Жлъч между римите



5 септември 2019 текст и снимка Севда Семер
"Страшен палачор съм", признава веднага – за всичко, освен за работата си. Жлъч е подготвен за най-лошото и намира за възможно късметът му да угасне като микрофон на сцената, което не значи, че някога губи самообладание. Вярва в мисления и качествен бийт, върху който не лее лоши думи с правилен брой срички, а рими със съдържание.


Темите му минават от най-личните мрачни състояния до политически послания, тоест е вярно това, което често казва в интервюта – музиката му се слуша и от хора, които иначе не разбират жанра. Рапирал е самостоятелно или като част от четворката So Called Crew в толкова проекти, че става ясно и друго: не си почива за дълго. Когато слезе от сцената, Жлъч е Матю, който говори бавно, ще ти извади снимка на котката си и ако питаш, ще покаже дигиталните си скици или картините на баща си. Малко преди премиерата на третия му соло албум Вяра, който по други критерии е първи и се казва Звяра, го спираме да питаме какво значи това и получаваме още доста като бонус.  


СВЕЩЕНИТЕ КОШМАРИ
Баща ми е художник и сега, докато работи, слуша Прилив или Светлосянка. Ако той не рисуваше, когато бях малък, може би една голяма част от фантазията ми нямаше да я има, нито жаждата ми да творя щеше да е там. Много живописци буквално пишат живота, но неговите картини не са разказвателни по този начин. Като дете си мислех, че рисува кошмари, сънища и халюцинации. Интерпретирал съм всяко нещо, което е висяло вкъщи, което съм виждал да доработва или да окачва в галерия. Той ме е инструктирал, че когато човек свещенодейства, не знае какво прави. Има нещо свято в това да създадеш образ, който да накара друг да излезе от деня си и от нормалния миш-маш. По същия начин е и с римите и музиката.

С ВЯРА В ЗВЯРА
Обявих промото на Вяра с една безумна обложка и неща за отчето и миряните, но всъщност албумът се казва Звяра и е малко за Сатаната. В кавички – за лошото и първичното в човека е. Досега имам два албума, които в хип-хоп терминологията са солови, защото аз съм от-до във вокалите и идеите, а моят приятел Евгени (Гена – бел.ред.) се занимаваше с всичко като инструментали, обработка, записи. С времето той започна да опитва нови неща (сега прави албум с Парапланер, който звучи страхотно), а аз си продължавам с моите рапове. Така че все едно това ми е първият соло албум. Да съм сам е супер, защото съм отвратителен контрол фрийк, държа да съм въвлечен във всичко. Това ми тежи, но се уча да живея с тази тежест, защото ми носи и сила и богатство. Да си сам може да е и тъжно и стресиращо или да дава път на натрапчиви мисли, че не си достатъчно добър. Всичко това е заложено в Звяра като разсъждение – какво правиш, когато останеш насаме с демоните си. Аз правя тази музика, само тя ми помага да се погледна отстрани. Не че изключвам как понякога на човек му трябва и терапия, много съм за нея. Но в момента моята терапия е музиката.

   

ТРАНЗИСТОРИ В ПУБЛИКАТА
Всичко угасва, ако няма обмен на енергия на живо. Рапът е изкуство, което е готино на слушалки и секси в колата, но истинското усещане идва на живо, когато за един кратък отрязък от време накараш всички да повярват в теб – че си най-добрият, че трябва да те слушат, защото имаш нещо важно или просто готино за казване. Доста рапъри нареждат думи, които нямат субстанция, но успяват да ти бръкнат в транзисторчето. Независимо каква е музиката, трябва да успееш да настроиш другите на твоята честота.

СТИГА РИМИ, МАЛКО КАРФИОЛ
Това, че си поет, не значи да не можеш да забъркаш едни яйца или да измажеш една стена. Правя и двете. Готвя доста, обичам индийска храна – правя над средното за аматьор ниво пиле мадрас и солиден карфиолен огретен. Даже има шанс да реша да се пробвам като готвач. Иначе преди да започна да пиша, рисувах. Сега си драскам на телефона, бъзикам се често, но не съм много доволен какво се получава. Имам тук една сцена от Коледното примирие през Първата световна война, когато решават, че няма смисъл да се бият, защото всички са християни и е празник, и вместо това ритат футбол до окопите. Едно от най-хубавите неща, случвали се в историята.

ДА СИ ВКЪЩИ В АШУРБАНИПАЛ
Обичам места, където се чувствам на гости. В КЕВА съм при Иван, като отида в бар Петък съм у Радо, Недко и всички, които познавам там. Обичам да ям при Фреди Бенямин в ресторант Ашурбанипал, защото се чувствам така, все едно съм на гости у тях – помага и това, че той не сервира. Двеста пъти съм казвал, че моето вкъщи е квартал Борово, но София има доста скрити местенца, където се виждам с приятели. Като вездесъщия изоставен супермаркет Европа, където последните години съм прекарал много нощи – вместо с приятели да ходим до центъра, за да слушаме силна музика и да не можем да си кажем нищо, се събираме там, надуваме си каквото искаме, решаваме какво да пием, да правим и до колко часа да крещим. В този град можеш просто да излезеш, да си избереш пространство и да се отпуснеш. Не е задължително да е парк. Пролетта реално няма нищо по-неприятно от това да отидеш в Борисовата градина – тогава тя е като началната сцена на Белязаният с тълпите, само дето хората не са заболи и палатки.   


ЛОШ, МАЛЪК И НАДЪХАН
Живота си гледам да го живея на шега, иначе сигурно няма да мога да понеса голяма част от нещата. Ще трябва да съм вечно намусен, което не ми идва отвътре. Даже цялата ми кариера е доста смешна. Като бях на 12, носех суичър с цип, имах коса на иглички и най-гангстерското нещо – бях част от вокална група Таласъмче. Пеехме детски песнички, но на мен ми личеше, че съм млад, надъхан емси рапър и съм готов да превзема сцената с моите лирики (които още тогава бяха като дъжд от вербални кинжали). Това започна да се случва, когато изчаках останалите таласъмчета да излязат за обяд, отидох при вокалния ръководител Митко Костанцалиев и му казах, че съм написал песен. И той – "вярно ли, я я изпей?", а аз му казвам "не е точно пеене, то малко е рап". Човекът трябваше да направи нещо като бийт на пианото, за да рапирам на него. Хареса му обаче и ме вкара в студиото на Милчо Кацаров, където едва настроиха микрофона да е достатъчно ниско, за да рапирам на него. Така записах първата си песен, Парче от мен. Има я онлайн.

ПЛЕЙЛИСТ ЗА БИЯЧИ
Преди много обичах да пия алкохол и да пуша цигари и да съм такъв човек, който нон стоп трябва да разпуска незнайно от какво. Това ми коства доста и относително късно го осъзнах. Сега съм на друга вълна. Правя неволна йога – по света го наричат бразилско жиу-жицу, още познато като изкуството да сгъваш дрехи с хората вътре в тях. Много е приятно, аз съм още в началото и страдам след всяка тренировка, което е прекрасно. Изхвърляш всичко негативно. А те учи и на гъвкавост, за да може анатомията ти да не бъде толкова подчинена на елементарни хватки, когато се бориш с друг. Него пък трябва да можеш лесно да го обезоръжиш – да го хванеш и заключиш, да му вземеш вратленцето, да го накраш да спре да бъде толкова агресивен днес, да си пусне Air или Питър Гейбриъл и да отспи нещата. Стига вече биячи, по-спокойно трябва.

Промото на Звяра е на 13 септември в Маймунарника от 19:00 за 15лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.