Изкуството не хапе



5 април 2018 тескт Емануела Иванова снимки Анелия Тодорова
Пирон, забит в розова стена, може да е абсолютна глупост или шедьовър на съвременното изкуство. Кое от двете, решаваме сами за себе си, но не преди да сме научили кой е държал чука и защо, по дяволите, стената не е например синя.


Информацията за изложби обаче често е като написана на чужд език или напълно липсва, което блокира входа към музеите и галериите за всеки не-изкуствовед. Ето я причината двама арт докторанти в НБУ да се хванат да превеждат разговорите за съвременно изкуство на човешки. Те са Радослав и Теодора или създателите на платформата Art and Culture Today, които вече две години събират любопитни в Дом на киното с лекции на арт теми. Преди да седнем срещу тях в залата за поредната на 21 април, се запознаваме лично, но не за да ги питаме кое е добро и кое е лошо изкуство – въпросът, който ги вълнува, е единствено как да го приближат към нас.

ПЛАВНО И ОСВОБОЖДАВАЩО
Теодора: Моето навлизане в изкуството беше по-плавното. Всички в семейството ми са филолози и бях сигурна, че ще се занимавам с нещо в хуманитарната сфера, но не исках да е литература. Така попаднах на програмата Култура и изкуство в НБУ, избрах си я и съм много доволна от тази стъпка. Баща ми също е искал да учи история на изкуството, но по негово време не е било възможно, затова сега, като му разказвам, му е интересно и много хубаво си говорим.
Радослав: В моето семейство пък всички са инженери, а аз исках да уча Психология в университета. Култура и изкуство ми беше като застраховка, защото не беше с висок бал, но след един семестър в програмата вече бях запален. С проекта започнахме, след като вече бяхме станали двойка и някак логично решихме да направим нещо заедно. И двамата сме пробвали да работим в класическите структури, но не се получава, рано или късно в тях на креативността ти се налагат ограничения. В нашия проект имаме цялата свобода и е като пълно себеосъществяване – правим това, за което сме учили и което е важно за нас.
Теодора: Никак не е страшно, а освобождаващо. Работата е повече, но не тежи, защото след две години усещаме, че даваме нещо хубаво на хората, а те ни дават смисъл.

НЕЗНАНИЕТО НЕ БИВА ДА ТЕЖИ
Теодора: Съвременното изкуство често се държи доста елитарно и човек го възприема като от друг свят. Затова, когато избираме темите и ги представяме, гледаме да е по начин, който ги свързва с реалния живот. Така през февруари покрай кукерските празници направихме една за ритуалите, етнографията и религията, а в месеца на Земята през 2017 имахме Изкуство и природа. Друг път идеите идват от приятели, от изложби, дори от документален филм за физика може да изскочи тема. Щом ни хрумне, се заравяме в материята и научаваме адски много. Понякога се налага да разделяме лекцията на части, защото сме натрупали гигантски материал, който не може да се събере в една. Тогава възникват и споровете кое да включим и кое да отпадне, но в крайна сметка се вслушваме в хората. След всяка лекция раздаваме анкети и молим публиката да сподели какво е липсвало, какво е било добре. Често има критика, но не е злобна, а градивна и много ни помага.
Радослав: За представянето пък е важно хората, които те слушат, да нямат усещането, че незнанието им тежи – така се изрази една моя учителка. Ако излезе един авторитарен тип, който просто декламира знанията си, публиката няма да откликне. Леко и с хумор, както си говорят нормалните хора, е нашият начин да стигнем до всеки в залата.

В КРАК С НОВОТО И СТАРОТО
Радослав: Най-удовлетворяващият начин да сме в час с изкуството е като пътуваме. Наскоро бяхме в Рим и там е велико – като Дисниленд за изкуствоведи. Зад всеки ъгъл има църква, за която сме учили в първи-втори курс или класически скулптури, толкова съвършени, че няма как да не ги оцениш. След два завоя пък срещаш модерното изкуство и това разнообразие е страхотно. За жалост не можем да пътуваме постоянно и наваксваме в интернет. Стремим се – непрекъснато и под всякакви форми – нещо ново и интересно да влиза в главите ни, защото информацията ражда идеите.

БРАВО НА КУРАТОРА
Радослав: Магистърската ми работа беше Съвременни произведения на изкуството, които с нищо не се различават от обикновената реалност и май вече трудно мога да се изненадам, че нещо е изкуство. Има събития и произведения обаче, които ме изумяват – като изложбата Time is Out of Joint, която видяхме в Рим. В нея кураторката беше смесила съвременно и класическо изкуство така, че докато вървиш, сякаш експозицията сама ти разказва и ти я разбираш. Връзките между творбите не бяха завоалирани, а напълно ясни.
Теодора: Произведенията сами по себе си бяха много вълнуващи, но на кураторско ниво бяхме смаяни. Имаше работи, свързани чрез пресечни линии – от платното на картина те сякаш продължаваха към скулптура, която също ги съдържа. Препоръчваме тази изложба на всеки. Ако имате път към Рим, вижте я.

КАТО НА ЗАПАД
Теодора: Тук още съществува комплексът, че сме изостанали в изкуството, но това не е така, особено днес. Имаме артисти, които правят неща, по-добри от много световни имена, и в лекциите ни те винаги са в цялостния контекст на темата. Не правим очакваното разделение – да разкажем как е по света и накрая да вмъкнем какво се случва тук. При нас българските примери са част от света в дадена тема. Цяло едно арт поколение от 90-те заслужава да бъде представено в постоянна експозиция, но такава няма. Наскоро трябваше да посочим петте най-значими съвременни БГ творби и къде са изложени. Е, избрахме пет много готини, но те няма къде да се видят. Поглед на Запад на Недко Солаков например е от 1989 и представлява далекоглед, монтиран на покрива на СБХ, който е фиксиран върху червената звезда на Партийния дом. Идеята е, че гледаш на запад, но все още има пречки от комунистическото минало. Нео-Голгота на Лъчезар Бояджиев наскоро беше в СГХГ и поне за малко можеше да се види, но много произведения са пръснати из колекции по света и галерии у нас, а една постоянна експозиция с тях е необходима и ще бъде силно образователна.

ИМАМЕ НУЖДА ОТ ВСИЧКО
Радослав: В края на 2017 в Литературен вестник се питаше кое събитие в сферата на съвременното изкуство е било най-важно през годината. Ние отбелязахме изложбата на Улай: голяма, бляскава, той имаше излъчването на звезда и енергията и еуфорията от пристигането му, както и индиректно от личността на Марина Абрамович, може да повиши интереса към други културни събития. Красимир Терзиев от своя страна много смислено посочваше изложба, курирана от Весела Ножарова, която беше с външно финансиране, реализирана в няколко малки галерии. Мотивът му беше, че събитието е икономически издържано. И това е супер. Озадачи ме обаче, че той противопостави двете неща – не ни трябват бляскави събития, каза, а икономически устойчиви. Това е изкуствено противопоставяне, защото изложбите бяха различни по природа. Ние имаме нужда и от двете, имаме нужда от всичко.

Art and Culture Today са на artandculture.today
Следете ги и във фейсбук за подробности за лекцията на 21 април, както и за графика със събития на английски език


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.