Червено и златно

8 април 2014 текст Славина Илиева
Името на Силви Вартан споменаваме със смесица от гордост и възхищение. Българските корени на Силви и завършената й френска индивидуалност, заедно с неоспоримия факт, че е една от знаковите френски певици на 20 век, е достатъчна причина да се радваме за предстоящия й концерт в зала 1 на НДК на 24 април. С неподправимия чар на истинската френска жена Силви говори предимно за любов и страст. Те са нейното обяснение на живота.


За новия ти албум мнозина казват ”Силви се завръща към корените”, имайки предвид кънтри музиката и Нашвил. Става дума и за митологичното място - Starstruck Studios. Разкажи ни малко повечко това.
Така е, имах желание да се върна в Нашвил, да се върна към по-ритмичните песни, към онази музика, в която има живец. Тя ми напомня много на парчетата, които правих в най-ранните си години. Работата по този последен албум беше истинско щастие – чувствах се отново на 20. Бях съвсем млада, когато започнах да се занимавам с музикалния занаят. Онези времена бяха изключителни. Всичко предстоеше и чакаше да бъде изобретено и сътворено. Във Франция младите имаха крайната дума – тяхното мнение и техните интереси водеха със себе си всичко останало. Поглеждайки назад, си давам сметка какъв късмет съм имала – в музиката, в любовта, в успеха. Беше главозамайващо, истинска лудост. Откривахме света. Епоха в ”червено и златно”.

През годините си работила с Жилбер Беко, Шарл Азнавур. С оглед значението на Силви Вартан за френската култура на 20 век, какви спомени пазите за онова ”златно време” на френската музика през 60-те?
Това бяха едни много весели години, пълни с фантазия. Мечтите бяха близо. Младото поколение днес ясно усеща радостта и безгрижието, които тази епоха носеше със себе си.

Познаваме хора, които колекционират грамофонни плочи на течението yé-yé в поп музиката от онова време, към което причисляваме и теб. Как си обясняваш този поглед, обърнат назад?
Започвайки много млада в музиката, изпях, изкрещях и изплаках младостта си, споделих толкова много емоции с хората. Минаха много години и продължавам все толкова да обичам споделените с публиката чувства и любовта, която тя ми засвидетелства. Всички тези турнета и концерти ме правят по-богата.

С какво Силви Вартан днес е по-различна от Силви Вартан като една jolie poupée (красива кукла – фр.)?
Може би ще ви се стори демоде, но българската музика, която съм запазила в сърцето си, е същата онази, която пееха моите родители и нищо не може да замени усещането, което тя ми носи.

С какво допринесе киното за развитието на кариерата ти?
За първи път се снимах във филм в Копривщица, в Под игото. Беше магическо. Носех костюм и грим, ролята ми беше на малка ученичка и в крайна сметка появата ми траеше по-малко от 10 секунди, но за мен това си остава вълшебство. От този момент нататък не мечтaех за нищо друго освен да стана артист. Kогато успехът дойде, сякаш бях отнесена от вихрушка! През годините живях толкова интензивно, че не изпитвам никаква носталгия по миналото. За сметка на това изпитвам носталгия като се сещам за детството ми в България.

Ако съществува машина на времето, кой момент би върнала?
Ако имах тази власт, щях да съживя родителите си, за да мога отново да се радвам на времето, прекарано с тях и тяхната любов.

Кое е нещото, което е било константно вдъхновение за теб през годините?
Освен любовта и страстта, музиката винаги ми е носила щастие. Нещата се припокриват. Музикалните ми вкусове са доста еклектични – класическа музика, джаз в лицето на Били Холидей и Каунт Бейси, френските певци като Жак Брел, Жилбер Беко, Лео Фере, Шарл Азнавур. Фен съм на Bruno Mars и на The Rolling Stones, списъкът е дълъг.

Твориш активно. За какво не ти достига време?
Винаги е прекрасно да има страст в живота, но истината е, че тя не оставя място за много други неща. Колкото до мен – между семейния ми живот и професията ми, нямам много време за друго. Но тези две неща ми носят истинска радост.

В интервюта с теб почти винаги присъстват въпроси, свързани с Джони Холидей и Тони Скоти.
С Джони бяхме много млади, когато се запознахме. Харесахме се, влюбихме се, обичахме една и съща музика, споделяхме еднакви интереси и мечти. Но пътищата ни се разделиха. Когато срещнах настоящия си съпруг – намерих мъжа за мен. Двамата сме замесени от едно и също тесто. Тони е мой партньор в живота и в кариерата ми.

Къде е българската следа?
Емоционалността и чувствителността ми са по бащина линия, корените са в България. По майчина линия нещата теглят към Унгария. Но всичко, което съм научила, и което съм обичала през целия си живот, се дължи на България.

Силви Вартан пее в зала 1 на НДК, 24 април, 19:30, 40/50/60/80/100лв от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.