Жанр: инсталация, рисунки, обекти, колажи

По всичко личи, че Кокимото не е изгубил своята самоличност. Дори напротив. Това, което е загубил, е по-скоро стабилната опора, или иначе казано – земята под краката си. Някъде между абсурда, в който живее наяве, и реалността, която измисля в рисунките, колажите, графиките и обектите си, той е осъзнал, че нещо му се губи. Най-лесно е да набеди самоличността си. Тя е най-крехкото нещо в тази налудничава глобалност. След това е започнал трескаво да прелиства собствената си биография, за да открие какво пропуска в нея. И така се стига до изложбата, представена сега в галерия 1908 – с повече от 30 произведения. Калоян Илиев-Кокимото е забъркал всички възможни форми на съвременното изкуство в тази своя Изгубена самоличност, но не за да я намери, а за да реализира максимално обстоен диалог със заобикалящата го реалност. Колажът от медии, образи, всевъзможни културни заемки е част от неговия авторски стил. Рисунките му приличат повече на графити, а графитите му - на рисунки, сякаш всичко е взето директно от улицата и използвано най-безразборно. Текстове, снимки, комикси, лепенки, плакати са събрани в нещо като постмодерен кич. И от всичко това изплува не друго, а именно ярката индивидуалност на художника. Затова не само че Кокимото има самоличност, но тя е доста интересна. Нещо като събирателен образ на противоречивото време, в което той и ние живеем.