Програмата

По лична карта: Георги Линев, роден в София, с настоящ адрес в Лос Анджелис. По призвание: Kan Wakan, трип-хоп майстор и мозък на проекта, който прави от музиката "захар, пулсираща в цялото ти тяло". Последното четем в Nylon, заедно с куп сладки отзиви за новия му сингъл Molasses, които го поставят високо на алтернативната сцена в Щатите. Днес обаче правим мост през океана, заради новини с местен отзвук – Kan Wakan идва да свири в Терминал 1 на 24 септември, а предстоящият му троен албум Phantasmagoria събира звук дори от Софийската филхармония. Чакаме го готов на пролет, а преди това говорим с Георги за футбола пред блока в Младост, усещането да застанеш пред публика в Лос Анджелис и бавната закуска с баничка и боза, която се оказва момент от типа "very hard to beat".

Попитахме девет човека, които пускат много музика между ушите си, какво въртят на колонките в този тежко почивен момент, а те едва намериха телефоните си, за да ни отговорят ето така. Това са най-топлите съобщения в пощата ни от хиляда години, а всичкото плейлист може да се слуша с дни – на maх и отворени стъкла.

Последните две години й се струват като сто, защото всичко се случва на обороти, които променят и нея в същия бърз такт. Отзад-напред в хронологията се нареждат прогресиращ брой акустични лайвове, формирането на алтернативното комбо RaJa&The Band и първите й авторски парчета.

"Само това мога да правя", обяснява ни вероятно най-силният български дръменбейс/техно/ембиънт артист, а ние повдигаме вежда в любезно неразбиране. Защото под "само това" Иван Шопов има предвид ежедневно композиране на нова музика, ежеседмично пътуване из всеки познат континент за сетове и концерти, продуциране на чужди албуми и чат-пат рисуване на страшна графика.

Ако всичко е въпрос на клик, тук той е двоен. Спойката между Сoл (Chase) и Уил (Status) е толкова добра, колкото и тази между баса и лириката, които се срещат в музиката им още от първия More than Alot през 2008.

Стана ни малко криво, че тъкмо ги чухме тук за първи път (в края на 2013) и датските експериментатори Efterklang сложиха хикс на историята на групата. Бързо след това обаче се разбра, че Расмус, Мадс и Каспер са се надушили с финландския перкусионист Тату Рьонкьо и работят върху нещо различно – много различно, както се видя от първите им концертни кадри заедно.

"Градски герой" вече е банална фраза, но съдържанието ѝ е ясно, вечно и изглежда точно като Тео.

Рок звезда, радиоводещ, а в свободното си време – счетоводител, копирайтър и баща-мечта. Това е Георги Згуров-Гурко, фронтмен на Анимационерите – бандата "малки зелени човечета", които така и никой не успя да сравни с нещо корекомско.

Днес го чуваме слабо в другия край на телефонната линия, но на 16 май в Арена Армеец звукът ще е кристален, а той – на един поглед пред нас.

Гениален цигулар, наистина. Не го казваме, защото всеки го казва – бяхме в Арена Армеец на 29 февруари, когато струните и лъка бяха като жива част от тялото му (и малко по-надолу той ще обясни защо).

"Да пускаш на парти е като да готвиш – понякога ти се получава, друг път не", казва ни скромно, но с ръка на сърцето ние смятаме, че и двете му се получават екстра.

Всяка вечер през 90-те композира по едно парче на компютъра си, но нещата нито започват, нито приключват там и тогава. Връзката на Калин с музиката е горe-долу толкова дълга, колкото собствения му живот, и днес списъкът с театрални постановки и филми, на които е давал октави емоция, пълни няколко страници. Има два Аскеера и два Икара, а за последната година е работил по шест постановки – от Дакота и Любовта на Анатол до Квартет и Чайка. Да, слухът не ви лъже, той е обичайното музикално алтер его на Явор Гърдев, и знаем как разтърсва – сега влизаме на среща с него в най-малкото студио на света, за да открием епицентъра.

Играе глас и китара в групата Hayes & Y, която включва още трима, дебютно ЕР и пет години история. Подгряваха Kasabian на миналия бургаски Спирит, което си е голяма работа, но ние тогава не ги чухме (бяхме закотвени в София да правим списание).

Двамата снежни човеци пред вас са проводника на Future Shorts у нас – помагат на световната платформа за късо кино, с база в Лондон, да пуска насам новата си програма всеки сезон.

В такива моменти обикновено се мълчи и е тихо. Но Дейвид Боуи е безсмъртен и ще продължава да звучи завинаги. Затова днес си пускаме този малък трибют от парчета истории на няколко човека, чиито сърца пропуснаха един удар на 11 януари.

Сухата статистика би казала, че Емилиян Гацов-Елби е композитор, който често работи по театрални и танцови постановки (дотук над 50), има награда Икар за музиката към Психоза 4.48 и постоянно кръжи из континента, за да озвучава различни пърформанси на сцена.

Тя е 1/3 от триото Sentimental Swingers, но иначе цялата е музика. От любимия джаз през тежкия метъл, култовите The Beatles и безкрайните Depeche Modе, та чак до Еминем, Вера намира себе си във всяка песен, която успее да я хване в точния "филм". В момента кадрите на живота й текат напрегнато, но вълнението компенсира – с групата ще празнуват петия си рожден ден с концерт в Зала 1 на НДК, преди който ще гледаме премиерно и филма за тях Life Is an Eternal Swing (сниман от съпруга й, Андре Шандел). Запазете датата 18 ноември, а сега чуйте как звучи саундтракът на Вера към това трескаво тържество и изобщо към безкрайното празнуване на живота.

Те са Hidden Orchestra, но с четирима трудно се говори, затова днес хващаме в скайп главната струна в оркестъра – Джо Ейксън. Вълшебството от инструментал и всевъзможни звуци, което създава заедно с Попи Акройд на цигулката и пианото и барабанистите Тим Лейн и Джейми Греъм, ще потече към нас лайв на 21 ноември в Mixtape 5 – под формата на най-новите им Reorchestrations. Настройваме се на тяхната честота, като питаме Джо за всичко, което минава покрай ушите му преди да се превърне в музика.

Трябват му само няколко минути китара и глас, за да разтопи всяка ситуация. Сега нещата са още по-сериозни, защото Хосе се включва за по-дълго и по-близо от слушалките – билетът топли джоба ни, откакто обявиха първия му концерт в София на 9 ноември в Студио Орфей.

Виктория Толстой е праправнучка на този, за когото си мислите, но е родена в Швеция. Майсторството в разказването на истории започва да тече във вените й през 1974, а 20 години по-късно се свързва с музикалното възпитание и любовта към джаза. Оттогава до днес това "творческо трио" е записало името й върху 11 музикални тома. Разлистваме последния – A Moment of Now, на 5 ноември на Пловдив Джаз Фест, където Виктория идва със съ-автора му, пианистът Якоб Карлсон. Преди да се срещнем под тепетата, казваме здрасти на певицата по телефона, а докато говорим, жицата постоянно се поклаща от смеха й – спестяваме ви скобите (смее се), представете си ги на всеки ред.