Пролетно тайнство

30 май 2014 текст Никола Шахпазов, снимки © William Lacalmontie
Стефан По, значително по-известен с мразовития си творчески псевдоним Neige, е особено интересен човек. Майстор на пролетния блек метъл и на мечтателно-отнесения шугейз, мултиинструменталист, неуморен композитор и участник в дузина групи едновременно. Повечето хора обаче го припознават най-вече като двигател на пост рок/шугейз проекта Alcest, който пък ще имаме щастието да видим в рамките на вече традиционния Sofia Rocks (стадион Академик, 6 юли).
Месец преди това, говорим с Neige – за любовта му към морето Исландия и Slowdive, за новия албум на групата – Shelter, както и за бъдещето на Alcest извън метъла.


Вселената на Alcest е много слънчева и мечтателна. Ние обичаме да я наричаме просто пролетна. А ти?
Вселената на Alcest е многопластова. Но действително, онова, което я характеризира най-пълно, е именно нейният светлоструй, мечтателността и пролетните й окраски. Пролетта е сезонът на пробуждането, тогава природата е почти райска. Това е сезонът, сред който намирам най-дълбокото си вдъхновение – особено за Souvenirs d’un autre monde.

Можем ли да кажем, че Shelter е пълната противоположност на първото демо на Alcest Tristesse hivernale?
Точно така е – първото демо можем просто да го заличим от дискографията на Alcest. Стилът на групата тогава е коренно различен от нещата, които правим сега. Сякаш сме тотално различна банда. Онова демо представлява нещо като първи опит. Така че, първият и значим албум, с който стартира дискографията на Alcest би трябвало да е Le Secret от 2005.

Морето и океанът присъстват силно в последните албуми на Alcest – както визуално, така и в текстовете. Откъде идва тази любов към морската шир?
Дълго време съм прекарвал в близост до морето – и като дете, и като юноша. Познавам го добре и имам много какво да кажа за неговата мощ – едновременно ужасяваща и очароваща. Мога да го съзерцавам с часове – и то е малко като огъня – винаги в движение, уж едно и също, но същевременно непрестанно променящо се. Морето е символ на вечността, на нетленността, а с хипнотичната си мощ приканва към самовглъбяване.

Shelter е записан в Исландия. Смяташ ли, че местната природа и особената красота на Исландия има влияние върху това как звучи Shelter?
Със сигурност пътуването ни до Исландия дава своето отражение в албума. Много характер носи тази страна, а пък фактът, че е малък остров, откъснат от останалата част от света, те кара да се чувстваш сякаш си в някаква друга вселена, затворен в някакъв собствен мехур.

Фотосесията към Shelter, както и цялостното оформление на албума са просто великолепни. Твоя ли беше концепцията за тях?
Зависи за кои точно говориш. Снимките на брега на морето бяха моя идея, да. Те разкриват много точно настроението в Shelter. Снимките от Исландия пък са дело на Винтерхалтер и неговата приятелка Мелиса – те си направиха едно петдневна обиколка из острова. Честно казано – доста съм горд от визуалния аспект на Shelter.

Както и в предните албуми, повечето парчета в Shelter имат текстове на френски. Смяташ ли, че концепцията на Alcest е неразривно свързана със звученето и спецификите именно на френския език?
Започнах с френския просто защото ми бе по-лесно. Сега като че ли се повтарям в текстовете си. Уверявам те, че текстописането не ми е силата! Много по-приятно ми е да композирам музика и много по-стойностно се изразявам посредством музиката, отколкото го правя с думи. В следващите ни албуми ще има повече парчета на измислен език – както в Les Iris или в Délivrance.

Shelter е едновременно семпъл като композиране и много дълбок, богат като звук. Лесно ли се постига подобна комбинация?
Точно такава е целта, която съм си поставил – да композирам парчета с ясна структура и чиста мелодия, обогатявайки ги звуково впоследствие. В действителност, този подход е пълна противоположност на предишния албум Les Voyages de L’âme, където парчетата бяха сложни, а звукът – академичен.

Звученето на Shelter изглежда като повлияно едновременно от Slowdive, The Cure и дори на U2. Така ли е всъщност?
Абсолютно – това са групите, които са ми повлияли. Може би най-вече Slowdive, но и The Chameleons.

Как се срещнахте с Нийл Халстед от шугейз пионерите Slowdive?
Известно време опитвахме да се свържем с него безуспешно. Решихме да му пишем директно – във facebook и той отговори. Оттам-насетне нещата потръгнаха с лекота. Без колебание прие да работи с Alcest и слава Богу, това се случи тогава, когато Slowdive бяха все още разделени. В противен случай нямаше да му остане никакво време за нас.

Радваш ли се, че Slowdive отново са заедно?
Събирането им бе сбъдната мечта за всички фенове, неуспели да ги видят лайв навремето, какъвто съм и аз. През 90-те музиката на Slowdive оставаше някак неразбрана – вероятно изпреварила времето си, особено пък от английската преса, която бе твърде груба с тях. Сега всички величаят Slowdive и се вдъхновяват от музиката им, а шузейзът е на мода. Реабилитарани са, от което съм страшно доволен! А ги видях на живо само преди седмица в Лондон и мога смело да кажа, че това бе концертът на живота ми! Бях изключително развълнуван да ги видя на сцена след толкова години, пък и самото шоу беше прекрасно.

Представяш ли си съвместен концерт/турне на Alcest и Slowdive?
С най-голяма радост бих свирил с тях. Вече го обсъждаме. Надявам се един ден и да се случи действително.

Говорейки за концерти – какво ще бъде турнето на Alcest тази година? Ще имате ли вече много фестивални участия?
Да но, напоследък свирим по доста метъл фестове, а бих искал да свирим и на по-отворени музикално събития.

В София ще свирите на малък фестивал, другите участници в който са Mando Diao, The Offspring и 30 Seconds to Mars. Казано накратко - доста различни групи. Как се справяте, когато трябва да свирите пред разнородна фестивална публика, която не е дошла непременно да гледа точно Alcest?
Винаги е интересно да свирим пред публика, която не познава групата и да разширяваме фенската си маса.

Парчета единствено от Shelter ли ще включва фестивалният ви сет?
Винаги подбираме разнообразни сетлисти. Свирим парчета от всеки един албум.

Благодарение на теб (особено заради поректите ти Alcest и Amesoeurs), много блек метъли прослушаха шугейз и Slowdive. Тези дни дори има поджанр, наречен blackgaze. Чувстваш ли се доволен от такова влияние върху метъл сцената?
Нищо съществено – това са просто етикети. Преди да излезе Souvenirs не знаех много за шугейза, сега обожавам този стил и говоря доста за Slowdive, било то в интервюта или не. Разбира се, приятно ми е да разбера, че има хора, заинтригували се от шугейз благодарение на мен.

Доколкото разбираме, вече записвате нов материал в Роуд Айлънд. Защо се спряхте на американско студио за записите?
О не, не – студиото не е американско. А записваме понякога там чисто и просто защото барабанистът ни понастоящем живее на това място.

В каква посока се движат новите парчета на Alcest? Близка до тази на Shelter или съвсем, съвсем различна?
И да, и не. Сигурно е, че няма да се върнем обратно към метъла, но парчетата няма да звучи и като онези от Shelter. Ще бъдат по-динамични и изненадващи. За пореден път ще издадем албум, който да е тотално различен от останалите. Харесва ни да обновяваме музиката си при всяка възможност.

В един момент бе замесен едновременно в Alcest, Forgotten Woods, Amesoeurs, Lantlôs и Old Silver Key. Откъде намираш креативна енергия за всичко това? Встрани от творческата енергия, как се справяш чисто физически?
Сравнително лесно. Навремето, нито един от проектите ми, дори и Alcest, не предполагаше изпълнения на живо. Лайфовете изискват много време и енергия. Затова бе лесно да ги съвместявам. Сега се грижа само за Alcest – групата отнема цялото ми внимание и остава винаги приоритетна.

Alcest свирят на Sofia Rocks
стадион Академик, 6 юли, 80/90/100/110лв от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.