Доказателства за спомен: Радостин Седевчев

15 ноември 2018 текст Севда Семер
Едно от първите неща, които ни казва е, че му се иска да бъде по-организиран и това е изумително – все пак Радостин има в биографията си няколко изложби, номинация за наградата БАЗА и докторска степен от НХА, където вече е и асистент.


В инсталациите си често работи с намерени на битака или изхвърлени чужди снимки, дневници и вещи, които носят отпечатъка на спомена. Или пък изследва кръговрата, да кажем в природата – последната му изложба беше видео в галерия ИСИ, в което семейство язовци в изоставено гробище месеци наред завзема старите територии на природата. Срещаме се с него точно преди да влезе в студио Ö – малко пространство на Пиротска, в което кураторът Стефка Цанева споделя ателие с художник за месец. Далеч преди всичко това в НХА Радостин завършва всъщност Стенопис, което идва от интересна посока – как от нелегално рисуване по стени се става доктор, четете надолу.

Призванието
Звучи като клише, но рисуването ми осмисли живота. Като тийнейджър живеех в Перник, бях в компания, която не харесвах, всичко ми се струваше тотална безизходица. Тогава правех графити и исках да стана по-добър в рисуването на герои. Попаднах на преподавател по живопис, доста възрастен, който веднъж ме видя да рисувам графити и ми каза: "Ей, ти си страхотен! Трябва да отидеш в Академията и да учиш стенопис, аз ще те подготвям". Казах окей, дай да видим. Бях на подготвителни курсове 4 години (2 от тях – по 4 пъти в седмицата), но на първата година не влязох, приеха ме от втория опит. Винаги съм бил добър студент и се научих на основите в стенописа, но е особено: като правиш изкуство в публичното пространство, трябва да си много обран. Оставяш един скелет на произведението, който трябва да е разбираем за всекиго. Това ми е чуждо. Предпочитам изкуството да е по-човешко, да можеш да го пипнеш, да бъдеш емоционален с него. Не да ти казва големи истини и истории, не да пропагандира. Доста по-късно разбрах всичко това, разбира се – може би когато бях студент и направих проект с две стари книги, оставени на боклука.

Фотографията
В Художествената академия попаднах на Стефан Енев – готин преподавател, който ме запали по фотографията. Всяка седмица ми даваше различни ленти, с които да снимам – например 40-годишен филм, изтекъл преди 20 години, после някоя друга особеност. В края на седмицата ги проявявахме заедно. Така успя да ме запали, че след това си направих лаборатория и до момента проявявам филми. Фотографията понякога задвижва други проекти, както стана с последната ми изложба, Присъстващо отсъствие. Преди време намерих едно гробище, което се опитвах да документирам по всякакви начини: с Полароид, с лентов фотоапарат, използвах и различни техники за копиране, но нищо не се получаваше. Нещата си дойдоха на мястото, когато започнах да използвам видео. Винаги е важно да намеря добрата формула. Така се получи и работата ми с намерения на битака дневник на Орхидея, която описва странните си схеми с двамата мъже, които обича (В любовта не съществуват равнобедрени триъгълници от изложбата за БАЗА – бел.ред.). Накрая го комбинирах с една рисунка с моливи, което може би изглежда детско, но беше важно да направя връзката между двата обекта.

Спомените
Винаги подхождам с респект към това, че работя с чужди спомени. Проектите ми говорят и за личното, но за мен са най-вече показател за общото ни отношение към паметта. Опитвам се да действам внимателно – не окарикатурявам и не принизявам историите, които използвам. Със сигурност на мен би ми било неприятно някой да рови в спомените ми, но не виждам друг начин да достигна до тази чистота. Всеки от нас се предпазва по някакъв начин – ако използвах мои лични неща в проектите си, никога не бих бил толкова откровен и нямаше да постигна тази откритост. Да, може би има воайорски момент в работата ми, но в същото време не се опитвам да постигна самоцелно излагане на чужди спомени, а вид обобщение. Да покажа нещо, което е толкова елементарно и близко до всички ни, че в някакъв смисъл да стане общо.

Битака
Често търся там предмети за работата си. Отивам най-вече не при подредените сергии и антикварите, а при онези, където изглежда, че са събрани всякакви несвързани обекти – там ми е най-интересно. Понякога намирам неща, в които веднага разбирам какво ме вълнува и още на място си казвам "тук има история". Друг път купувам някакъв предмет и после се чудя "леле, какво да го правя това?". Случва се да видя ценното и заряда малко по-късно: така например намерих на битак в Германия един сертификат за раждане с дата на смъртта и надпис на немски, че Йозеф Уоренц е ариец. Първоначално взех този документ, защото ми се видя красив, едва след седмица прочетох надписа, замислих се за историческия контекст и си казах, че тук има нещо много странно. Обичайно в обектите ме привлича някаква човешка история, някаква следа, която да ми е симпатична, да работи, да говори за някого.

Съмнението

Ако има моменти, в които се чувствам парализиран, бягам за малко. Понякога да се насилиш не е добре. Така стана например с един проект за галерия Васка Емануилова – Нормални части, който се напънах да измисля за изложбата. Накрая не се получи това, което трябваше да бъде и го намирам за неуспешен. Как разбирам, че нещо е успешно? Като говоря с различни хора и разказвам за проекта си, наблюдавам емоциите по лицата им. Когато за пръв път идеята щракне в мен, чувствам заряд и радост; свършил съм поне донякъде работата си, ако видя същото по лицата на другите (естествено в далеч по-малка степен). Не слушам толкова коментари, но гледам емоциите и се водя от тях.

Изложбите
Последното ми пътуване извън страната беше културен туризъм това лято – в Лондон за седмица, след това в Брюксел и Гент. Гледахме изложби от сутрин до вечер и се върнахме супер смачкани, чак съжалих, че сме го направили. Харесва ми да си оставям повече време за себе си. През 2014 бях в Париж на една резиденция за два месеца, през които цялото ми ежедневие беше да видя някоя изложба и после да сядам край реката или да се разхождам. Беше като упражнение по гледане и мислене. Тук също гледам много изложби – вид сверяване на часовника. Не можеш да бъдеш адекватен, ако не знаеш какво правят хората около теб. Не става дума да се влияеш от тях, а да си информиран. Това ме убива, ако го видя в студентите – когато не само че не гледат изложби, ами не се вълнуват и онлайн да видят. Даже Pinterest нямат. Иначе мисля, че тук се правят доста по-интересни и качествени неща от преди 4 години да кажем.

Киното

Опитвам се да гледам повече европейски филми. Едно ядро от хора около мен започнаха да ме зарибяват за всякакви неща, например за хубаво кино от 70-те. Бела Тар ми е един от любимите режисьори, харесвам също Бергман, ама кой не харесва Бергман. Привличат ме по-апокрифните работи. Паражанов имаше ретроспектива миналата година на София филм фест и много гръмна тогава, беше супер. Обичам бавни и тегави неща. Уча се визуално и композиционно, но и концептуално – да кажем Торинският кон на Тар е страхотен, започва с коня и с Ницше, който се хвърля да го защити. Тръгва от тази бримка и нататък се разплита в абсолютно неочаквана история.

Музиката
Почти постоянно слушам музика, най-различна, нямам конкретна ниша. Обичам джаз и инструментали, например групата Mammal Hands, а напоследък съм на вълна даркуейв. Понякога искам да се задълбоча в някаква посока и да мисля бавно, да съм на друго място, и тогава слушам такава музика. Ако много задълбая в мрака, си пускам някакъв много тъп хумор – от типа на анимациите Adventure Time или Rick and Morty.

Движението

Карам колело навсякъде и почти всяка седмица се опитвам да излизам извън града. Всяко каране до 100км ми се струва напълно нормално и разумно, въртял съм даже до Земен и обратно, което е към 170км в един ден. Звучи много, но има хора, които карат далеч повече. Обичам да го правя, защото мисля много добре, докато въртя педалите. Колелото е абсолютна свобода: движиш се сам и не ти трябват пари или нещо друго, освен храна. Ставаш, тръгваш и си там.

Работите на Радостин Седевчев са на radostinsedevchev.net

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.