Остайница



29 март 2018 Рене Карабаш
През 2009 фотографът Джил Питърс потъва в дълбоката провинция на Албания, за да заснеме малкото останали там "клетвени девици", както кръщава и проекта си четири години по-късно. Познати са още и като "остайници" – жени, които дават обет по Кануна на Лека Дукагини (традиционни закони по тези места) и започват живот като мъж и глава на семейството, придобивайки права, от които иначе са лишени.


Когато преди време случайно вижда тези портрети, Рене Карабаш (Ирена Иванова) разбира, че тъкмо това са героите на първия ѝ роман. Пише го за две години, през които пак често чувахме името ѝ – като автор на стихосбирката Хълбоци и пеперуди, актриса във филма Безбог (спечелила награда за главна женска роля на фестивала в Локарно) или театрален режисьор на Очи сини, коси черни по Маргарит Дюрас.

Днес Остайница е на хартия от Жанет 45 (с оформление на Капка Кънева) и събира в себе си целия опит на Рене. Нишка в романа е и едно нейно стихотворение, а стилът на писане е поток на съзнанието, защото, както казва пред Дарик, "за мен мисълта е енергия, която върви и се излива и винаги предходното има връзка със следващото". В случая – в живота на Бекиа, която в нощта преди да сключи уреден брак, отрича женското в себе си и заживява нов живот като Матя. Това решение поставя началото на кръвна вражда и верига от отмъщения, но под повърхността им историята е по-дълбока: за човека отвъд пола, който събира в душата си любов, разочарование и "гнева и милостта на Господ".

Ето и откъс от книгата:

МАТЯ
излизам от църквата, за първи път усещам студения албански въздух с главата си, сигурно приличам на магаре, косите ми по пода на църквата, да се разделиш с нещо, което винаги си имал, се оказа повече от лесно, сега ще изгорят и роклите ми, всичките до една, без една от баба и лачените ми обувки, даде ми ги, преди да умре, роклята и обувките за сватбата ми, беше сложила до дрехите за нейното погребение, ела, бабо, нещо да ти дам, не знам коя от двете рокли е за мен, бабо, с баба ми бяхме еднакви на ръст, преди да си отиде, поряза се докато кла болно яре, кръвта ѝ се отрови и, вземи, бабе, чеиз за сватбата, и двете рокли толкова хубави, едната от червено кадифе, другата синя като небето, взех синята рокля, обувките бели лачени, Бекиа, бабо, взе си моята рокля, върни я, бабо, нарекла съм я за като си отивам, няма, бабо, тази ми харесва, не обичам червения цвят, ти я вземи, нá, никога не я облякох тази рокля, ей я там седи в килера с лачените обувки, скрих ги преди клетвата, да не ги изгорят, един път за малко да ги сложа, на сватбата ми, щеше да е в същата църква, в която се разделих с женскитe работи

няма връщане назад

излизам от църквата, за първи път усещам студения албански въздух, сигурно приличам на магаре, какво пък, казвам си, най-ценният метал в Албания е свободата, жената в Албания струва двайсет вола, не гледай мъжете в очите, не ходи в кръчмата, грижи се за децата, пери, готви, най-много да отидат да занесат млякото в мандрата, убийството на Бекиа беше най-разумното нещо, което можех да направя, дадоха ми пушка и часовник, вече можех да пуша и да пия, да движа с мъжете, да ходя в кръчмата и да посещавам стаите за „мъжки приказки“, научиха ме да стоя разкрачен, децата в махалата започнаха да ми викат бате Матя, вървях всяка вечер по тесните улици на селото, упражнявах се, трябваше да свикна с новата си походка, да свикна с това, че не струвам вече двайсет вола, че имам часовник, на татко момчето

баща ти искаше син, но се роди ти
млъкни, майко, същия ден се появи Матя, чаках го да съблече дрехите ми, да ме облече в своите, и да сложи часовника си на ръката ми, няма вече Бекиа, косите ѝ плуват в реката, знаете ли какво, госпожо репортер, ние, хората, имаме нужда от правила и граници, аз мисля, че имаме нужда точно от това, не знам как е при вас, но тук е така, свободата е нещо опасно

цялото село знае
Мураш искаше син, ама му се роди момиче

всички искат синове по тези земи, заради кръвния данък, мъжете измират, няма кой да се грижи за мъжките работи, приемам мъжкото име Матя за свое единствено собствено име и нека

излизам от църквата за първи път усещам
тръгвам към вкъщи, трябва да знам, че роклята и обувките са там, Прокълнатите Планини се изправят от всичките ми страни, Албанските Алпи, Проклетиите, хиляди километри, накъдето и да тръгна, неподвижната каменна армия, събрана от ръцете на дявола, небето се обляга на раменете им, чуваш ли звънците на мулетата – вечерните камбани на селото, и тогава валеше дъжд, но ситен като роса, вали и не спира, ей така, като сега, и мъгла, винаги мъгла, тук в платото е най-гъста, всичко като сива картина, нито тъжна, нито радостна, как да го кажа, като лице без изражение, разбирате за какво говоря, нали, да спира вече този дъжд, дълго ли вървяхте дотук, тук е така, върви се много, пътищата са дълги и объркани, само местните знаят пътя, като слепите, само те не се губят в тъмното

вървя по вълчите пътеки от църквата към вкъщи, отляво реката тече до мен през целия път като непознат спътник, който знаеш, че няма да те заговори, точно тогава разбрах какво съм направила, когато вече стъпвах с по-големи крачки от моите, спъвам се в камъните, камъните са навсякъде по пътя, няма връщане назад, не мога да прикача косата си отново за главата, да върна думите в устата си, да се издуя като жаба, да кажа истината, веднъж завинаги, изведнъж в мъглата виждам основите на къща, виждала съм я и преди, когато сме минавали оттук с баща ми, за първи път не зная обаче

тази къща строи ли се, или се събаря

ЛЮБИМ ЦВЯТ СИН

Матя, по паспорт Бекиа, трийсет и три навършени, да, брат Сáле, баща Мураш убит, майка умря след него, само кравата Нура и гълъбите на баща ми, любим цвят син, страх само от снега, големия сняг, самотата е друга работа, не, любовта тук е забранена, равна е на смърт, на доктор не ходя, тъпча си раните с тютюн, ако стане нещо, пуша, телевизия няма, не ми трябва телевизор, радиото е достатъчно, албански песни и някоя американска ако пуснат, не, не пея хубаво, не искам, на тази тук сме аз, баща ми, брат ми Сале и майка ми, преди да, толкова за днес, Нура е гладна, гълъбите чакат да бъдат затворени

Остайница на Рене Карабаш е в книжарниците от изд. Жанет 45, цена: 15лв.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.