7 момента на Zveruna

8 февруари 2018 текст Виолета Иванова
По документи е Живиле от Литва, но предпочита да ѝ казваме Zveruna – като местната езическа богиня на дивите животни. Наскоро минава през София, попада в Петък и, от дума на дума с хората зад бара, се стига до изложба, която е там до края на месеца.


"Някои се молят на господ или на космическата енергия, други – на бургерите", обяснява ни, когато питаме защо в рисуваното ѝ небе често лети храна. Метафората е за днешния начин на живот, в който консумацията може да е неограничена, нуждите – мигновено удовлетворени, а материалните блага и екзотичните преживявания са най‑търсената дрога. "По-малко духовен и по-незначителен ли ще е животът ми, ако не ям стриди, а кебап?", пита се Zveruna и започва да рисува зверски добрите си неща, в които се оглеждат и чуждите, и личните ѝ слабости. Иначе пуши много (особено като е зарината от работа), вдъхновява се от всичко (от чиния спагети дори) и ни отговаря директно за останалите важни неща.

Моментът, щом отвориш очи сутрин
Ритуал 1: кафе. Ритуал 2: тлеещ тамян. Ритуал 3: да прочета нещо интересно (книга, новини или друго). Сутрините ми са бавни, но вечерите са доста интензивни.

Моментът, когато откри, че те бива в рисуването
Какво значи да ме бива? Никога не съм искала просто да бъда добър художник. Исках да разкрия гледната си точка, не рисувателните си умения. Това е най-важното в съвременното изкуство – посланието, закодирано в работата ти.

Моментът, когато си казваш "Капка неон и рисунката е готова"
Неоновите лампи са алегория на консуматорското ни общество. Ние сме мухи, които не разпознават истинската светлина. Летим към изкуствената и се удряме в стъклото.

В моментите, когато не рисуваш, най-вероятно...
Наскоро станах учител в прогимназията и е страшно вълнуващо! Извън това, ако не рисувам, гледам филми. Вдъхновяват ме Ян Шванкмайер и Ходоровски и понякога заимствам символи от любимите си филми. Също така пътувам колкото мога повече – това е най-добрият начин да опознаеш света.

Моментът от изминалата година, който винаги ще помниш
Сватбата ми! Беше парти в тесен кръг на един къмпинг, с кумбия музика. Постарахме се да не следваме традициите – искахме да си създадем свои. И заменихме Сватбения марш със саундтраци от филми на Тарантино.

Моментът, когато мечтаеш за ден в нечии чужди обувки
Ако беше възможно, бих избрала Марина Абрамович или Педро Алмодовар... Или който и да е космонавт.

Моментът, когато ти трябва инжекция вдъхновение
Никога не се насилвам. Ако не мога да нарисувам нищо, значи нямам какво да кажа в този момент. Защо да говоря тогава? С произведението си 4‘33“ композиторът Джон Кейдж доказа, че и тишината е важна.



Zveruna е на zveruna.weebly.com, facebook.com/zveruna, instagram.com/zveruna.art и в бар Петък до 28 февруари

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.