На празничния 6 септември в 18:30 ч. на хилядолетните камъни пред Операта за първи път ще проговорят двете най-нови книги от поредицата за съвременна българска литература на благоевградското издателство АРС. Зоопаркът от Екатерина Стратиева открива лицето на един нов жанр – словесна анимация – особен вид проза, при който направата на текста се случва като раздвижването на героите в анимационните филми. Първоначално действащите лица се явяват в кратки литературни форми, почти есета. Постепенно те започват да живеят, да се движат, да играят живота си, да го търсят, да се крият от него... Зоопаркът (главният действащ герой) е метафора на много неща, но преди всичко на живота. Защото животът е всичко.
За авторката на Бримка – Надя Вълканова, плетенето е като живота и не се отдава на всеки. Всеки сам избира своите цветове, дължина и дебелина на конците. А дали ще топли дълго плетения пуловер, зависи от самите нас. Какво правите като изпуснете бримка? Ами хващате я с подходящата кукичка и заплитате отново. Иначе ще стане течение и животът може да се подхлъзне по неподходящата пътека. Така е с Бримка – запълва празнините, възстановява цветовете и и ухае на надежда.
Час преди презентацията на книгите по централните улици на Стара Загора ще се проведе акцията Думи до поискване, в която поети от различни краища на страната ще четат свои стихове. Ако срещнете носител на специалния бадж на акцията, имате право да го спрете и да поискате да чуете непосредствено от автора, и точно в тази минута, стихотворение или кратка проза. Инициативите са част от есенното литературно турне Глоси под надслов С радио на път и са посветени на 35-годишнината от старта на Програма Радио Благоевград на БНР.

Щастливи читателю, в тези стихове има скрито съкровище и намериш ли го, то завинаги ще бъде твое. Тази книга е вълшебно място, тук ще те завладее магията. Аз се връщах към стиховете дълго, оглеждах ги, издухвах прашеца от тях и казвах на Надя: Чакай… И тя чакаше. Блажени хората, които не бързат за никъде и знаят, че който и което има да стига до тях – ще стигне. Блажени са, които могат да чакат и не с примирение, а със спокойна и малко тъжна увереност, породена от опита. Блажени са онези, които ти казват нещо, и ти разбираш – май и аз го знаех, но излято в тези думи е много по-ясно и ще ми помага дълго занапред. И усещаш, че си дочакал приятел. Най-трудното изкуство – да можеш да чакаш. Тези стихове са топли и осветени от удоволствието, че са помогнали и на друг да се научи да чака. Не да изчаква удобния момент – а просто да има търпение. Да позволи на мисълта и чувството да се завърнат от случайните си, безразборни лутаници и да се появи истинската стойност. Това е поезия, която е чакала теб – да узрееш за нея.
Александър Белчев