Плейлистът на Outlier Music Festival



5 септември 2018 текст Наталия Иванова
От първия път, когато разговаряхме за нещата от живота с Kan Wakan (Георги Линев), са минали две години. Тогава той тъкмо идваше от Лос Анджелис за първия си концерт в София, а тройният му албум Phantasmagoria беше по-скоро далечен проект, който се надявахме да чуем на живо и тук.


Е, сега това не просто се случва, но се случва ето как: премиерата на готовия Vol.1 от бъдещата му музикална трилогия прераства в мини-фестивал, който на 15 септември събира в Маймунарника нашите артисти Иво Димчев, Les Animaux Sauvages и Dead Man‘s Hat заедно с Джорд Козби от Лондон, канадеца Александър Винсент и Рейчъл Фанън от САЩ. Какъв по-добър начин да ги чуете, освен през плейлист от емоции и песни, подреден от Kan Wakan, който разказва надълго и дълбоко защо излиза на сцената точно в тази алтернативна компания.

George Cosby – Juliet



Джордж Козби има глас, който с лекота преминава през различни регистри, но същевременно попада в целта с най-семплото и умело докосване. Глас, който е вълнуващ и емоционално поглъщащ; жив, просторен и безстрашно амбициозен. За пръв път срещнах Джордж в началото на миналата година, запозна ни общ приятел и насрочихме сесия за Phantasmagoria. Прелетя от Лондон и помня, че беше много срамежлив, тревожен и тих. Когато запя на живо, не можех да повярвам, че гласът, който чувам, излиза от него. Той спонтанно извиква у теб емоции, като например отчаянието, което изразяват редовете "имах нужда от теб... кажи ми, че и ти се нуждаеше от мен". И това, изпято с неговия уравновесен, смел вокал, прави усещането почти физическо, но това е и рискът, който поемаш, за да накараш другия да ти повярва. Няма много артисти, които могат да пеят за любов по този начин и да им се размине.

Alexander Vincent – I Won’t



Открай време лежи стигма върху мъжете, които открито изразяват чувствата си в песен. Музиката на Алекс е пример за човек, който е способен да изрази мъжката уязвимост и емоционална дълбочина с фина строгост, въздушна лекота и чувството просто да ѝ се оставиш. I Won’t е първата и единствена песен, която излиза в рамките на този негов проект, и аз съм просто влюбен в аранжимента ѝ на живо. Иначе с Алекс се запознахме, когато беше барабанист в бандата Magic!, пробила международно с песента Rude. Той свиреше на барабани и в някои мои песни и през това време ми споделяше част от авторската си музика, по която работеше между турнетата. Чувстваше се потиснат и задушен като музикант и сякаш не успяваше да изрази истински себе си в групата, затова имаше нужда от отдушник и така се роди соловият му проект. Чух много потенциал в неговата музика и глас и исках да му помогна да развие това начинание както мога, така че ето ни. Много се вълнувам за всичко, което предстои.

Rachel Fannan – I Had to Laugh



Повечето артисти, с които съм работил, от една страна излъчват откритост и чувствителност, а от друга – самоувереност и безстрашие, почти като в случая с доктор Джекил и мистър Хайд. Това противоречие често кара и нас да преразпределяме емоционалната си енергия от едното към другото проявление, а способността да споделяме това преживяване с други хора на момента помага да създадем специална връзка, която подхранва креативността и разбирането. Имам чувството, че с Рейчъл създадохме такава с песента I Had to Laugh, която написахме, когато за първи път работихме заедно в Лос Анджелис през 2016. Тя влезе в студиото и ме попита за какво си мисля, докато свирех мои идеи на пианото. Тогава взе думите ми и започна да пее мелодия върху акордите и след 20 минути имахме песен. Като слушател мога да кажа, че тя е един от любимите ми вокалисти на всички времена и е невероятна чест да я посрещна в София за първата ѝ соло изява в България.

Dead Man’s Hat – Turn Around



Dead Man’s Hat е група, за която имам усещането, че е на ръба да реализира потенциала си и съм много благодарен, че наскоро се запознах с музиката им. Кадифеният глас на Ража създава едно мощно спокойствие, което кара времето да се забави и да те понесе по течението на мощни емоции. В този лайв на Turn Around тя флиртува със стоицизма, който противоречи на носталгичната любов и случайните моменти на безмълвие, засилени и от нейното притаено и сдържано изпълнение.

Les Animaux Sauvages – Je Te Salue



Les Animaux Sauvages ни махат от София, но еуфоричната танцувалност и биполярни смени в настроенията на музиката им са формирани частично и в Париж, Лондон и Берлин. Песента Je Te Salue е по същество българска интерпретация на това да се движиш безразсъдно по магистралата във винтидж пежо, докато си под влиянието на някакъв вид амфетамин. Адски обичам тази песен. Харесва ми как музиката е равномерна и съзерцателна и те вкарва в някакъв вид транс, който може да е стимулиращ, но и потискащ, в зависимост от нагласата ти в момента. Нямам търпение да ги видя на живо.

Ivo Dimchev – Traveling Light



Иво е известен по цял свят със своите провокативни и противоречиви пърформанси, а изкуството му е екстремен и колоритен микс от танц, театър, музика, рисунки и фотография. Беше огромна чест за мен да продуцирам последния му албум Sculptures в Лос Анджелис, а песента Traveling Light е личният ми фаворит. Както пърформанс изкуството му, така и гласът му е инструмент за провокация, който постоянно е на границата между красота и премерена вулгарност. Сякаш се опитва да засегне онази част от мозъка ни, която отговаря за социалните норми, и използва своя ангелски глас като троянски кон, с който доставя съобщения, може би нежелани, но със сигурност нужни. Резултатът накрая е иновативно, безкомпромисно изкуство, което вярвам, че ни трябва в България. Затова усещам, че Иво е вдъхновение и необходимост, а и човек, когото със сигурност се гордея да представя на дебюта на фестивала.

Kan Wakan – Unlucky (Phantasmagoria Vol.1)



За мен да създаваш музика е медитация върху времето и емоциите ти. Понякога обаче имам чувството, че и като колектив, и индивидуално сме повлияни от един изкуствено установен подтик да създаваме стока от музиката. Вместо да композираме нещо, което да предизвиква хората със собствените си концепции, често от една песен се очаква да прави някакъв буквален коментар, който превръща чувствата ни в продукт и обективизира момента, вдъхновил ни да я създадем на първо място. Песента Unlucky за мен беше опит да медитирам върху времето и емоцията след няколко последователни години на справяне със загубата на хора от семейството. Исках да напиша нещо за начина, по който тогава го преживявах, но така, че да не превръщам чувствата си в обект и в никакъв случай да не ги подценявам.

Outlier Music Festival е на 15 септември от 16:00 в Маймунарника
Билети: 20лв в мрежата на Еventim, 25лв в деня и на място



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.