Обекти за разговор: Венелин Шурелов

29 ноември 2018 текст Севда Семер
Той е художник, който ни увлича в диалог с интерактивни обекти, сценограф с Икар и Аскеер, преподавател по дигитално изкуство в НХА и куратор на DA fest. В момента в галерия Credo Bonum по собствени механизми се движат някои от най-знаковите му инсталации, показвани от тук до Тексас – от ранните му обекти до развитието на серията SubHuman Theatre. Докато галерията опитва да побере работата на човек, минал през десетки други изложби и сцени, със самия него в един от малкото му свободни часове се срещаме в двора на Художествената академия и се изкачваме до ателието за дигитални изкуства. Под дървените подпори на тавана започваме разговор за мисълта в обектите му и за другото най-важно в тях: поканата за игра.


Диалогът
Дори сложното и заредено с философия произведение трябва на едно ниво да е простичко и достъпно. Да можеш да комуникираш с него. Така е например с моята Машина за рисунки. На един площад виждаш метална кутия с инструкции за употреба: пускаш левче, вадиш ключе, натискаш бутон, завърташ ръчка, започва някаква музика, излиза рисунка. Вътре съм аз – автоагресивно съм превърнал художника в автомат, лишен от обичайните си канали за общуване с публиката. Тук има някаква достъпна увлекателност, която привлича зрителя: участваш в развлекателен процес, малко като на панаир, но пък отдолу са по-сложните теми за автентичността, ролята на художника, отношението към изкуството и пазара за него. Балансът е постигнат: публичността и лесния код за достъп не отнемат от възможността за вникване в по-сложните теми.

Театърът
Като студент ми казаха, че ако свиркаш в театъра, ще бъдеш освиркан. Никога не си позволявам да свиркам, когато вляза в театър. Иначе, говорейки за сценография, интуицията е голям фактор. Всъщност в целия ми процес тя е важен елемент, интуицията е първоначалният импулс. От моя гледна точка работя много добре и лесно с режисьорите, но не съм сигурен, че те могат да кажат същото за мен... В тази партньорска работа обичам да се вслушвам: знам, че трябва да съм свързващия елемент между текста, режисьора, пространството и актьорите. В последната ми сценография – Опит за летене на Стоян Радев, мисля, че заедно постигнахме един силен образ, който хем е мощен заради обема на купола, хем е силна метафора за голямото лутане.

Играта
Като малък си играех с клони и найлони. Израснал съм сред природата и тя, с невероятния животински и растителен свят, са ми били главни партньори в игрите. Сега не е много по-различно – в работата ми игровият елемент е важен, но е съчетан с тежък урбанизъм и технологии. Правя една проста рамка от правила, които поставят автора и участника във взаимоотношения. Обикновено човекът на изкуството стои като авторитет, въвел строг контрол върху материята и интерпретирането й. За мен интересното е друго: контролът да се изразява в елементи, които отключват някаква съпътстваща креативност. Процес, в който всеки е важен и проявява качествата си, добавя към стойността на произведението – вместо то да е просто обект, който се опитва да ни приобщи с посланията си.

Перипатетикът
Изложбата ми в Credo Bonum (придружена от каталог с произведения от последните 20 години) не е ретроспектива, но пък има обзорен характер. С кураторката Галя Димитрова-Димова решихме да покажем няколко по-емблематични произведения, като Фантомат, Ротор, Машина за рисунки, но и нещо ново – Еволюирал перипатетик с петна по себе си. При него обектът е във вана, пълна с черна течност, в която видим механизъм му позволява да се движи в безкрайна разходка. С тази работа затварям цикъла за ходенето като изкуство – тема, която беше силен импулс в ранните ми произведения. Свързвам я с една чудесна мисъл на поета Уилям Уърдсуърт, който казва, че ходещият човек сам по себе си е поема и че фигурата му е тиха поезия. Е, този перипатетик, смесица от човек и животно, при мен е затворен във ваната сякаш в тресавище – в траектория без изход.

Чудовището
Дълго търсих начина си на изразяване. То е като с езика – едно и също изречение може да бъде казано по толкова различни начини, че да се изгубиш във взимането на решение. Когато започнах да формирам начина си на работа, търсех онова, което има най-висока разменна стойност. В човешкото общуване тялото е контейнер на смисли – когато погледнем историята на изкуството, виждаме тела, които носят значение. Затова работя толкова с него. Но са ми интересни и проявленията на чудовищното. Франкенщайн не е нещо зло, някаква заплаха – това сме ние. Опитвам се да реабилитирам такива сложни същества. Симпатизирам им, защото не мога да ги отделя от себе си. Сигурно оттам се прокрадва някаква радикалност в образите, които обитавам в изкуството си.

Смехът
Хуморът е важен елемент, почти винаги присъства в работите ми. Вече подминах 40-те и лицето става карта на настроенията. Когато случайно се погледна в огледалото, виждам следите от две неща: учудване по челото и смях около очите. Мисля, че е важно човек да излъчва спокойствие, увереност и лекота, а смехът помага и за трите.

Мисълта
Спомням си един пърформанс на BADco The League of Time, в който хърватската група най-откровено разказа история. Беше свързана с изследване на различни художествени стилове, поставени в съвременен контекст, вградени в технологии, танц, физически театър. Трайна следа в мен обаче остави това, че сякаш тъканта на всичко беше мисълта. Просто една мисъл, която се движи, стабилно или нестабилно, криволичещо или уверено, но в ясен поток. Изпитах огромно удоволствие да следвам този разказ. Стори ми се любопитно, че материал, поставен в галерия, на сцена или в пространство, няма такава стойност, каквато има кристално поставената във форма мисъл. Не че искам да фаворизирам интелектуалния подход в изкуството, всъщност в общуването имаме нужда от прости ходове и семпли движения. И в нещо незначително също има много стойност.

Дигиталният свят
Технологиите гледат на всичко около нас като на един перфектен продукт – красиво изработен и с висока резолюция. В съвременното дигитално изкуство има любопитни процеси, свързани с ниското качество на изображението, с кича, евтините материали, боклуците, бъговете, несъвършенствата. Това е важно, защото животът невинаги е с висока резолюция. Има толкова голям диапазон на поведения и състояния, но увлечени от технологичното, лъскавото, красивото и най-бързото, ние преставаме да имаме поглед към грешката, спонтанното, първичното. Тези неща ни балансират и ни позволяват да допуснем другостта в другия.

Режимът
Всички етапи от процеса на работа са ми интересни и живея пълноценно в тях: фантазирането, което понякога отнема часове, понякога – година; изработването, показването, даже пренасянето от едно място към друго. Всичко е свързано с много усилия, перманентно безсъние и физическо изпитание, но не съм седнал да оплаквам съдбата си. Живея в такъв режим от години, така се сглобих във времето.

Разходката
Ходя много. Разхождам се в гората. В града имам много задачи за вършене и подхождам по-рационално – с един мотопед практично преминавам през трафика и проблемите с паркирането. И тук правя дълги разходки, само че през нощта. Ходенето ми помага да намеря решение за това, върху което работя.

Изложбата SubHuman Theatre на Венелин Шурелов е в галерия Credo Bonum от 29 ноември (с откриване в 18:30) до 11 януари
Работите му са също на subhumantheatre.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.