Възраждане

27 август 2013 текст Дани Николова, снимки личен архив
Неотдавна, деветима от художниците на списание Дъга – легендарното българско комикс издание (което продължи да живее и след смъртта си), събраха няколко свои рисувани истории в албум, наречен Над дъгата и апетитът на мнозина за ”разкази в картинки”, както почти пренебрежително са били наричани комиксите някога, се изостри. От 10 до 25 септември двата етажа на Съюза на българските художници на Шипка 6, ще предоставят на мнозина същинско пиршество – и за очите, и за душата. Сред имената, които ще зърнем на Първата национална изложба на българския комикс е и Пенко Гелев – художник, илюстратор и автор на комикси, с когото поговорихме за комиксите и отвъд.


Наполеон е казал, че една картина струва колкото хиляда думи.
Не съм съгласен. Има картини, които са много вълнуващи, красиви и могат да те накарат да ги гледаш дълго. Но идеята, че заместват думите, е повърхностна. Картините, които аз самият имам зад гърба си, със сигурност не са от този вид. Те все пак са малки картинки, част от комикси. В тях обикновено има и текст, защото те не могат да го заместят напълно. Късметлия съм, че имах възможността да нарисувам много адаптации на класически романи във вид на книги с комикси, а това е нещото, което обичам и ме забавлява.

Мислиш ли, че времето на комикса е настъпило именно сега, когато храната, връзките, информацията – всичко е бързо и хората нямат нито време, нито търпение да четат разполагащото се в няколко страници описание на коня на Вронски например?
Комиксът съществува отдавна. Някои дори казват, че първите пещерни рисунки са вид комикс. Той се развива с годините и става, като всяко развиващо се изкуство, все по-разнообразен и богат. Не мисля, че наближава неговият апогей или нещо подобно. Просто някои жанрове се развиват доста бързо и стават много популярни, а други, напротив – започват да съществуват все по-трудно. Пък и не смятам, че хората четат по-малко. Убеден съм, че винаги ще има такива, които ще се наслаждават на Анна Каренина.

Над какво работиш в момента?
Много скоро ще излезе една книга, която илюстрирах дълго и с голямо усърдие. Казва се Приказка за вълшебната флейта и е адаптация на операта Вълшебната флейта на Моцарт. Идеята да се създаде тази книга е на певицата Ина Кънчева, написа я Юлия Спиридонова, а аз я илюстрирах. И се гордея с това. А точно днес рисувам комикс – своята история за втората част на комикс албума Над дъгата, който ще излезе в началото на ноември. Казва се Тамара. Издаването на комикси е скъпо начинание и най-вероятно това е основната причина в България да става трудно. Защото, както ще се уверите, когато отидете да видите общата изложба на българския комикс, у нас има огромен потенциал. Удивително е колко много и колко талантливи са художниците, които са рисували и продължават да рисуват комикси в България.

Какво точно ще видим в изложбата на българския комикс?
Творби на над 80 художника. Ще останете очаровани от разнообразието им и ще усетите любовта им към това изкуство. Мисля, че ще бъде незабравимо преживяване. Мисля също, че след като я видите, ще отидете да я разгледате поне още веднъж. Аз участвам с отделни страници от комикси, публикувани в списание Рикс (комикс-списание, замислено като поредица, от което обаче е излязъл само един брой през 1991 – бел.ред.) преди много години и страници от моя албум Маугли, някои от които съм преоцветил – специално за изложбата. Ще има и доста страници от адаптациите на класически романи, които не са излизали в България, например Дейвид Копърфийлд и Големите надежди на Дикенс, Белият зъб на Джек Лондон, Робинзон Крузо на Даниел Дефо. Има и няколко страници от адаптациите на пиесите на Шекспир Сън в лятна нощ и Венецианският търговец.

Как подбра кои адаптации по класически романи да илюстрираш и как се подготвяш за гмурването в съответната епоха с нейните нрави, мода и настроения?
Не съм подбирал. Изборът бе на издателя - рисувах за английското издателство Salariya Book Company, които имаха свой собствен план за това какво ще издават. Питали са ме кои книги бих искал да илюстрирам, но моите предложения се оказаха не особено популярни при тях и така и не влязоха в поредицата.
Към подготовката за илюстрациите се отнасям много внимателно. Важно е да съм достоверен, затова правя сериозни и задълбочени проучвания за епохата. Изучавам архитектурата, модата, оръжията, инструментите, с които са си служили. Това е най-забавна част от моята работа. Научавам толкова много неща. Например, за да нарисувам китоловните кораби от 19 век в Моби Дик, се наложи да открия и да изуча целия процес на лов на китове, както и механизмите, използвани на корабите. В края на романа Парижката Света Богородица пък трябваше да нарисувам бесилката Монфокон. Тя е била построена през 13 век край Париж и е съществувала до 1760. Намерих стари гравюри и я нарисувах точно такава, каквато действително е била.

Напоследък е модерно комикси да стават филми, но ако имаш възможност да направиш обратното, кой филм би избрал да адаптираш?
Предпочитам да рисувам оригинални истории. Но ако непременно трябва да избирам бих се спрял на Телохранител на Куросава или пък на Беглец по острието на Ридли Скот, въпреки че той е адаптация по книгата на Филип Дик Сънуват ли андроидите електроовце, така че не знам дали влиза в условието.

Чухме че се каниш да направиш нещо като адаптация на своето детство. Докъде стигна с тези си планове?
Това, което се каня да направя, е комикс, чийто сценарий написахме с моя брат Сотир. Работното му заглавие е Горски цар. Но това не е адаптация на моето детство, а измислена история, в която има много истински случки от моето и неговото детство. Дори повечето са от неговото детство, а някои са просто истински случки, за които сме чували и помним. Не знам дали е възможно да запазиш детето в себе си, но според мен е важно да помниш как си се е чувствал когато си бил дете.

Имаш ли твоя собствена ”мадлена на Пруст” – предмет, аромат… нещо, което те препраща директно обратно в детството?
Имам. Лятото.

С кои визуални артисти би желал да се озовеш тет-а-тет, ако ти се предостави възможност?
Ще се получи ужасно дълъг списък. Но понеже тук говорим основно за комикси ще спомена няколко художници – Жан Жиро, с псевдоним Мьобиус, Юго Прат, Хаяо Миядзаки и Раймонд Поаве.

Последното нещо, което адски много те впечатли бе…
Броят и талантът на художниците, които рисуват комикси у нас.

Ако имаше силите и възможностите би направил така, че българският комикс да…
…намери своето място в нашата култура, защото я обогатява. Но и без да се намесвам, вярвам, че това ще стане.

Какво бъдеще предричаш на българския комикс?
Оценка за развитието му не мога да дам, защото не съм го следил толкова внимателно. Но забелязвам, че има много, ама наистина много, млади художници, които са изключително талантливи и работливи, и по нищо не отстъпват на своите колеги по света. Определено има бъдеще за комикс изкуството в България.

Първата национална изложба на българския комикс е в Съюза на българските художници на Шипка 6, 10-25 септември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.