7 момента на Лиляна Караджова

15 юни 2017
Щом захване нов проект, забравя всичко друго и дните ѝ минават в заснемане и проявяване на снимки. За да се откъсне от мислите си, зарежда плейлист с "жанрово неопределима" музика, в който един през друг свирят Ян Гарбарек, Ричард Бона и Дафер Юсеф.


Иначе Лиляна пише за L’Europeo, Изкуство и критика и Култура и действа по три бъдещи книги, а на рафта си има дипломи по философия, фотография и изкуствознание. Сърцето на обектива ѝ е в портретния жанр, а напоследък ѝ харесва да го гмурка в "реалността на оптичните феномени". Как изглежда това на практика, вижте в Червената къща, където Лиляна тъкмо подреди групова изложба, в която е и автор, и куратор, а какво още занимава главата зад фотоапарата, слушайте сега.

Моментът като малка, когато най-голямата ти мечта беше...
Детските мечти, ако са добре запаметени, често са срамни, поне моите. Може би съм мечтала да съм чудовище от гардероба, което се разхожда свободно в света на големите.

Моментът, който те влюби във фотографията
Започна се през 2006 по време на програма Еразъм в Кьолн. Фотоапаратът е естествена реакция към непозната среда, каквато тогава беше Германия. По-късно ме сполетя и едно неочаквано фотографско възприятие, което ме разтърси из основи. Това вече не беше влюбване, а досег до нещо друго, което те поглъща и преобразява, въпреки волята ти.

Моментът, когато ти идва жестока идея, а не можеш да я осъществиш
Жестока идея – вероятно свързана с извънредни жестокости, нещо апокалиптично, като например да обявя ден на задължителната снимка. Ден, в който всеки да снима и да бъде заснет. Такъв проект съвсем основателно може да се нарече Страшният съд.

Моментът, в който вдигаш обектива и се прицелваш
В портрета камерата разкрива повече, отколкото окото може да види, и това е сащисващо, поразяващо, немислимо дори. Снимам, когато усетя, че камерата ще ми покаже нещо повече за човека, отколкото досега съм открила. Комуникираш по усет и снимаш, това е като усещането за топлина в гърдите. Просто го правиш и евентуално си страничен наблюдател на себе си.

Моментът, когато философията и фотографията са едно цяло
Все още не е настъпил, защото просто не е възможен. Философията е свързана с умозрителните абстракции, езика и логиката, а фотографията – с директно проникване в реалността, двойниците на образите и въображението. За радост във фотографията открих това, което търсех във философията – досег до смисъла като нещо откриващо се в света. Това фотографско откриване поражда изумление и води до една кристална вътрешна тишина, в която човек изгубва потребност да приземява философските въпроси в буквалния език, да ги формализира и така да се отдалечава от тях.

Моментът, в който се сблъскваш челно с критиката
Рядко отговарям, защото с нерадост откривам, че повечето гръмки критики са мотивирани от лични несполуки. Талантливите и проницателни хора, чиято критика е ценна, рядко си позволяват овикване или участие в "другарски съд".

Моментът, когато имаш нужда да изчистиш ума си
Когато съм погълнала твърде много информация… Сякаш съм полепнала с прах и зрението ми е замъглено. Живеем в информационно общество и това оставя на заден план далеч по-важни добродетели и таланти.

Лиляна Караджова е на lilyanakaradjova.com
Изложбата Фотографският оригинал и художествените практики е в Червената къща до 30 юни

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.