8 момента на Калоян Богданов

29 юни 2017
Търново е терен за много от първите му неща: от проплакването през прохождането в скулптурата до дебютната изложба, след която е нареждал още доста.


Последната тъкмо напуска Червената къща, но в нея гледахме не фигури в пространството, а върху лента: щом Кало се усети прикован от изразните средства на скулптурата, намира свобода в играта със светлината (и с всяка техника, за която се сети) във фотографията. И това е преди в програмата да влезе и живописта, с която "цял живот се занимавам", а портретът му завършва с едно кратко "не мога да понасям върлуващия кич". Надолу обаче скулпторът-художник-фотограф не си пести думите – да го четем ни е толкова приятно, че ни се иска да имахме място не за 8, а за 18 негови момента.

Моментът, в който си взе първата добра камера
Продаде ми я един приятел. Беше START 66, която така и не ползвах, но я носех навсякъде. Визьорът ѝ беше шахтов и квадратен. Много ми харесваше да композирам разни неща в този квадрат. Заради огледалния образ, който се проектираше, усещането беше сюрреалистично. Така и не направих снимка с него.

Моментът, в който се изяде от яд, че камерата не е с теб
Умишлено не я вземам с мен. Искам винаги да осмислям преживяното и чак тогава да го интерпретирам. Да го променя, изкривя, доизмисля.

Моментът, в който експериментираш с нова техника
Благородните процеси са ми слабост. Циянотипия, амбротипия, арабска гума, фотосинтезис. Експериментирам с огромно удоволствие, заради близостта на тези процеси с графиката. Имах късмета да срещна хора в НХА, които отключиха кутията на Пандора.

Златният момент от деня ти
Мигът, в който нощта се измества от деня. Сивата секунда, даваща надежда. Мъничко преди росата да падне. Тогава се чувствам изморен от играта, но не мога да заспя и само се наслаждавам.

Моментът, когато каза "да" на нещо, от което дълго бягаше
Обичам да бохем­ствам и дълго отлагах това "да". Бог ми е свидетел, че най-щастливото "да" дойде в живота ми преди година и половина. Казва се Сияна и е моя дъщеря.

Моментът, който те вади от релси
Не понасям несправедливостта. Сякаш по магичес­ки начин изчезват всички човешки качества в мен, като се сблъскам с нея. Гнус ме е и от кариеризма. Нещата трябва да стават естествено. Колкото повече се натиска в дадена област, толкова по-самоцелен и порочен става пътят. Случвало ми се е много често да се срамувам така заради някого, адски неприятно чувство.

Моментът, когато заключваш вратата отвътре след дълъг ден
Нямам такъв – живея на село и не заключвам вратата си. И в преносен смисъл пак е същото. Моето е на всички, в най-добрия случай.

Моментът, с който презареждаш батериите си
Сядам в колата с кутия цигари, слагам бензин и импровизирам без конкретен ритъм с лявото и дясното по пътя, като спазвам знаците. Умишлено забравям фотоапарата, често и телефона.

Калоян Богданов е на golpista.deviantart.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.