8 момента на Виктор Тошков

12 юли 2018 текст Виолета Иванова
Цели осем семестъра учи Право, преди да заложи на вътрешния мир и да се захване с онова, което винаги го е успокоявало: рисуването. Последствията са, че сменя Шумен със София и записва Графичен дизайн в НБУ.


"Много обичам монохром и виждам всичко през New York филтъра в инстаграм", признава си, но същевременно и не бяга от експериментите. Един от последните е да се научи да играе с повече цвят. Иначе му е любимо да пътува, пожелава си по-често да се чекира по северното Черноморие, където го връщат детските спомени, а новите места изследва най-вече през кухнята им. "Тотално фууди", казва за себе си Виктор, затова и не ни изненадва, че от две години е "част от семейството на The Little Things". Търсете го там, ако искате да питате още нещо, което надолу сме пропуснали.

Моментът, в който започваш да харесваш рисунката
Когато нещата, които виждам в главата си, не се разминават с тези върху листа.

Моментът, в който скицираш нещо набързо
Винаги нося скечбук в себе си, обичам да си имам подръка. Още от гимназията е така – всичките ми тетрадки бяха изрисувани и вечно ми се караха за това. Сега редовно нямам батерия и когато телефонът ме предаде, си скицирам разни неща. Случва се често, докато пътувам, и е готино, защото запазвам някакви мои си усещания и асоциации от ситуации и места.

Моментът, в който си взимаш нов скицник
Няма повод. Просто виждам и взимам. И всичко се пази. Имам такива, в които никога нищо няма да бъде нарисувано или написано, защото са си прекрасни и така. Последно ми донесоха един от Мексико с ръчно правена хартия. Как да рисувам в него? Иначе си обичам и тези накъсаните, леко изцапани. Тях като ги разлистя, ми идват най-добрите идеи.

Моментът, когато ти писва от монохром и търсиш малко цвят
Монохромът ми е спокойствие. Цветовете – емоция.

Моментът, който те зарежда с вдъхновение
Големите тълпи от хора. Тези, които бързат в метрото, например. Много пълните барове. Трафикът. Шумът, който се създава от едновременно говорещите хора в пълен ресторант. Силният дъжд вечер.

Моментът, когато заключваш вратата отвътре след дълъг ден
Работя с хора, в постоянно динамична среда и, когато времето ми позволява, гледам да съм далеч. Да "заключа вратата отвътре" за мен значи телефонът да е на флайт моуд, в самолет. И тогава ми е много хубаво.

Моментът, който обичаш да изживяваш насаме
Обичам да се разхождам сам, със слушалки в ушите. Нощна София е много зареждаща.

Моментът, който страшно те промени
Когато разбрах, че комфортът се гради отвътре навън и всичко зависи само от самия теб.

Виктор Тошков е на instagram.com/c.o.r.cordium

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.