8 момента на Ралица Стратиева

24 януари 2019 текст Виолета Иванова
Харесва филми с по-особена идея или изпълнение (The Room на Томи Уайзоу например всеки път ѝ вдига настроението), а думите са ѝ такава слабост, че в тефтера ѝ задачите за деня се редуват със странни композиции от уловени мисли и дочути изречения.


Рисуването пък изглежда я застига по наследствена линия – баща ѝ и брат ѝ също са художници. Отскоро Ралица е и завършен сценограф, но на изхода от НХА разбира, че там не ѝ е стигало време да прави и друго, освен учебните задачи. Затова сега наваксва, като рисува повече дигитално, а зад гърба си вече има стаж по ситопечат, една поп-ъп книга и първи анимирани проекти със заявка за още от същото в бъдеще. Пожелаваме ѝ го, докато я опознаваме по-добре в поне 8 посоки.

Моментът, когато започна да си харесваш рисунките
Винаги съм харесвала някаква част от тях, защото рисувам неща, които харесвам. Но това не пречи да имам и високи критерии.

Моментът, когато намери себе си в сценографията
Странно е, че наистина имам такъв повратен момент – когато гледах Хамлет на Явор Гърдев в Народния театър за първи път, много ме впечатли сцената, която се движеше, лееше се вода, тичаха хора, а аз си казах "Еха, това сценографията била готино нещо". После разбрах колко трудно се прави всичко това.

Моментът, когато си цапаш ръцете в студиото за ситопечат
Бях на стаж в Sito Studio, преди който не бях правила ситопечат, но ми хареса много. Доста обичам да се цапам с боя, а в графиката е приятна техническата част – как да натиснеш, какви инструменти да използваш. Харесвам и миризмите на много бои и реактиви – не звучи особено здравословно, но е добра черта за художник.

Моментът, когато идеите идват от странни места
Една от анимациите ми беше вдъхновена от видео за шимпанзе и куче, които са станали приятели.

Моментът, за който отдавна се готвиш
Да се насоча по-силно в една посока (или максимум две, хайде).

Моментът, за който никога няма да си готова
Да карам кола сама. Притеснявам се за хората по пътищата.

Моментът, когато се питаш "Защо се захванах с изкуство?"
Сприятелите ми артисти прекалено често се смеем на този си избор, когато ни е трудно. Но неприятното е, когато някой не уважава професията ти – тогава наистина се ядосвам. Може би щях да се занимавам с психология, ако не се бутах да правя изкуство.

Моментът, когато някой детайл просто не се получава
Опитвам отново. Основната част от рисуването (и изобщо изкуството) е в главата – ако не мога да го направя, сигурно още не знам как.

Ралица Стратиева е на instagram.com/mottoroli и behance.net/rali_tza

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.