7 момента на Трендафила Трендафилова

22 февруари 2018 текст Виолета Иванова
Десет години назад има "период на бурно словесно творчество", когато ѝ харесва да измисля нови езици и да нарича приятелите си с различни имена, а за себе си модулира две френски думи в псевдонима Persefi Eskes.


Идва от Варна, където за кратко учи архитектура, преди да намери повече място за артистична свобода в платното, а то да ѝ отвърне с награди: последната – Едмонд Демирджиян за млад живописец, е от есента. Отделно Трендафила създава страшни дигитални колажи, експериментална музика и екзистенциална поезия, пръснати на няколко адреса в мрежата (най-долу са главните три), но до 3 март имате време и за жива среща с нещата ѝ – в груповата изложба Youthexhibition Vol.2 в Червената точка. Да ви запознаем задочно преди това?

Моментът, когато се изправяш срещу бялото платно
Рядко започвам картина без скица, проект, идея. Но всеки път, когато докосна бялото пространство, дори само за да го пребоядисам, ми се струва, че изчезвам и се превръщам в самия творчески процес. Рисувам там, където направя връзка с магическите си способности. Това най-често е топло, слънчево място, откъдето мога вечер да виждам звезди.

Моментът, който те подтиква да започнеш нечий портрет
Някаква харизматична асиметричност, цветовете и материята, която заобикаля лицето на човека. Гласът. Формата на очите.

Моментът, когато сама си най-добрият си модел
Един от наистина приятните моменти. Но тогава усещам и че никога не сме си самодостатъчни.

Моментът, когато се бориш с творчески блокаж
Не се опитвам да се боря с каквото и да е. За мен не съществува момент на нетворчество, работя постоянно, независимо че не отразявам това винаги в материален вид. Наблюдавам всичко, уча се да виждам реалното, да го обмислям и поставям в концепция с матрицата, в която живеем. Има толкова много моменти на осъзнаване. Опитвам се да съм там през цялото време.

Моментът, когато имаш цял ден за губене
Слушам музика, композирам музика, пея, опознавам движенията си, разхождам се някъде извън града. Тоест извън времето съм.

Моментът преди да заспиш, когато често си мислиш...
Ако мисля преди да заспя, то е за доста фундаментални неща: за края на живота, за времето като движение. Затваряйки очи, често ми се случва да чувам гласа си да пее някаква божествена мелодия, която иначе никога не съм чувала.

Моментът, в който назрява време за нова прическа
Причината редовно да ги сменям най-често е изгонването на някой зъл дух, но като че ли вече от доста време не са ме навестявали. В покой и мир съм. Пускам дълги коси.

Трендафила е на persefieskes.wixsite.com/persefi, instagram.com/persefieskes и persefieskes.bandcamp.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.