7 момента на Моника Георгиева

21 ноември 2019
Понякога рисува със затворени очи и така медитира, но никога не би показала тези листа. Наяве вади друго: абстрактна живопис, вдъхновена от тялото и неговите повърхности, нюанси и форми.


И това е само част от всичко – Моника завършва архитектура във Виена, където днес живее, работи като асистент в Техническия им университет и в студио, правило например дизайна на тазгодишния австрийски павилион във Венеция. Образите, които плават наоколо, са личните ѝ проекти – в тях видяхме нещо така магнетично, че един ден ѝ писахме имейл, за да питаме какво ги тласка.
 
Моментът, когато ателието ти е организирано
Почти никога. От една страна ми е трудно да започна да рисувам или да правя каквото и да било, ако не е подредено. Някак не мога да се накарам да седна. Все си мечтая за ателие, организирано под конец и все правя такъв хаос, че после поне 2 седмици настъпвам боя и прескачам хартии и стружки от моливи. Така е. Баланс, ама почти...

Моментът, в който ти липсва дисциплина за работа
Правя най-непродуктивните неща, които ме карат да се чувствам още по-гузна, че не работя. Гледам YouTube, готвя 3 часа или си намирам оправдания. Най-готиният отговор е да кажа, че отивам в галерия или театър. Но всички знаем, че понякога не е така.

Моментът, в който почувства Виена като дом
Честно казано, навсякъде се чувствам като вкъщи. Никога не съм била привързана към място, само към хората. Почувствах се истински добре във Виена, когато започнах да се издържам, правейки нещата, които ме правят щастлива.

Моментът, в който сядаш да рисуваш и най-много те е страх от...
Собствените ми предразсъдъци. Аз много се критикувам и се съдя, а не трябва, знам. Накрая все си харесвам палитрите повече от самите картини. Много са гадни тия предразсъдъци за красивото. Какво изобщо значи красиво?!

Моментът, когато някой те пита да обясниш изкуството си
Казвам, че няма какво да му обяснявам. Няма скрити значения или нещо, което да те кара да се чувстваш глупаво и неудобно, защото не го разбираш. Няма какво да се разбира, само да се гледа и да се чувства. Понякога е лична терапия, метод за справяне с емоции или дори с лош сън. Понякога е нарисуван шум или звук. Иска ми се хората да се чувстват като вкъщи, когато гледат мои работи.

Моментът, в който чуждо изкуство те стъписа
Една работа на Алесандро Пианджаморе във Венеция. Огромни плочи от восък в различни цветове, на пръв поглед красиви, но нищо особено. Восъкът обаче е събран от различни църквички и катедрали в Рим, от свещи купени, държани и изгорели в ръцете на молещите се, и "всяка една от тях съдържа в себе си най-съкровените молитви и желания в света".

Моментът, когато си помисли, че имаш най-великите приятели
Момчетата от компанията ни са велики и винаги имат шампанско със себе си, където и да ходим, дори да е най-евтиното. И на къмпинг да сме, на фестивал в гората, на връх – на изгрев слънце се гърми шампанско. Всеки ден е Нова година.

Моника Георгиева е на instagram.com/monicageorgieva

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.