9 момента на Стефан Чинов

26 ноември 2015
"От Пловдив – илюстратор – 34 години". Това е първото му изречение, ако го помолите да се представи. Иначе е шрифт нинджа, а рисунките му са направо филмови кадри – такъв екшън и движение има в тях.


Виждат ги не само нашите Плакат Комбинат, Spirit of Burgas и Temper Boards, но и гигантските Wired Magazine, Burton, Nike, BBC. Можем да продължим да изреждаме имена до безкрай, но работата на Стефан говори и сама. В момента прави фотоалбум за десетата годишнина на ски асоциацията БАССЕС, който "ще бъде голяма глезотийка", и скоро отваря свой сайт – там ще събере авторските си неща, а ние ще си тръгваме с лимитирани серии плакати и илюстрации.

Моментът, в който буквите се превръщат в образи
Веднага щом прочета думата – кучето лае, скоростта бърза и харда се завихря.

Моментът, когато направи първата си работа за пари
Първата ми поръчка беше за пица до дома – още я помня, едно много люто бягащо пиле... А за рисунка – май беше една гравюра със суха игла за някакъв шкаф.

Моментът, в който започваш новия ден
Много рано сутрин, късния следобед или късно посред нощ. Да си фриленсър е друга часова зона и тя не е 24-часова.

Моментът, в който сам си си шеф
Сам да си си шеф е като сифилиса – получил си го, докато си правил нещо, което ти харесва, но не си внимавал. И ако не го лекуваш, буквално ти яде главата тази безрезултатна еуфория, че си си шеф. Но ако се "лекуваш" с любопитство и постоянство, рикошират въпроси и експериментът започва.

Моментът, в който дедлайнът те притиска в ъгъла
Спирам телефон и всякакви подобни и пускам джаза – Бъди Рич, Джанго, Телониъс, Стан и Чет, зависи от ъгъла.

Моментът на прозрение те хваща обикновено...
Под душа, след плуване или някакво движение. Когато ми се разбълбука кръвта. Има теория, че креативните хора нямат повече сиво вещество, а повече "въздух", тоест празно. Като каже някой "въздух под налягане", не знае колко е прав...

Моментът, който те вдуга във въздуха
"Евриката" или "термиката" – зависи от времето.

Моментът, в който си мислиш "Ех, искам да бъда по-..."
Като чуя или видя нещо умно или оригинално. Съжалявам ли, че правя това, което правя в момента? Ако не – продължавам, ако да – пак продължавам, но като го свърша, почвам с "трябването".

Моментът, за който живееш
Изненадата.

Стефан Чинов е на behance.net/chin2off

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.