7 момента на Виктория Паева

5 октомври 2017
Чувството от непознатото я гъделичка приятно, затова стяга багажа за дълъг път при всяка възможност. Била е и в Индия, и в Мексико, но Патагония ще помни винаги – най‑малкото заради серията илюстрации, в които я е запечатала.


Иначе Вики е архитект и преди поправяше градската среда като част от Трансформатори, а днес жонглира с малки архитектурни проекти от една страна и конкурси и графики от друга. "Струва ми се, че пясъкът в часовника изтича и трябва да решавам скоро как да се титулувам", пише ни тя, и, понеже я познаваме, гарантираме, че в това време се усмихва – Вики е един от най-свободните и весели хора, които може да срещнете. И ето, вече е отсреща – подайте ръка, после ще късате илюстрацията.

Моментът, когато поглеждаш готовата рисунка
Ооо, обикновено бягам надалеч и хич не я харесвам. Минава време, докато я оценя и покажа на някого, който не живее с мен. Обикновено май не гоня завършек, то е едно странно усещане на "Не мога да ти дам нищо повече, бе, лист!".

Моментът, когато си мислиш "Никога няма да съм добра колкото...
...ми се иска". Но май по-добре да не мислиш за това, поне при мен така не се получава. Да развиеш техника за детайлите е нещо, което се учи с години. Иначе идоли чак нямам, но едно франсе – Moon, ми е много любим. Уча се да гледам чужди рисунки, мислейки какво ли е видял и чел, къде ли е ходил, даже какво е консумирал човекът, за да изплува това в главата му, и да приложа моя опит в рисунките си.

Моментът, в който ти идват най-силните идеи
В екстремуми – или като пътувам, или като зацикля вкъщи и не излизам и не виждам никого. Като си изпразня главата и я оставя сама да ме води. Вдъхновявам се и от хората, които срещам. Преди рисувах стари дядки и особняци, които виждам по пътя, кльощави човечета без глави и рядко с очи – сигурно нещо ме е било срам.

Моментът, когато ти е най-леко на душата
В гората на хамак или в морето на звезда, гледайки към слънцето. И след някой як филм – Поезия без край и Моята вечеря с Андре ми идват в момента.

Моментът, когато кармата адски те изигра
Не знам карма ли е, съдба ли, но вярвам, че каквото си намислиш, ти се случва. Така една Нова година си пожелах да се науча на търпение и цяла година всичко се случваше супер бавно, чак не можех да чакам да разбера случва ли се, или не се случва. И после се сетих – аз сама си го пожелах. А то, за да се научиш, трябва да си го избедстваш. Сега внимавам как си формулирам желанията. Съдбата е голям буквалист.

Моментът, когато се появи WooHoo
WooHoo сме аз и приятелка, с която направихме илюстрации за един календар, вдъхновен от българските традиции. За мен рисуването е интимен процес и дори тогава действахме поотделно, събирахме се само да обсъдим композицията и идеите. Затова и не загърбвам архитектурата напълно – обичам да работя в екип, а там не можеш сам. Обичам обаче и да си социопатствам, така се раждат човечетата и рисунките.

Моментът, когато се усети пораснала

От време на време, като си говоря с някое хлапе и усетя, че вече не съм толкова креативна като него.

Виктория Паева е на shezoo.net и instagram.com/shezoo.woohoo
WooHoo е на instagram.com/woohoo.studioo и facebook.com/woohoo.studioo

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.