Плейлистът на Александър Деянов-Skiller



23 юли 2015 текст Данислава Делчева снимка Ралица Димитрова
Не знаем колко хора познават Александър, но всяко хлапе знае кой е Skiller – световен шампион по бийтбокс. От Овча Купел. Смесва стилове и се врязва звучно в много групи (напоследък в Balkan Khans и Shamani Trio) без да спира да играе соло у нас и навън. Има хиляда и една титли, включително Икар, които не за взети с късмет – погледът му сочи винаги напред, а характерът му позволява да достигне всеки нов хоризонт. Два дни преди да замине за фестивал в Болоня, "бързата уста" на Изтока ни разказва страшна история с кучета и ни пуска старите касетки, с които е пораснал толкова голям.


Песента, която ми напомня за родителите ми
John Denver – Take Me Home, Country Roads
Баща ми е музикант и със сестра ми (Лилана – бел.ред.) винаги сме били обградени с инструменти – китари, пиана, перкусии. А понеже като малки бяхме много светли, с едни руси коси, от време на време ходехме с нашите по разни фестивали и пеехме кънтри парчета – приличахме на американско семейство с две хлапета, облечени в съответните дрешки, можете да си представите. Ние много се кефехме, защото кънтрито е хем искрена, хем минималистична музика – в нея няма почти нищо освен една инфантилна мелодия. В онези години обаче, когато не можехме да слушаме кой знае колко различна музика, това беше впечатляващо.

Песента, която слушах като малък

Michael Jackson – HIStory: Past, Present and Future, Book I
Спомням си как веднъж баща ми ме заведе в магазин за касетки и ми каза: "Избери си каквото искаш, има слушалки, взимаш и си пускаш". Стояхме вътре около два часа. Първата касетка, която грабнах беше на Рики Мартин, главно заради обложката, но като я чух, изобщо не ми хареса. Пробвах още няколко, накрая стигнах до Майкъл Джексън и си казах "Това е!". Бил съм на 5-6 години. По-късно, когато започнах да си правя записи на ритми и звуци на един стар касетофон, тази касетка беше единствената, която не пожертвах да записвам върху нея.

Песента, която ме вдъхновява
Rahzel – All I Know
Това е едно от любимите ми парчета на Rahzel – човекът, който прави революция в бийтбокса и успява да докара нещата до такова ниво, че вече може да се нарече изкуство. По някакъв начин моята история с бийтбокса е свързана с него, но иначе всичко започна още в детството ми. Като малък прекарвах летата при баба ми в Кюстендил, и като излизах на улицата да си играя, сядах на тротоара и започвах да имитирам двигателите на готините коли, които преминават – колкото по-шумен, толкова по-добре. Беше ми супер интересно да издавам всякакви звуци, просто ми идваше отвътре. Имитирах много добре насекоми и животни. Имам една много смешна случка в Овча купел, където съм живял цял живот, а там имаше много кучета. Един ден в 4 следобед си играя навън, бил съм 9-10-годишен, обут в бели чорапи. В някакъв момент топката ми се търкулва при кучетата, които явно бяха изперкали от жегата, и те започват да ме лаят и да ме гонят, обградиха ме от всички страни, аз съм в шок, супер изплашен, сърцето ми е свито на юмрук. Не знам как стана, но изведнъж събрах всички сили и измяуках като разярена настъпена котка. Кучетата замръзнаха! Явно въобще не очакваха подобно нещо, обърнаха се и си тръгнаха с подвити опашки. Това беше първата ситуация, в която разбрах, че от моето умение може да излезе нещо, а и да ми спаси живота. По-късно като тийнейджър бях на един хип-хоп концерт и както имитирах ритъма на рапърите, някакъв човек дойде при мен и ми каза: "Страшен бийтбокс правиш!", а аз: "Какво?!". Тогава разбрах, че изобщо съществува такова нещо. Вече имах сериозен репертоар от ритми, звуци на барабани, специални ефекти, но не знаех какво е. Тогава написах бийтбокс в интернет, който още беше слаба работа, имаше един free.bol.bg, но веднага ми излязоха две клипчета на Rahzel. И така започна всичко.

Песента, в която се разпознавам
Bonobo – Recurring
Това е много емоционална и мелодична, дори твърде спокойна композиция, която отговаря на една част от мен. Истината е, че аз имам сериозни амплитуди в настроението си и изобщо във всичко. Но предпочитам да съм така, вместо да ми е права линия. Затова има парчета, които страшно ми въздействат емоционално без въобще да са толкова избухващи, колкото мога да бъда аз в други моменти.

Песента, която никога няма да ми омръзне
Bobby McFerin – Don’t Worry, Be Happy
Слагам тази песен на толкова висок пиедестал, че ще бъда много доволен, ако някой ден дори се доближа до нея. Боби Макферин е гуру. По принцип музикантите като правят големи концерти, залагат на много фойерверки, танцьори, ефекти, гърмежи. А той излезе бос в НДК с едно изнемощяло столче с дървени крачета, което сто процента скърца, и една чаша водичка. Но седна на това столче и помля залата като цунами! При него всичко е на мястото си – от начин на живот през музикално развитие до човечност, искреност и вяра.

Песента, която дълго ме преследваше
Mr. President – Coco Jumbo
Десетина години страдах от това! Спомням си, че като станах национален шампион по бийтбокс през 2007, направих I Like to Move It, Move It на Mr. President, което е доста по-яко от Coco Jumbo. Има много подобни парчета от тази ера, която аз свързвам със сигурността и спокойствието. Щом по радиото звучи Coco Jumbo, значи всичко е наред. Все едно пак съм малък и съм си вкъщи с майка ми и баща ми. Е, в училище имаше мъки понякога, но всичко е било ок – от днешна гледна точка тези грижи ми се струват никакви.

Песента, която ми се е "случвала"
Bruno Mars – Lazy Song

От време на време в мен се обажда големия мързел, който в 90% от случаите е потискан, но идва момент, в който избива и ме побеждава за 1-2 дни. Тогава царува тази песен. Всъщност мързелът се появява, когато мога да си го позволя, когато няма кой знае какво за правене. И дори и да си казвам: "Абе, я по-добре да свърша нещо", знам, че няма какво и няма смисъл.

Песента, която ме нахъсва
Prodigy – Smack My Bitch Up
Prodigy също са ми от времето на касетките, тяхната музиката винаги ми е действала много зареждащо. Аз съм винаги оптимист, което в много случаи е доста лошо, защото е наивно, реалността изобщо не е розова. Но поне не се напрягам за глупости и не се разочаровам. Има толкова много готини неща, които да се случат. Ако си губя времето във вайкане и тюхкане, толкова по-зле за мен, това само ще ме забави. По-добре да измисля нещо, да видя коя е следващата ми цел и да действам.

Песента, която мечтая да чуя на живо
Busta Rhymes – Break a Neck
Бъста е любимият ми рапър, в него има супер много заряд. Това е артист, който се раздава на сцената до край. Ако го чуя на живо, може и да не оцелея. Jay Z също е много добър, но той е скрита лимонка – всички си казват, че е прекалено комерсиален, обаче какви албуми има този човек! Може да прави всичко от най-готиния ъндърграунд хип-хоп, който някога съм чувал, до "чийзи" аренби. Работи на страшно много фронтове и това ме инспирира и аз да не се ограничавам в едно нещо, защото виждам как той се справя и с бизнеса, и с музиката. За мен е важно да имам свободата да говоря и да върша това, което ми е на душата. Много често се ограничаваме в думите и действията си, а трябва да правим това, което ни е на сърце.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.