Една нощ с Един Оманович



1 октомври 2015 снимка Ивана Ражич
Като диджей го наричат Bagheera (да, приятелчето на Маугли), защото е "готин звяр", но и името му е номер 1 – Един. Излиза от личната си книга за джунглата преди години, когато започва да прави програмата на KC Grad, един от топ клубовете в Белград. Днес вече се занимава с друг – "бетонната катедрала", както всички наричат огромния фактор на клубната сцена Drugstore. Докато говорим, Един търси бус под наем, за да ни гостува тази седмица на Serbian Nights – вечер на съвременната сръбска култура с прожекция на филма Океан и парти с Bagheera и DJ Doo. Прекъснахме мисията му за час, за да питаме готиния звяр как е нощният живот в Белград и кой носи лисици посред лято.


Сега поддържаш социалните мрежи на Drugstore, преди си програмирал KC Grad – как изобщо влезе в клубната схема?
Спомням си, че като започвах, някой дойде при мен и ми каза: "Английският ти е добър, можеш да пишеш, ела при нас". Съгласих се, естествено – кой би отказал, тази работа все пак означава безплатни входове за всички партита! Чак след това се замислих за другото: че работя в клуб, който променя лицето на града, кани големи диджеи и събира интересни хора. Ако преди шест години ме бяхте питали дали да се преместите в Белград, щях да ви посъветвам да изберете друго място. Сега обаче си мисля, че тук се случват жестоки неща – има голямо раздвижване, градът започва да разгръща потенциала си. И изобщо не говоря само за клубовете, те са само част от това. Страхотно е, че много хора се събуждат, например разни артисти взимат пространствата на стари кина и правят страшни неща в тях.

Кое според теб движи този процес?
Мисля, че всичко се случва, когато намериш правилната мрежа от хора. Открий групата, с която можеш да говориш всеки ден за каквото ти е интересно, и ще започнеш да усещаш друг дух около себе си. После виждаш, че не е толкова страшно да скочиш от този балон в съседния и да провериш какво се случва и там. По този странен начин сме свързани всички – не трябва да си в Швеция, ако искаш жесток дизайн, или пък в Щатите, ако искаш диви клубове. Същите неща можеш да ги правиш и тук, където си. Когато го осъзнаеш и започнеш да действаш, тогава става готината промяна.

Чуваме, че в Белград всяка вечер е петък вечер – има страшно много хора по улиците. Твоето усещане какво е?
Същото – дори клубовете да не работят, има много барове, в които кипи живот. По улиците има цели тълпи: туристи и местни, които са отворени към тях и искат да ги разведат из града, да се запознаят и да им покажат разни места. Това ми е много симпатично. Нощният живот, естествено, понякога е адски уморителен, може чак да ти стане досаден. Но пък се случват толкова много неща и е динамично – ако има някое важно име в музиката, той или тя все някога ще се озове тук, и то ще е скоро!

Въведи ни малко в атмосферата на ъндърграунд клубовете Drugstore и 20/44, какво се случва там?
Двата са много различни. Drugstore е огромен, мрачен и черен, а 20/44 е по-скоро – как да го опиша? – червен и секси. Всъщност и двата са много секси, но по различен начин – супер места са, когато искаш да целунеш някого на дансинга. Иначе ми прави впечатление, че в клубовете трябва да гледаш първите редове, ако искаш да знаеш какво се случва изобщо. Хората отпред до пулта полудяват тотално и показват на всички, че това е напълно окей. Забавното е, че те са горе-долу едни и същи на всяко добро парти, и винаги успяват да заразят останалите. Е, със сигурност в нашите клубове е по-стегнато, отколкото в големите европейски градове, но хората вече започват да се отпускат. Дори по дрехите им го виждаш. Може да срещнеш толкова странни неща, по средата на лятото има момчета с огромни лисичи кожи на раменете или в металик от глава до пети. Момичетата приличат на Пепеляшка от Космоса, облечени са в някакви много готини блестящи материи. Разбира се, тези са единици – има, например, и много мачо мъже, които идват само за здраво техно. На дансинга се получава уникална смесица от хора и има място за абсолютно всеки – без значение дали си див, или незабележим. Всички забравят тези безсмислени разлики и заедно правят истинската магия.

Спомняш ли си онзи момент, в който си каза за пръв път "хей, аз мога да бъда диджей"?

Преди време слушах много Intergalactic FM, радио със страхотна музика. Тогава за пръв път си дадох сметка, че да направиш микс е някакъв вид изкуство, чиято цел е да разкаже история. В един момент си казах, че и аз имам какво да дам по този начин. Нещата станаха постепенно – първо правех миксове за същото това радио, после започнах да пускам на живо в Белград. Беше около 2012-та. Но аз съм един много, много срамежлив диджей, гледам да не се приемам насериозно. Просто обичам да разказвам истории.

Какво ще ни разкажеш на нас в София, сюжетът ясен ли е вече?
Все още работя върху него, обаче знам основата. Нали се сещате как повечето диджеи пускат техно с една щипка диско? И при мен е същото, само че наобратно – пускам дива, странна музика с малко техно. Обичам всички разглезени романтични песни от 70-те, като Дона Съмър, и ги комбинирам с хаус, който е толкова нов, че звучи като от бъдещето. Обожавам да разнежвам публиката, после да я оставя да скучае за един мъничък момент, след това да є дам време да се подготви за следващата песен. Ритъмът е много важен – точно както при добрата история.

Как разбираш, че ти се получава връзката с хората – има ли нещо, за което винаги гледаш?
Когато съм на пулта, постоянно наблюдавам хората и знам, че ми се получава, ако видя как пада някаква тежест от лицата им, как олекват. През тях направо минава вълна на облекчение – странно, нали? На доброто парти всички казваме едно „благодаря“ с цялото си тяло, става ти толкова леко, че танцуваш цяла нощ!

Serbian Nights, организирано от фондация ДОМА, е на 2 октомври
Филмът Океан на режисьора Тамара Дракулич е от 18:30 във Vivacom Art Hall, вход свободен

Партито на Doo & Bagheera е от 23:00 в клуб Жул Верн, 5лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.