Пълна промяна

11 август 2011 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
Архитектите идеалисти от сдружение Трансформатори действат на територията на София (от време на време и в Пловдив) вече трета година, преобразявайки градския пейзаж със смели и креативни идеи. Само преди два месеца превърнаха електроревизионните кутии и табла по улица Шишман в графити фантазии, а преди това върнаха футуристичната красота на една забравена спирка в Дианабад и монтираха огромна пейка гаечен ключ пред Модерен театър. Точно на тази пейка срещаме един от основателите на сдружението Августина Велева и друг стар боец от екипа – Гергана Тилева. Следва разговор за софийските потайности, неочаквания идеализъм у българските младежи и новата акция на Трансформатори – TabloID, която тече в този момента на гребната база в Панчарево.


От Панчарево ли идвате?
Гергана: Не, досега бяхме в офиса, където се подготвят други трансформации.

Какво представлява проекта TabloID?
Августина: На старата гребна база в Панчарево има трибуни и информационно табло, което всъщност е привлякло вниманието на колегите Мариана и Валери, които са двигатели на проекта. Хората така или иначе се събират там, но мястото е занемарено, а има потенциал за нещо много повече. Все още сме на първи етап на проекта – там се заравнява, почиства, оформят се кътове за спорт и пикник.
Гергана: Надяваме се в следващия етап да стигнем до реновация и трансформация на самото табло.

Забелязвам, че чрез сайта ви transformatori.net търсите доброволци за участие в този проект. Много хора ли се отзовават?
Гергана: Страшно много! Все млади хора – някои от тях са архитекти, други – не. Предимно студенти, които са свободни лятото, защото нашата работа е като земеделската или строителната – от Гергьовден до Димитровден.

Учудва ли ви колко хора са готови да се включат без заплащане?
Августина: Не. С всяка акция се убеждавам колко много идеалисти има – хора с енергия, желание и креативен импулс.
Гергана: Освен това доброволците не участват единствено с лопатата и кирката, а и с цялата творческа концепция. А и ние се грижим много добре за нашите доброволци. Правим им таратор и скара, носим им бира – както си трябва.

Винаги по план ли вървят проектите ви?
Гергана: Златното ни правило е, че винаги трябва да има място за фристайл. Проектът трябва да е много добре организиран, да има възможност за спонтанност – тогава нещата стават с дух и емоция.

Как усещате дали нещо, над което сте работили, се е получило?
Гергана: Досега сме били доволни от всеки наш проект най-малкото защото сме правили всеки от тях с много любов и сме влагали емоции.
Августина: Радваме се и когато хората разберат, усвоят и започнат да използват направеното от нас.

Когато замисляте вашите проекти, доколко има значение дали просто са ви интересни и доколко се съобразявате с тяхната функционалност и приложимост във всекидневието?
Августина: Винаги се стремим да е някъде по средата. Защото като начало е нужно да ни е достатъчно интересен проектът, това е несъмнено. Опитваме се акциите ни да бъдат провокативни, за да може хората да реагират по някакъв начин. Например акцията ни Маса хора в Пловдив бе точно такава – поставихме една огромна маса по средата на улица Отец Паисий – в началото минувачите малко се притесняваха просто да седнат по средата на улицата и да правят нещо… но после масата се напълни – хората си говореха, едно момче даже почна да прави оригами фигурки.

Как успявате да финансирате проектите? Все още ли се налага да давате пари от собствения си джоб за осъществяването им?
Гергана: В един момент работата в Трансформатори стана почти на пълен работен ден. И в такова положение не можеш да си позволиш да не печелиш абсолютно нищо. Съвместната ни акция с Morphocode за спирката в Дианабад например бе направена изцяло със собствени средства, но се стремим към по-големи акции, които няма как да финансираме сами. И усвояваме пари от европейски програми – това например е едно от нещата, които научихме през годините опити и грешки. Има и хора, които ни поставят поръчки. А и все повече хора разбират колко е важно да се инвестира в градската среда – защото когато започнахме през 2009 бе съвсем различно…
Августина: Но всички се занимаваме с нещо друго – Трансформатори не е работа, от която можеш да се издържаш.

А дали хората наистина разбират целите на акциите ви?
Гергана: Все още има доста хора, които не предполагат, че като физически лица могат да вземат инициатива и да променят общественото пространство. Очакват някой друг да се погрижи или пък да ги принудят да го направят…
Августина: Хората не вярват, че имат силата да променят. Всеки от нас може да измете или да поправи една пейка.
Гергана: Искам да се върна на спирката в Дианабад, която пребоядисахме и на практика върнахме към оригиналния й вид отпреди години. Направихме го, защото така показваме нашето отношение към културното ни и архитектурно наследство. Онова, което ни заобикаля, за нас е ценно и ние бихме искали да го поддържаме и подновяваме.

Очевидно намирате достатъчно вдъхновение в градската среда – напук на клишираното отношение към София като “един сив, сив град”.
Гергана: Аз всъщност много обичам София. А и си е голямо предизвикателство да правиш нещо в град, който другите виждат като сив и ненавистен. Затова сме Трансформатори – за да трансформираме негативното в позитивно.
Августина: Хората не си дават сметка, че София е много зелен град с доста добро градоустройство. И това е една част от нашата работа – да покажем хубавите места тук.
Гергана: Защото в сравнение с много други европейски градове в София има огромен брой обществени пространства – широките тротоари, площади, градини, паркове, дори вътрешните дворове на кооперациите. На други места парковете се заключват, а тук са достъпни винаги и по всяко време. Обществените пространства обаче изглеждат ужасно просто защото не се поддържат, а това само ни провокира да работим по-усърдно.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.