Плейлистът на Даниел Ненчев



20 август 2015 Текст Данислава Делчева
Денят ни често започва с него. Един от гласовете на културата в ефира на БНТ казва, че обича да "изкупува светлина" и е намерил вариант да го прави в журналистиката, като винаги търси белите примери (също като нас).
Но защо си говорим с Даниел Ненчев за личната му музика, вместо да го питаме какво мисли за обществения плейлист? Защото сме дочули какво се носи от слушалките му, виждали сме го на милион концерти и знаем, че е пълен с истории, които умее да разказва добре. Днес денят ни започва с тях.


Песента, която слушах вкъщи като малък
Ennio Morricone – La Morale Dell'Immorale La Piovra 4



Като хлапе си бях записал части от музиката на Енио Мориконе към сериала Октопод с Микеле Плачидо. Записвах директно от телевизора на касетки и ролки за магнетофон, вкъщи имахме много, защото дядо ми работеше в радиото. С него гледахме заедно сериала за борбата на инспектор Корадо Катани със злодея Тано Кариди, Еспиноза и другите лоши от италианската мафия. По това време просто нямаше по-вълнуващо нещо за мен на този свят от Октопод. Дядо ми разясняваше каквото не съм разбрал и после двамата се подигравахме на бавните семейни драми от типа на Шатовалон.

Песента, която ми се иска аз да бях написал
John Lennon – Imagine



Един ден квантовата физика ще бъде толкова напред, че ще можем да мигрираме назад във времето, а душата ни ще може да влиза в тела по избор и да им изживява живота отново. Така ще стане! И тогава – хоп, ще тропна с крак, ще потрия ръце и няма да имам нищо против да бъда Джон Ленън. Та макар и да ми се наложи да се занимавам с Йоко Оно и Едгар Хувър от ФБР, да бъда антивоенен активист, да ме обвиняват, че съм комунист и в края на краищата да ме убият. Мисля си, че всеки хуманист и творчески настроен индивид, какъвто спорадично си въобразявам, че съм и аз, в един момент от живота си е искал това, за което Ленън е мечтал пред целия свят и е имал таланта да запише в гениална песен. Вдъхновил се е за нея от някакво стихотворение на Йоко. А когато Imagine става световен хит, идват църковни лица да го молят да промени текста от "no religion" на "one religion". Той се е хванал за главата! И е трябвало да се обяснява, че не е против вярата, а против състезанието "моят бог е по-голям от твоя", което виждаме днес до какви касапници води.

Песента, която ме разби, когато чух на живо

Depeche Mode – I Feel You



Първият им концерт тук в София, през 2006, е най-величественият, на който някога съм бил. На тази песен – от вълнението ли, от ефектите ли, или от грандиозността на изпълнението и концентрацията на личната ми любовна история около парчето – аз левитирах. Казват, че при силна емоция или екстремна за човек ситуация, душата може да се отдели от тялото. Е, в случая не беше точно това – душата и тялото ми се отделиха от земята заедно!

Песента, която свързвам с щастието
Zaz – Je Viex



Имах шанса да прекарам 25 дни от ваканцията си тази година в Париж. Видяхме новия музей на фондация Луи Вюитон, измислен от Франк Гери, разгледахме изложбата на Аниш Капур във Версай (откъдето е и снимката ми тук). Но най-хубавото от всичко беше нощният живот около реката. Бреговете на Сена през лятото са пълни с хора, които просто празнуват живота. Попаднахме на страхотен джаз концерт на десетина младежи с тромпети, тромбони и туби, тип Southwick и Funky Miracle – ей така, свободно и истинско, под моста Пон Ньоф. В друг ден пък се озовахме във водовъртеж от десетки двойки, които танцуваха на музика около реката. Там постоянно и навсякъде има улични музиканти, както вероятно знаете. В метрото например слушахме Заз. Тази същата, която пее, че не иска апартамент в Риц, а радост, добро настроение и да умре с ръка на сърцето. Тя ми напомня за това парижко щастие, свързано със свободата, постоянния празник и изкуството навсякъде.

Песента, която свързвам с жена ми
U2 – One



Това е любимата й група. И аз съм фен. Особено след като прочетох изповедите на Боно. Между другото и той е бил журналист. Та, с тази песен ми звъни жена ми и тя е една от осемте изненади, с които я убедих да се омъжи за мен. Всъщност One звучеше от видеото, в което бях събрал наши лични моменти, монтирах го с една обща приятелка и заедно с още 7 изненади го пуснах на Ани в сюблимния момент на предложението ми да стане моя жена завинаги. Така бях нагласил всичко, че просто да не може да каже "Не". Но останалите изненади са тайна, майна. Ако някой от читателите ви иска да се жени, нека ме пита и ще му подскажа как да се прецака по най-красивия начин.

Песента, на която крещях
Остава – Ще дойдеш ли с мен?



Още помня как преди 15 години, в апартамента на тогавашното ми гадже, скачах пред телевизора и скандирах екзалтирано, докато ММ обявяваха номинациите за "Най-добра рок-алтернативна песен на годината". Песента, която бях слушал съвсем наскоро на живо в клуб О’Шипка и тогава бях задал същия въпрос на това момиче – спечели. Принципно, с времето, аз загубих в тази връзка. Но любовта ми към Остава остана. С радост ще ги слушам пак тези дни (на 28 август в Маймунарника), когато ще изсвирят и парчетата от предстоящия си албум.

Песента, която ме е срам, че харесвам
Орлин Горанов – Да започнем отначало



Откровено ненавиждам по-голямата част от БГ естрадата, защото я свързвам с бутафория и плейбек – това, което беше и соца. Едни изпълнители, вероятно с качества, в изкуствена приповдигнатост пеят песни, написани от друг, за веселие на народо-населението плюс номенклатурата. Чуйте която и да е нова песен на естрадните величия и ще разберете, че те не са мръднали в музикалното си развитие още от времето преди нашето. Същото важи и за фолклора – онези селски масовки с руменобузи момци и моми в носии, използвани за утвърждаване на стадното чувство у българина. Преди ‘89-а всякаква градска култура тук е била отричана и преследвана, защото често е била свързана със западната, а това е опасно и упадъчно – трябва да слушаме традициите, родното, селското, защото, разбира се, и повечето ни партийни лидери от БКП са селяндури. Но въпреки всичко има и приятни песни като тази, която открих, докато още имаше телевизия ММ. Орлинго Ранов е готин, песента ме кефи, и малко ме е срам от това.

Песента, която не ми излизаше от главата
Hurts – Wonderful Life



Преди пет години бяхме за няколко дни във Франкфурт с екипа на късометражния филм Water – там взехме награда за него и няма да забравя как след церемонията се разхождахме из града и пеехме припева на Wonderful Life пред случайни хора. Имам и още една история с тази песен. Преди няколко години във фейсбук страницата на аматьорския ни футболен отбор PFC All Stars, графичният ни дизайнер Мариян правеше забавни колажи между двамата най-свирепи противници на терена – Иван Милев, по-известен като ShakerMaker, и мен. Точно по това време двамата с Шейкъра се озовахме в бекстейджа на фестивала Elevation – малко преди на сцената да излязат Hurts, които тъкмо бяха изгрели. Решихме да се снимаме с вокала Тео еди-кой-си с всички забавни рискове при една подобна снимка. Чакахме го сигурно половин час зад сцената, накрая той се появи и рече: "Момчета, точно в момента трябва да изляза да пея. Нека после…". Изгледахме концерта и на финалните му акорди отново завихме зад сцената, за да си направим снимката, а той пак идва и казва: "Момчета, точно в момента трябва да отида да си почина. Хайде, чао, чао!".

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.