7 момента на Ева Маркова

27 април 2017 текст Виолета Иванова
След две години в рекламна агенция разбира, че този бизнес не ѝ понася. Напуска с лекота, за да изкара цяло лято по девствени плажове и планини, от което я изтегля студио Four Plus.


Сега Ева разказва как там действа по проекти, които я развиват не само като графичен дизайнер и илюстратор, но и като човек. Ако пък музата ѝ се оттегли и не ѝ е до рисуване, не се насилва – тогава пак драсва към върховете, "далеч от шума на града, където умът се изчиства и любовта към живота се умножава". Освен сноуборда, с който глади преспите там горе, кара също колело, катери се, прави йога и въздушна акробатика и нон-стоп пробва още нещо непознато. "Никога не ми е скучно", признава ни и сяда да попълва седемте си момента, с които съвсем ни убеждава в това.

В моментите, когато имаш 10 секунди да се представиш, казваш:
Усмихвам се широко. Понякога думите ми се струват излишни и празни – използваме ги главно за заблуда и рядко за искрена комуникация. Вярвам в дългите прегръдки и големите усмивки. Те никога не лъжат.

Моментът, в който се изправяш срещу белия лист
Обичам да рисувам, когато съм сама и когато ми е спокойно, независимо колко е часът и къде съм. Страх не изпитвам, оставям се на потока и се опитвам да извлека максимално удоволствие от процеса. Случва се да се разочаровам някъде по средата, когато съм си представила нещо и го виждам толкова ясно, а то не иска да излезе на бял свят. Тогава оставям идеята да отлежи и се надявам, че като пак се върна към нея, тя ще се материализира точно както съм я видяла и заобичала.

Моментите на съмнение в себе си заглушаваш с...

Опитвам да не заглушавам нищо, което излиза на повърхността на ума и спъва развитието ми.

Моментът, когато загуби ума и дума

Преди две години, когато прекарах десет дни в мълчание на курс по медитация. Едно безкрайно интересно пътешествие във вътрешния свят, което нямам търпение да повторя и потретя.

Моментът, когато първата пудра покрива върховете

Започва се едно бясно звънене по телефоните, обсъждане къде снегът е най-дълбок, кога тръгваме и колко отпуск да си вземем.

Моментът, в който искаше времето да спре
На един фестивал в подножието на Карпатите. Пълна луна, едно красиво поле, безбрежна радост и едно момиче, което тича без да мисли и да анализира. Само вятъра в косата и лекотата в сърцето. Бих се върнала в този момент винаги. Само от спомена ме побиват тръпки.

Моментът след 5 години, към който си се засилила

Мечтая си да съм щастлива и свободна, най-добре на път, още по-добре на сърф. Да притежавам хипи бусче и да правя нещо ново всеки ден.

Ева Маркова е на instagram.com/lazzy_eve, dribbble.com/evamarkova и behance.net/evamarkova

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.