14 момента на Люка Бофор

26 октомври 2017
"Харесва ми да тичам и да се потя, да чета и да се потя, да стоя пред стената и да си представям какво може да стане, ако жена ми позволи... Харесва ми да спя на стомаха си и да усещам краката ми от леглото... Харесва ми булдог и бигъл, които хъркат."


Не парляме франсе, затова Гугъл ни превежда визитката в сайта му, а нескопосаният резултат е така поетичен, че дори не молим Люка да ни се представя пак на разбираем език. Направо го питаме за 2х7 момента, с които да скочим възможно най-дълбоко в живота на необичаен артист-скейтбордист като него. Французинът рисува плетеници от същества по стени, хартия, дрехи и предмети и добавя реалност върху кориците на списания, а хитрият стил му е носил колаборации с марки като Vans и Dakine. До нашите страници сега достига с местен повод: So Independent завърта филма му Отдаден на 3 ноември, а самият Люка е в Generator за арт мастърклас на 1-ви и лекция за самопромотирането в интернет на 2-ри. Четете надолу, за да разберете защо е еднакво ценно и забавно да присъствате.

Моментът, когато скейтът влезе в живота ти
Бях на 6. Майка ми купи една пластмасова дъска за мен и брат ми. Обожавах я. Тогава още не знаех какво е скейтборд. Пързаляхме се по колене с нея край къщата и така си прокъсвахме панталоните, че се наложи да ни забранят да го правим. Чак на 13 се примолих за истински скейт, влюбих се и оттогава не съм спирал да карам.

Моментът, когато за първи път разтвори скейт списание
Беше зин, който открих в магазина в Тулуза, откъдето е и първият ми скейт. В зина видях, че с дъската могат да се правят и трикове, за което нямах идея. Колекционирам доста скейт издания, а един ден ми хрумна да нарисувам нещо върху корицата на Vice. Снимах я и я пратих в редакцията им, а те ми подариха абонамент. Оттогава съм рисувал по над хиляда корици и съответно имам абонамент за списания от цял свят.

Моментът в час по рисуване в училище
Не харесвах тези часове. Твърде академични ми бяха. Не се справях. Аз обичам просто да изразявам онова в главата си, като оставя място за креативност и въображение.

Моментът, когато мечтаеш героите ти да бяха истински
Не казвайте на никого, но те са си истински. Живеят в ума ми и ми казват какво да правя. Когато съм изправен пред някакъв избор, ги питам, обсъждаме и решаваме заедно.

Моментът, когато почти стана...
Преди време мечтаех да съм радио водещ. Щеше да ми е много приятно да завързвам разговори със слушателите. Обичам да говоря с хората и да ровя в емоциите им. Вероятно би ми харесало и да съм учител. Обичам децата и бих подходил към обучението им по нов начин – като стимулирам артистичността им. Подкрепям това да няма правила.

Моментът, когато искаш съпругата ти да се почувства специална
Тя е моята муза. Винаги търся мнението ѝ за работите си. Ако не е сигурна за нещо или съвсем не ѝ допада, го променям. Не се налага да я карам да се чувства специална – тя си е. Иначе съм ѝ композирал песен например (преди свирех на китара) и обичам да ѝ я пея пред други хора.

Моментът, когато си почиваш след дълъг ден
Работя от вкъщи и нямам работно време – действам ден и нощ, никога не спирам. Почивам си само като спя, а не спя много. Нямам телевизор, така че не разпускам с филми или сериали, но пък гледам доста документалки – за самолетни катастрофи, италианската мафия, наркодилъри, серийни убийци. Привличат ме все такива тъмни теми.

Моментът, когато си каза "Защо не направя филм?"
От години събирам скейт списания, но ,разбира се, вече търся инфо за тази култура и онлайн. Така се запитах ще оцелее ли пресата в ера, когато интернет ни дава на мига каквото поискаме. Реших да чуя мнението и на професионалистите. Документалният Отдаден е първият ми филм. Пътувах сам до много страни, за да интервюирам легендите в скейт културата. Беше страхотно. Те вложиха всичко от себе си в проекта ми, бяха честни за бъдещето на списанията и споделяха открито интимни чувства и спомени. Беше привилегия да срещна хората, на които съм се възхищавал като хлапе. Иначе занапред планирам да снимам и други неща.

Моментът, когато ти идва сам да се поздравиш
Рядко съм доволен от себе си. Все има нещо, което бих променил или ми се струва недовършено. Но може би с филма стигнах най-близо до удовлетворението. Премиерата в Ел Ей през юни, когато хората го гледаха за първи път, е моментът, в който ми идваше сам да си дам пет.

Моментът, когато откри любимите си артисти
Любими са ми Кийт Харинг, Фернан Леже, Робер Комба и още доста. Открих ги в разни музеи. Харесва ми да се вглеждам в техниките им, в цветовете, които ползват, и в това, което са искали да изразят.

Моментът, когато ти се иска да беше малко по-...
Търпелив. Все искам нещата да се случват на мига. Мразя да чакам някой да ми отговори на имейла или съобщението. Напрягам се, ако не всичко е под мой контрол и завися от действията на някой друг.

Моментът, когато трябва да избереш: котка или куче?
Обичам всички животни, но съм повече по кучетата, все пак имам мопс. На пет е, казва се Гренуи, което значи жаба на френски, и я обожавам. Има си личен инстаграм – @grenouille_the_pug. Най‑сладката е.

Моментът, в който те разтресе ярост
Когато разбрах, че САЩ са си избрали Тръмп за президент. Цял месец не можех да повярвам. Още не разбирам как така.

Моментът, когато се чувстваш отново дете
Така и не пораснах. Останах си дете и винаги се чувствам така, нищо че съм на 36.

Люка Бофор е на lucasbeaufort.com, instagram.com/lucas_beaufort и facebook.com/Beaufort.Lucas
Отдаден е в Дом на киното на 3 ноември в 21:05 за 9лв
Повече за мастъркласа и лекцията на facebook.com/generatorsofia

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.