7 момента на Дияна Нанева

8 октомври 2015
В интернет може да я срещнете като Functional Neighbour – това е съседът, който постоянно и упорито й напомня, че има време за оползотворяване, истории за разказване и мистерии за разгадаване.


После Дияна ги рисува в комикси и илюстрации – партнира си със сценаристи или прави свои проекти като книгата Сезон за бягство ("комикси с доза поезия", както я описва). Ние пък видяхме нейните лисици и хора със зачервени носове и ни се прииска да ги проследим обратно до главата, която ги създава – ето я и нея.

Моментът, в който комиксът започва да диша под ръцете ти
Когато тъкмо съм преживяла нещо силно – може наистина да е така, или може просто да съм го усетила емоционално. В главата ми вечно има игра на думи, а и погледът ми среща елементи, с които да играя. Вглеждам се в детайли и търся недоизказани истории – гаргата, която ще прелети, котката, която ще пресече пътя ми, човека, с когото говоря, и неговата история.

Моментът, в който си доволна от работата си
По време на самия процес. Жалко само, че това не трае повече от 5 минути след завършването на един проект. Когато започвам нещо ново, еуфорията е голяма, държа много на удоволствието, докато работя. Често обаче щом изкарам нещо до края му, започвам да ставам адски самокритична.

Моментът от деня, който би разтеглила
Определено ранната сутрин. Предният ден е минал, съзнанието ми е чисто, а времето сякаш тече по-бавно. Събуждам се с нетърпение да стана заради онова, което предстои. А и това е най-креативната част от деня ми – започва с разходка до морето и свършва с нещо нарисувано.

Моментът, когато морето ти беше до колене
При всяко ново начало. Дори наскоро го усетих – как съм сигурна, че няма вариант нещо да се обърка. Обаче си давам сметка колко е добре да знам, че нещата може и да не вървят точно по план.

Моментът, в който се изчервяваш
Когато скицникът ми е в чужди ръце и човекът, който го разглежда, открива нещо, което съм забравила, че съм рисувала – нещо много сантиментално и директно.

Моментът, в който започна да рисуваш
Като дете се сдобих с кутия темперни бои и стар тефтер. Помня, че го изхабих целия, за да рисувам върху всяка страница отново и отново мечката, която се взираше в мен от кутията с боите. После това ми се случваше често – харесвах си някакъв обект и един тефтер отиваше заради него, всяка страница беше нов опит да го доосъвършенствам и наподобя, а понякога и да го направя свой.

Моментът, в който си каза, че пълно щастие има
Сутрин е, края на ноември, пред зимното море, топля си ръцете с пълно шише току-що налята минерална вода, влюбена съм...

Дияна Нанева е на functionalneighbour.tumblr.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.