Прог прелести

16 юли 2014 текст Стохрифор Лукомб
Времето лети неумолимо! Тази година отбелязваме (с плочите вкъщи или още по-емоционално и концертно) 20 години от излизането на толкова велики рок албуми – защото през 1994 бяха издадени и Jar of Flies на Alice In Chains, и Definitely Maybe на Oasis, и Smash на The Offspring. Тогава излезе и фантастичният Awake на сравнително младите Dream Theater, които през 2014 те не просто не са забавили ход, а се оказват изключително жизнени и възвеличавани по целия (музикален) свят. Последните години са особено силни за прогресив кралете – те имаха две номинации за Грами и два страхотни албума, последният от които малко изненадващо се казваше тъкмо Dream Theater. На 29 юли ще ги видим в цялата им прелест в зала Фестивална за тричасова прог вечер, концентрирана върху нови парчета и стар материал, своеобразно празненство на онова, което са те в момента, но и на онова, с което ни спечелиха през 1994.
Седмици преди концерта говорим с китариста, важен композитор (често и продуцент) в Dream Theater – самият мистър Джон Петручи, който говори за постоянството, изненадите и радостта от това да бъдат споменавани редом до великани като Emerson, Lake & Palmer.


Минаха почти три десетилетия от началото на Dream Theater. Писането на нова музика и концертите по-лесни ли стават с времето?
Знаеш ли какво, с натрупването на повече и повече опит идва желанието винаги да предизвикваме себе си, да правим концертите си по-добри, по-големи и по-вълнуващи. Този път събитията минават под надслова An Evening With Dream Theater – тоест три часа музика, защото имаме адски много материал за свирене. В известен смисъл, няма как да стане по-лесно именно защото се опитваме да развием и подобрим всичко.

Има ли някакъв трик, с който успявате да поддържате творческия плам цели 30 години?
Не мисля, че можеш да го наречеш точно трик. Има едно простичко нещо, което поддържа интереса и желанието за работа на всички в групата – любовта към музиката. Това е и усещането, че сме творчески личности и съдбата е била достатъчно благосклонна да ни предостави възможността професията ни да е точно онова, което обичаме да правим. Започнахме заедно, много млади, семействата ни израснаха заедно, затова всички в групата сме силно свързани, а това помага много.

Звукът на последния албум е просто прелестен. Ричард Чъки ли е основният виновник за това?
Не точно. В случая аз съм продуцент, затова имах пълен контрол над посоката на албума и цялостния саунд. От самото начало исках Dream Theater да бъде мощен, звученето му да е направо епично. Рич Чъки е студийният инженер, който бе отговорен за записите и без съмнение работата му доказа, че е изключително, изключително талантлив. Той направи точно онова, което исках аз за албума. Дори повече.

Имаше ли моменти, в които се притесняваше как ще бъде приет албумът?
Не, изобщо. Защото имаме определен начин, по който композираме и записваме. Това е нещо много лично – събираме се е работим като група, стремим се да пишем музика, която да е истински интересна, да звучи свежо. И когато приключим със студийната работа, винаги имаме парчета, които нямаме търпение да представим на живо пред феновете. Това са композиции, в качеството на които сме абсолютно сигурни. Нещата бяха абсолютно същите и при този албум. От друга страна, разбира се, че бихме искали да продължим да имаме комерсиален успех и да бъдем харесвани, но пък няма как да предвидим как ще реагират хората. Така че се стремим на първо време да правим музика, която идва от сърцата ни.

Все пак, вероятно е било приятно да видите всички отлични ревюта на Dream Theater?
Разбира се. Още преди излизането на албума можеш да прочетеш добри ревюта, а после да разбереш, че и феновете оценяват високо новите парчета. Чувството е хубаво, дори страхотно! Защото не искаш просто да си успешен, а да имаш силна връзка с публиката си, така че ако феновете продължават да се радват на групата, да искат да я гледат на живо, какво по-добро от това?

Не е ли крайно време да получите награда Грами?
Е, не спечелихме, но дори и номинирането ни е нещо много яко. Получаваме втора номинация – предната бе за A Dramatic Turn of Events, тази бе за Dream Theater, така че са поредни. За нас това е чест и е хубаво, че след толкова много години работа, най-сетне получаваме всеобщо признание.

Ясно е, че сте една от най-влиятелните рок групи на нашето време. Често ли ти се случва да слушаш някаква нова група и да си кажеш – ”Ето, тези момчета са слушали доста Dream Theater!”?
Случва се да попадна на такива банди, особено когато слушам интернет радиото Pandora. С нашето влияние или без него, откривам много таланти, много добри млади групи.

Смяташ ли, че Dream Theater вече са заслужили мястото си сред боговете на прогресив рока, рамо до рамо с Emerson, Lake & Palmer, например?
Вълнуващо е дори да бъдеш споменат заедно с хора като тях! Мисля, че най-важното, което постигнахме за тези почти 30 години, бе фактът, че сме установена марка на музикалната сцена. И няма нищо по-добро от това.

Турнето вече върви от няколко месеца. Как са нещата до момента?
Много приятно. Вече мога да кажа, че това е едно от най-успешните ни турнета, а ние сме правили много. Освен това е толкова амбициозно, че направо е учудващо, че до момента не сме имали нито един истински провал. Е, имаше някакви дребни технически проблеми около пътуването и тук-таме около озвучаването, но като цяло всичко е супер.

Забелязвам една истинска изненада в сетлиста ви за турнето. Разбира се, не става дума за традиционните Pull Me Under и Metropolis, а за Space-Dye Vest от далечната 1994.
Наистина, за първи път свирим Space-Dye Vest точно на това турне. Усетихме, че сега е правилният момент и имаме добра причина за това – Awake бе издаден преди две десетилетия, така че искахме да отбележим тази годишнина с нещо специално. Не мога да съм недоволен, едно от любимите ми парчета е.

Има ли парче от последния албум, което е особено трудно за представяне на живо?
Всяка от новите композиции е трудна по свой начин. По-трудното, но и най-интересното при концертите ни е, че не обичаме да свирим парчета от един и същи албум едно след друго. Затова често можеш да чуеш нещо от дебюта ни When Dream And Day Unite, а после нещо от Dream Theater. И най-трудното всъщност е да направиш така, че две парчета, които ги разделят повече от 20 години, да звучат добре едно след друго.

Концертът на 29 юли няма да е първият ви тук.
Да, спомням си добре предните концерти в България – получиха се страхотно, публиката беше наистина велика, а за цялата група преживяването беше много вълнуващо. Не сме свирили в България от пет години, нали? Знам, че и сега ще си изкараме страхотно, освен това ще можете да видите новия човек в Dream Theater – барабаниста Майк Манджини за първи път. Изобщо, ще бъде особено интересно, не пропускайте възможността!

Dream Theater свирят в зала Фестивална, 29 юли, 20:00, 60/70/80лв от ticketpro.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.