9 момента на Мира Мирославова

19 януари 2017 текст Виолета Иванова
Вярва, че щом живеем във време на неограничени възможности, трябва да сме луди да не грабим от тях с пълни шепи. Затова само на 20 вече е успяла да емигрира във Великобритания и да се върне обратно с ясни идеи за пътя напред и нагоре.


Деня си сега дели между една учебна стая с хлапета, постпродукцията и криейтива, с които асистира на фотографа Ивайло Петров, детските играчки, които измисля и шие сама и приказните илюстрации, заради които радарът ни я улови. Какво минава през главата й покрай всичко това, четете нататък.

Моментът, когато откри своя стил
Разтяга се в дълъг период на самообучение и вглъбяване в илюстрации. Винаги съм си мислила, че ще се случи изведнъж, но стана постепенно и несъзнателно.

Моментът, когато имаш нужда от капка вдъхновение
Вдъхновението само ме намира и то най-често, когато седна пред таблета или хартията и просто рисувам. Човек не бива да чака конкретно чувство да го достигне, за да започне да работи. Иначе сред дърветата на тиха гора винаги ми идват хубави идеи.

Моментът на първия щрих

Рано сутрин или късно вечер. Между тези два момента е комерсиалната ми работа – преводи и преподаване на английски на деца. Щом всички тези неща свършат, вече мога да запуша ушите си с блус и да се хвърля над листа. Това е по-ценно от всяка друга работа.

Моментът, когато ти идва да смачкаш листа

Когато са ми поръчали нещо, което не усещам мое и съм в дисхармония с клиента. Вече рядко се случва, защото гледам да работя с хора, с които имаме общо виждане. Затова и нямам недостиг на хартия.

Моментът, когато разглеждаш старите си скицници

Смея се с глас, защото съм забравила колко много бях запалена по стила на Скот Джей Кембъл и куп други комикс художници. И това беше в изненадващо ранен етап.

Моментът, когато се убеди, че мястото ти е в България

Когато стъпих на чужда земя. Обожавам да пътувам и с нетърпение стягам куфара винаги, когато имам възможност, но също така съм домошар и трябва да има къде да се прибера, след като съм пътувала. Точно така усещам България.

Моментът, в който прекрачи комфортната си зона
Когато преподавах за първи път. Трябваше да накарам цялата стая да ме слуша, което ми се струваше невъзможно. Но тази граница бързо се пречупи – открих, че съм запазила в себе си нещо детско, което ме кара да се държа естествено. Хлапетата винаги усещат, ако не си искрен.

Моментът на пълно спокойствие
Когато рисувам или шия бъдеща играчка. И винаги, когато мълча с някой близък човек – и то от онова мълчание, след като с часове сте се смяли.

Моментът, който почти те отказа от рисуването
Мога да кажа само колко неща НЕ СА успели да ме откажат от рисуването.

Мира Мирославова е на behance.net/miramiroslavova и instagram.com/miramiroslavova

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.