Програмата

Ражда се през 1989 и преходът остава лайтмотив в живота ѝ: учи рисуване в експериментална паралелка, а после хваща "промени в матурите, промени в системи на оценяване, промени в закона за притежание на марихуана...".

Накратко, тя е графичен дизайнер с културни интереси и клиенти гиганти в диапазона от световни корпорации до полски институции. А надълго: доктор по изящни изкуства към Мадридския университет Complutense, резидент артист на Нюйоркското училище по визуални изкуства, лектор в Полско-японската академия по информационни технологии и арт директор на Варшавския исторически музей от 2013 насам.

Илюстрация и оформление на книга са посоките ѝ и в софийската художествена гимназия, и в шотландския Gray’s School of Art, където трупа арт умения вече втора година. Въпреки това не се възприема съвсем като илюстратор – избира специалността си, защото ѝ е полезна и "най-вече защото ценя рисунката".

От 3-годишен най-обича да рисува, а когато като тийнейджър открива хеви метъла, парченцата щракват помежду си. Това е в средата на 90-те, когато в родната му пост-комунистическа Румъния трудно се намират оригинални албуми в жанра и Костин купува пиратски касетки, чиито фотокопирани обложки направо бодат на очите. Затова започва сам да им рисува нови лица, и то с такъв замах, че тази работа бързо му става официалната.

"Нашите вярват, че името трябва да е дадено на човека спрямо неговата личност", казва ни веднага след "здрасти". Значи не сме първите, заинтригувани от нейното, което в превод от санскрит значи "да даваш живот".

Веднъж отива в Египет, свива по малка улица и влиза в "мъжко" заведение, където едва ли някога жена е сядала свободно. Не стига това, но вика келнер, поръчва наргиле, чай и домино и му казва да ѝ намери някого, с когото да играе. Няколко минути по-късно всички вече са на масата ѝ. Ако се чудите защо разказваме тази история, подходът в изкуството на Искра Благоева е точно такъв – тя не е "войнстващ" феминист, но е със сигурност отявлен и провокира по темата за мястото на жената днес с инсталации, обекти, живопис и пърформанси.

В момента е дизайнер към Етъра и работата му пасва супер, защото не е чисто рекламна. Иначе рисува, откакто се помни, а като про – откакто завършва Плакат и визуална комуникация в НХА. Междувременно не спира да развива фотографското си око, но с един поглед наоколо разбирате, че и буквите са му сила.

От всякакви изкуства до биология, астрология, философия, психология и социология – всичко я вълнува, "което е супер, защото наистина не си спомням кога за последно ми е било скучно".

"Всички ги бива в рисуването, просто на някои това не им е професията", контрира въпроса ни кога е усетила, че в нея живее супер художник. Впрочем по-добре да ѝ казваме мултидисциплинарен артист – балансирайки между дигиталната и реалната среда, Вики прави с финес всичко от графичен дизайн и илюстрации през анимация до рисунки върху витрини, дрехи, чаши и още предмети за пожелаване.

Пирон, забит в розова стена, може да е абсолютна глупост или шедьовър на съвременното изкуство. Кое от двете, решаваме сами за себе си, но не преди да сме научили кой е държал чука и защо, по дяволите, стената не е например синя.

"Всичко започна преди 12 години с едно апаратче насочи-щракни в Мадрид." Ето как Александър среща фотографията в чужбина, а връзката им минава през серия курсове за вдигане на нивото, стигайки чак до магистратура.

Обожава да ѝ мирише на озон и на пустиня, има навика да си хапе устните и съставя списъци за всичко – дори за неща, на които това не им трябва. Ако можеше да е животно, щеше да е "кълвач, който пуши", а любимо място ѝ е библиотеката – често просто си седи там и без да взима книга.

"От доста време се опитвам да направя портрет на котката ми, но не мога да рисувам животни и все изглежда като човек." Не виждаме проблем – хората ѝ се получават толкова добре, че няма как да не поискате поне един неин принт.

"Аз съм веган", казва ни бързо през смях, сякаш е любимата ѝ шега при запознанство. Но е истина – Калина е напълно сериозна в отношението си към природата и живее така, че да нанася минимален или никакъв отпечатък върху нея.

"Любопитен факт: искам да се омъжа за космонавт", пише ни под линия, когато питаме за визитката ѝ. Това е пътят към нейното сърце, а нашето пък е в краката на Ема още от първия клик в блога ѝ, зареден с така разнообразен арт, че се чудиш наистина ли всичко излиза от една и съща ръка.

Десет години назад има "период на бурно словесно творчество", когато ѝ харесва да измисля нови езици и да нарича приятелите си с различни имена, а за себе си модулира две френски думи в псевдонима Persefi Eskes.

Има два плъха, с които доволно си живеят в София, но един ден иска дом "някъде по чукарите с няколко пилета, куче, крава и бърз интернет". На друга планета също ще ѝ хареса.

По документи е Живиле от Литва, но предпочита да ѝ казваме Zveruna – като местната езическа богиня на дивите животни. Наскоро минава през София, попада в Петък и, от дума на дума с хората зад бара, се стига до изложба, която е там до края на месеца.

И да не ви щраква веднага кой е той по името, виждали сте негови неща в града. Иво е в ядрото на графити крюто 140 ideas, което прави от фасадите картини (като орлите върху 32 СОУ и мечките, налазили 23 СУ), а от Ахтопол – открита лятна галерия с мото We All Write.

Колко срички отнема, за да отговорите на въпроса "откъде си"? За него със сигурност е малко по-сложно. Родителите му са с български корени, но той е живял единствено в Австралия и за последен път е бил тук като дете. Фотограф, издател на независими списания, експериментатор с езика и текста, Алекс е в София за резиденция в World of Co. Освен студио и място за живеене, тя му е ценна и като шанс да опознава града, хората и миналото му. Чува например за някогашната борса за нелегално записани касетки около НДК, където начинът, по който хората са си говорели, е издавал всичко за тях – от страх ("пази се от куките!") до бунт ("свободното време си е наше"). В неговите ръце тези фрази се превръщат в артистичен проект точно защото успяват да кажат много с малко. Преди Алекс да разкаже още за работата и впечатленията си в Æther на 3 февруари от 19:00, се срещаме за първи рунд диалог, в който се поглеждаме отстрани, вирваме глава за хубавото в града и чуваме любимата му романтична история.