Приумиците на смъртта



9 юли 2013
Какво би станало, ако смъртта реши да си почине и хората внезапно престанат да умират? Какво би станало с безнадеждно болните, с престарелите? Ще стигнат ли жилищата? Ще се задъхат ли болниците? Ще просперират ли погребалните агенции?


Книгата
В книгата си Приумиците на смъртта Жозе Сарамаго поставя един град точно в такава ситуация и й прави придирчив анализ, без да пропуска нито една подробност, описвайки настоящето и предвиждайки бъдещето.
А какво би станало, ако на смъртта й хрумне да се върне към обичайните си задължения, като изпраща до клиентите си писмени известия? Нова, не по-малко сложна ситуация, развита от големия писател със същото въображение и същото внимание към детайла. Но ето, че логиката на събитията е нарушена – известието за смъртта на един музикант непрекъснато се връща при подателката. Защо? И кое е по-силно от смъртта? Кое ще я накара да „подаде оставка”?

Авторът
Португалският писател Жозе Сарамаго (1922–2010) е роден в семейството на бедни и неграмотни селяни. Първата му книга, Земя на греха, е публикувана през 1947. След нея в продължение на 20 години не пише. Едва през 80-те години на миналия век се връща към литературата и издава романи, които го прославят: Възпоминание за манастира, Годината на смъртта на Рикардо Рейш, История на обсадата на Лисабон.Следват два нашумели романа, с които се утвърждава като един от най-големите европейски писатели – скандалното Евангелие по Исуса Христа и Слепота. Издава и Пътуването на слона. През 1998 получава Нобелова награда за литература заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.