който пия от дете, тогава майка ми го приготвяше. За момента това е единственият начин да си отлепя очите – казвам му метамонь, защото е билков чай с мед и лимон. Но не си представяй едно жалко парченце лимон – изстисквам солидно количество сок в чашата.

МИКРОФОНЪТ
Да чета на глас е най-добрият начин текстът ми да стигне до хората, защото виждам реакцията им. Чувам как някой се разсмива, а после идва да ми каже какво мисли. Микрофонът обаче трябва да е на сцена – настава ад, когато говоря пред камера или диктофон, изобщо в ситуации, в които публиката е някъде там, а аз не я виждам. Живият контакт ми е супер приятен – то е малко като да си на концерт. Няма значение от коя страна си, комуникацията между изпълнителя и теб е цяло преживяване. Поезията просто оживява пред погледа ти.

РАЗКАЗВАЧЪТ
Вонегът завинаги! Прописах заради този човек. Той е страшно близък до читателя – изобщо не се поставя в ролята на писател, по-скоро е някой, който води диалог с теб. Стилът му е изчистен от претенция до такава степен, че на пръв поглед може да ти се стори чак празен, обаче казва много и със съвсем малко думи – това ме печели. За мен литературата трябва да има цел, а не да съществува като красив текст или игра на наблюдения. Текстът е хубав, когато ми подава нещо или ме бутва нанякъде. При Вонегът страшно ми харесва, че говори за фантастични неща така, сякаш са част от ежедневието, и обратното. Истината е, че заради него учих антропология, това е завършил той в Чикагския университет. Е, Овча Купел и НБУ не са Чикаго, така че романтичната ми идея се срина доста бързо.

МУЗИКАТА
Няма да казвам, че слушам всичко, защото е нелепо, но наистина харесвам всякаква музика – от поп до Slipknot. Текстовете са ми най-важни. Като изключим класиката, разбира се, тя е създадена да бъде съвършена и няма нужда нещо да се добавя или изважда. За останалата музика – ако текстът е добър, мога и да преглътна лошата композиция, обратното обаче не се получава. Последното ми откритие е Kilo Kish – жестока мацка, дори не знам какъв стил се води, аз я определям като поетеса с добър инструментал. Харесвам и Tove Lo – също нова певица, доста лежерна, с едни заглавия на парчетата като Stay High, то е ясно за какви моменти е. Но това е безкрайна тема, а и предпочитам да говоря за музика, когато наблизо има лаптоп – аз да пусна нещо, ти да се сетиш за друго. Тези музикални разговори са ми любимите.

ЕКРАНЪТ
Гледам много анимация. Сега наваксвам със стари класики като Батман от 90-те, супер добре е направен. Обикновено си пускам Youtube и потъвам – от един линк в следващия, докато не се озова на непознато място. От другото кино гледам много и различни неща. Придирчив съм, но чак след като си пусна филма – преди това всичко може да ми стане любопитно. Харесва ми да изучавам историята и да следя кариерата на различни режисьори – наблюдавам как се развиват, откъде тръгват, къде им е пикът, какъв е визуалният им език. Двама от най-добрите за мен са Финчър и Хичкок, иначе в много други намирам интересни похвати. Например Нийл Бломпкамп, режисьорът на Сектор 9, създава невероятно истински светове. Ако режисьорът не е открил себе си, филмът му страда от това, историята губи плътност и започва да прозира. Отделно гледам сигурно поне 25 сериала. Arrested Development и Modern Family са нереално смешни, честна дума.

ГРАДЪТ
Би ми било любопитно да поживея в друг град, но пак да е в България. Само временно обаче. Не искам да си тръгвам от София, защото тук има страшно много неща за вършене. Неразвит потенциал дебне на всеки ъгъл – има толкова неща, които можем да подобряваме всекидневно, за да си създадем приятна реалност. Това е моят град, тук съм отраснал, знам как да живея по улиците му, от какво да се пазя, къде да събирам енергия. Интересно ми е, вдъхновявам се и виждам потенциал за подобряване – какво друго ти трябва?

Стефан Икога е на facebook.com/stefanikoga

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.