Програмата

"Можем да бъдем герои, завинаги. Какво ще кажеш?" Безкрайният лууп с Heroes на Дейвид Боуи още върти главите ни – 12 месеца, след като годината ни пусна по нанадолнището си.

Той е софийски поет-революционер, който предпочита да стои встрани от хип-хоп клишетата – заменя ги с експериментален звук и една много, ама много особена поезия, някъде по средата между споукън уърд естетиката и класическия рап.

Спира да бъде Йоана още в първия си ден на Земята, когато баща ѝ я съкращава до тези четири щастливи букви. Днес те са бонус към най-големия късмет на света, който комбинира със здрава работа, за да подпише две рап банди, а от август насам – и визитката "мениджър събития в Mixtape 5".

Азам Али пътува постоянно, но не с огромната раница на гърба и картата на далечни места в джоба. Родена е в Иран, израснала е в Индия и САЩ, а в песните ѝ се събират и разбират персийска поезия, турски фолклор, индийски мотиви и западноевропейска средновековна музика.

Да говориш със Соул Уилямс е особено преживяване. Бързо разбираш, че рапърът-поет-хип-хоп-активист не е само истински ерудит (за което си подготвен), но и тотален познавач на английския език с речник от ултимативните един милион думи.

"Не съм много словоохотлив" не е първото нещо, което очакваме да чуем от поет, драматург, меломан и радиоводещ. Един от гласовете на Аларма и Артефир по БНР обаче ни посреща точно така, затова намаляваме звука на собственото си любопитство и хващаме неговата честота.

Започваме с merci beaucoup към Хичкок, Любич и Спилбърг за добрите филмови диалози, които го омагьосват от дете, и продължаваме с voilà през 2005, когато те се превръщат в текстове на първия му албум Tales of the Forgotten Melodies. Така сценичното име на френския хип-хоп продуцент Жан-Кристоф Льо Сау намира подплата и държи конеца смело за всички следващи проекти с ярка концепция – като Dusty Rainbow from the Dark от 2012, който разказва една цяла приказка за малко момче (с отделни късометражки към всеки клип) и юбилейният Phonovisions Symphonic Version, с който през 2014 качва цял симфоничен оркестър на сцена.

По лична карта: Георги Линев, роден в София, с настоящ адрес в Лос Анджелис. По призвание: Kan Wakan, трип-хоп майстор и мозък на проекта, който прави от музиката "захар, пулсираща в цялото ти тяло". Последното четем в Nylon, заедно с куп сладки отзиви за новия му сингъл Molasses, които го поставят високо на алтернативната сцена в Щатите. Днес обаче правим мост през океана, заради новини с местен отзвук – Kan Wakan идва да свири в Терминал 1 на 24 септември, а предстоящият му троен албум Phantasmagoria събира звук дори от Софийската филхармония. Чакаме го готов на пролет, а преди това говорим с Георги за футбола пред блока в Младост, усещането да застанеш пред публика в Лос Анджелис и бавната закуска с баничка и боза, която се оказва момент от типа "very hard to beat".

Попитахме девет човека, които пускат много музика между ушите си, какво въртят на колонките в този тежко почивен момент, а те едва намериха телефоните си, за да ни отговорят ето така. Това са най-топлите съобщения в пощата ни от хиляда години, а всичкото плейлист може да се слуша с дни – на maх и отворени стъкла.

Последните две години й се струват като сто, защото всичко се случва на обороти, които променят и нея в същия бърз такт. Отзад-напред в хронологията се нареждат прогресиращ брой акустични лайвове, формирането на алтернативното комбо RaJa&The Band и първите й авторски парчета.

"Само това мога да правя", обяснява ни вероятно най-силният български дръменбейс/техно/ембиънт артист, а ние повдигаме вежда в любезно неразбиране. Защото под "само това" Иван Шопов има предвид ежедневно композиране на нова музика, ежеседмично пътуване из всеки познат континент за сетове и концерти, продуциране на чужди албуми и чат-пат рисуване на страшна графика.

Ако всичко е въпрос на клик, тук той е двоен. Спойката между Сoл (Chase) и Уил (Status) е толкова добра, колкото и тази между баса и лириката, които се срещат в музиката им още от първия More than Alot през 2008.

Стана ни малко криво, че тъкмо ги чухме тук за първи път (в края на 2013) и датските експериментатори Efterklang сложиха хикс на историята на групата. Бързо след това обаче се разбра, че Расмус, Мадс и Каспер са се надушили с финландския перкусионист Тату Рьонкьо и работят върху нещо различно – много различно, както се видя от първите им концертни кадри заедно.

"Градски герой" вече е банална фраза, но съдържанието ѝ е ясно, вечно и изглежда точно като Тео.

Рок звезда, радиоводещ, а в свободното си време – счетоводител, копирайтър и баща-мечта. Това е Георги Згуров-Гурко, фронтмен на Анимационерите – бандата "малки зелени човечета", които така и никой не успя да сравни с нещо корекомско.

Днес го чуваме слабо в другия край на телефонната линия, но на 16 май в Арена Армеец звукът ще е кристален, а той – на един поглед пред нас.

Гениален цигулар, наистина. Не го казваме, защото всеки го казва – бяхме в Арена Армеец на 29 февруари, когато струните и лъка бяха като жива част от тялото му (и малко по-надолу той ще обясни защо).

"Да пускаш на парти е като да готвиш – понякога ти се получава, друг път не", казва ни скромно, но с ръка на сърцето ние смятаме, че и двете му се получават екстра.

Всяка вечер през 90-те композира по едно парче на компютъра си, но нещата нито започват, нито приключват там и тогава. Връзката на Калин с музиката е горe-долу толкова дълга, колкото собствения му живот, и днес списъкът с театрални постановки и филми, на които е давал октави емоция, пълни няколко страници. Има два Аскеера и два Икара, а за последната година е работил по шест постановки – от Дакота и Любовта на Анатол до Квартет и Чайка. Да, слухът не ви лъже, той е обичайното музикално алтер его на Явор Гърдев, и знаем как разтърсва – сега влизаме на среща с него в най-малкото студио на света, за да открием епицентъра.

Играе глас и китара в групата Hayes & Y, която включва още трима, дебютно ЕР и пет години история. Подгряваха Kasabian на миналия бургаски Спирит, което си е голяма работа, но ние тогава не ги чухме (бяхме закотвени в София да правим списание).