Поетическа коректност



20 октомври 2016 текст Никола Шахпазов снимка Geordie Wood
Да говориш със Соул Уилямс е особено преживяване. Бързо разбираш, че рапърът-поет-хип-хоп-активист не е само истински ерудит (за което си подготвен), но и тотален познавач на английския език с речник от ултимативните един милион думи.


Нищо странно, че е толкова добър в това, което прави – поезия със социо-политически послания, вплетена в авангарден хип-хоп и концептуални албуми (сред които личат и продуцентските отпечатъци на Рик Рубин и Трент Резнър). В екип с виджеят-бенд Тавиъс Бек чакаме Соул тук в неделя на The Word by Falshimento, за да разтвори пред нас всичко готово от последния му проект MartyrLoserKing. Секунда преди това го хващаме за 15 минути речитатив около най-горещите картофи в момента – от Щатите до Африка.

MartyrLoserKing се слуша от няколко месеца и вече е ясно, че феновете и критиката го обожават. Това изненадва ли концептуален артист и провокатор като теб?
Хаха, не мога да кажа, че бях истински изненадан, но със сигурност съм доволен как се получи албума. Той обаче е само част от един по-голям проект, който не се ограничава с музиката – през последните месеци съм си заровил главата дълбоко в концепцията. Първата ми идея беше MartyrLoserKing да е графична новела, но в крайна сметка музиката я изпревари. Комиксът ще бъде готов догодина, а междувременно работя и върху музикално продължение на албума, както и върху филм, който ще заснемем някъде в Африка – понеже основният герой е от Бурунди.



В албума засягаш много теми – от следенето ни онлайн до ЛГБТИ правата и отношението към тъмнокожите. Смяташ ли, че хората схващат всяка една от тях?
Уверен съм, че не е чак толкова трудно за възприемане. А и, както казах, още не съм разгърнал цялата концепция – в момента работя върху другите аспекти на проекта и смятам, че в зависимост от това с кой от тях ще започне човек, ще попие различна част от посланието.

При теб музиката винаги е била равносилна на съпротива срещу статуквото и системата. Представяш ли си изкуството по някакъв друг начин?

О, разбира се. Не съм толкова различен от всеки друг – обичам готината музика, на която можеш просто да танцуваш. Мнозина ме познават като поет и не осъзнават колко голямо значение отдавам на бийтовете и ритъма – те са в основата на всичко, което правя. Цял живот съм се занимавал с електронна музика, а малко от хората, намесени в нея, смятат текстовете за особена ценност. Аз обаче съм се научил да уважавам и двете, затова мога да прокарам истинска поезия дори в дръменбейс. Онова, което не понасям, е единствено музиката, правена на поточната линия – тя е елементарен ескейпизъм.

Изглежда намираш този ескейпизъм за истински вреден?

Определено. Колкото и невинен да изглежда, той води до дълбоки обществени промени. Например сега в Америка наблюдаваме как риалити звезда е основен кандидат за президент. Това е брутално снижаване на критериите, до което се стига само защото медиите обръщат огромно внимание на някакви популярни личности. Те налагат нещо, което е противно на нормалната мисъл, направо противно на човешката еволюция.
 


Наистина, дебатите между Хилъри Клинтън и риалити звездата стигнаха до много грозни моменти, но май най-лошото тепърва предстои?
Най-вероятно е точно така. Много ми хареса коментара на политическия активист Анджела Дейвис – че не е достатъчно нарцистична, за да твърди как би гласувала за Хилъри при всички обстоятелства. Защото политиката е стратегическо мислене, поредица от стъпки в една или друга посока за постигане на определена цел. Всички знаем негативите на Клинтън – нейните връзки с банковата система, отношението ѝ към полицейското насилие и изобщо начина, по който играе на сигурно с политическите си поддръжници. Това звучи опасно и без съмнение, ако имахме други опции, нямаше да се уповаваме на нея. Но това е една дълга, много дълга и трудна битка с всичките предубеждения и ксенофобията в САЩ.

Живял си няколко години в Париж, бил си много пъти в Африка, но най-добре познаваш Лос Анджелис. Как възприемаш тези толкова различни места?

Основното е, че никое от тях не е перфектно, никъде не можеш да намериш своята утопия. Всички народи на света се борят с проблемите си, които обаче са част от една и съща спирала на омраза и корупция. Покрай емиграционната криза забелязваме възход на крайнодесните и неофашистки партии – от Франция до Скандинавия и Източна Европа. Виждаме как страхът, ксенофобията и откровената глупост вземат връх. И това не се случва само на вашия континент, а навсякъде. В Африка не е по-различно – отново става дума за корупция, власт и неправилно разпределение на благата.

Виждаш ли някакъв начин да се справим с всичко това?

Надеждата е, че живеем в дигиталната епоха, в която всеки има лесен достъп до информация и знание. Това неминуемо променя отношението на доста хора към действителността. Ето, днес в САЩ и Канада е Денят на Колумб – който би следвало да смятаме за празник, заради откриването на континента от испанците. Все повече щати обаче отказват да го празнуват и вместо него отбелязват Ден на индианците – за да обърнат внимание на онези, които са били тук много преди европейците. Така постепенно преместваме фокуса върху старите традиции, някогашната мъдрост, екологията и мира.

Как ще включиш тези идеи в европейското си турне?
Като направя всяко шоу възможно най-интензивно и театрално. Искам да бомбардирам публиката с тези послания, да ги накарам да се почувстват уверени, независимо с какво се занимават. Основната ми цел е хората да не останат безразлични, да си тръгнат от моя концерт по-силни, отколкото са били преди него.

Соул Уилямс е в голямата зала на Mixtape 5 на 23 октомври от 20:00, 25лв от ticketlogic.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.