Плейлистът на Ники Феникс



30 юли 2015
Взима разстоянието от Универсиада до центъра за 5 минути с ретро колелото, което му е любимо – "толкова е итало диско". Но скоростта му днес не ни интересува. Николай Фениксов, или просто Ники Феникс, е имал пръст до лакътя в заведения като Hide и Жул Верн, което бързо го прави диджей (как точно, разказва няколко сантиметра по-надолу). Част е от комбината Disco Comrades заедно с Емил Ангелов – Emil Doesn’t Drive и Мартин Коевски – Clipper. Тримата го карат толкова леко и за удоволствие, че Ники може да си ги представи и като дядовци зад пулта. В настоящето тъкмо се е върнал от Troyan Riverside Festival и готви свой фест в края на август, за който ще се чуе. Дотогава слушаме един необичаен сет – парчетата, които звучат в главата на един диджей, дори когато си е махнал слушалките.


Песента, заради която поисках да бъда зад пулта
Peace Division – Blacklight Sleaze
Във всички клубове, в които съм бил замесен, винаги е имало диджейски пулт. Влече много силно, решаваш да пробваш и неусетно започваш да пускаш музика. Единственият ми стимул – и в началото, и сега – е бил да споделям емоции. Формулата ми никога не е била да пускам пред въодушевени до гръмване тълпи, дори напротив, обичам малки партита, защото мога да усетя настроението на всички. Песента на Peace Division е от тези, които носят красива и мрачна емоция – искам да я споделям, откакто я чух.

Песента, която ме разби, когато чух на живо
Massive Attack – Angel
Тази група ми е била много важна преди време, но когато дойдоха тук, моментът беше отминал и вече не беше на живот и смърт да ги чуя. Часове преди концерта засякох една приятелка, която ми предложи билет, така че отидох случайно. Бях почти сам в нещо като вип ложа, слушах музиката, разглеждах хората и беше хубаво, но не точно разбиващо. Когато започна Angel, времето спря. Чак усетих как сърцето ми се затопля, беше толкова силно, че ми се насълзиха очите. Може би защото бях сам и емоцията нямаше как да се разлее и да стане обща – беше само моя и много концентрирана.

Песента, която ми е неудобно, че харесвам

Lata Ramasar – The Greatest Name That Lives
Спомням си много ясно първия път, когато я чух. Тогава не знаех, че е пусната на по-бавни обороти, отколкото реално звучи, и ми се стори супер експериментална и психеделична. След време случайно попадам на плоча, която струва 771 евро, толкова е лимитирана, със същия запис. Щом чувам песента в истинския є ритъм обаче става ясно, че е някакъв детски индиански хор с леко развлачени гласове! Все още ми харесва много, макар че ако я пусна на някой приятел, без да му обясня историята, ще му падне ченето.

Песента, с която обичам да пътувам
Area Code 615 – Devil Weed And Me
Свързвам пътуването само с едно нещо – влак. Ако мога да избирам, винаги се движа по този начин, любим ми е – гледките, заедно с ритъма на влака, ме вкарват в нещо като транс. Затова на път слушам много кънтри рок – представям си онази картина как напускаш някого, хвърляш си мешката в празния товарен вагон и вадиш китарата. Е, не че пътувам с товарни влакове или мога да свиря на китара, разбира се. Като ми побелее брадата, тогава ще ми дойде времето да се науча.

Песента, която ми къса сърцето

Violet Eves – Listen over the Ocean
Това е един страшно топъл спомен. Беше сутрин, разхождах се и слушах музика в Берлин след поредица от партита – ходих дълго из малки и големи улици, докато не се озовах на един мост. Реката отдолу беше красива, слънцето тъкмо изгряваше, и тогава в слушалките ми започна тази песен, която никога не бях чувал. Слушах я два или три пъти. Взе ми сърцето, скъса го и го хвърли в реката – чак ми се дощя и аз да цопна долу и да отплувам нанякъде. И сега парчето много ме трогва, въпреки че вече не ме къса.

Песента, която ми е супер секси
Portishead – Glory Box
Секси парчета има много, но това ми е първата асоциация. Тази песен моментално ме разнежва и ми сваля гарда. Страшна любовна драма е и под това нямам предвид нещо лошо – просто има много силни емоции вътре. Прекарва те през всичко от влюбването в първия момент до онова, което идва в края. Драмата тук ми харесва много, за мен секси е равно на фатално.

Песента, която ме преследваше дълго време
Escape from New York – Fire in My Heart
В един момент я чувах къде ли не. И не само че беше на всяко парти, но живеех в един апартамент в Берлин заедно с колекцията от хиляди плочи на Емо от Disco Comrades, и я виждах всяка сутрин, щом се събудя. Жестока песен! Обожавам да я пускам на партита. В нея има нещо, което кара и най-заспалия човек да започне да движи кръста. Супер е да те преследва хубава песен.

Песента, на която винаги ще танцувам
King Sporty – Do U Wanna Dance

Когато бях малък, майка ми ме убеждаваше да стана танцьор. Ама как, казвам й, аз съм видно хулиганче, ако моите приятелчета разберат, че съм танцьор, край с реномето ми! Направо ще започнат да ме замерят с ябълки. От дете страшно обичам да танцувам и отговорът на Do U Wanna Dance винаги е "Yes!". Танцувам къде ли не, последният танц, който ударих, беше вкъщи, малко като физзарядка. Освен че ме отпуска, танцуването е езикът, на който ми харесва да говоря.

Песента, която ми се иска аз да бях написал
Top Drаwer – Song of a Sinner

Бях в Белград, когато Войн де Войн ми пусна това парче за първи път и веднага страшно ми хареса. Във всичките му моменти го чувствам така, сякаш пресъздава нещо много мое. Слушам текста и си мисля, че бих могъл да опиша себе си точно по този начин. Затова ми се иска аз да го бях изпял, макар че отговаря повече на едно предишно мое състояние, което вече ме напуска.

Песента, която слушам по улиците на града
Electronic Butterflies – Skylab
Разхождам се страшно много, харесва ми да усещам пулса на града – обичам да ходя по непознати улици, където излизам без карта и с цел да се изгубя, както и да кръстосвам София. Нейният пулс ми е най-близък до сърцето. Имаше момент, в който се лутах и се чудех дали да живея в София, Берлин или на друг континент, но накрая разбрах колко на място се чувствам тук. Точно тази песен не е особено градска – далеч по-ясна асоциация би била например Bittersweet Symphony, но има нещо в Skylab, което много отговаря на нашите улици.

Disco Comrades са на facebook.com/DiscoComrades и soundcloud.com/discocomrades

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.