Теория на Еструните

11 април 2013 текст Анастас Пунев снимки Илиян Ружин
Малко значими етно, джаз или фламенко проекти имат световната си премиера в софийската зала България, но случаят с Estruna е точно такъв. Срещата ни с пълноводната река на мултикултурния бенд на фламенко експерта Арканхел е на 24 април, а съдейки по интензивната подготовка (фотоси от която прилежно прилагаме) както и внушителните имена на участниците – Антонио Форчоне (акустична китара), Рено Гарсия-Фонс (контрабас), Агустин Диасера (перкусия) и Теодосий Спасов (кавал), не очакваме нищо по-малко от най‑приятно гръмогласния сблъсък на стилове и култури. Подробностите идват директно от самия Арканхел.


Ако мисията на фолклора е да служи като посланик на културата, то посланик на коя култура е Estruna?
Откровено мисля, че спектакълът е посланик на универсалната култура, която предполага съхранението и продължението на най-древната традиция. В този случай и двете култури – българската и испанската, предават чрез музиката най-дълбоките чувства на народа и силата е в преплитането им.

Какво в българската народна музика привлича толкова много хора от цял свят? Само неравноделността ли е, или има и нещо друго?
Тайната е в способността да вълнува, защото изхожда от дълбините и изразява тъгата, радостта и въобще начина на живот на народа.

Какво смяташ за вливането на редица не‑джаз влияния в джаза? Това обогатява ли го или го размесва неподходящо?
Джазът е водещата, свързващата брънка между традицията и преобразяването във всички жанрове на изкуството. Ражда се от хора, които ползват като средство музиката, за да изразят чувствата си, като това е подкрепено от една хармонична система, много по-сложна от традиционната. Без съмнение така се дава един нов нюанс на традиционната музика, който в наши дни е необходим.

Дали прекалената еклектика на музиката ви би могла да я обезличи?
Добрата музика и добрите музиканти, които имат познания, могат да предприемат такова смесване, без обаче да променят духа на музиката.
На какво място си представяш да свирите? А пред каква публика?
Всеки, който може да улови чрез своята писменост дълбоки концепции и послания, които достигат по най-прекия път до хората, е добре дошъл.

А какво съществува отвъд нотите на Estruna?
Огромна любов и уважение към музиката и търсене на нови звукови хоризонти.

На какво е способна една национална култура в наши дни според теб? Как може да се бори с неизбежното обезличаване на традициите?
Това, което можем да направим, е да я покажем такава, каквато е, но от друга гледна точка и в същото време без да жертваме себе си и да се хвърляме в деперсонализацията.

Как би защитил некомерсиалното изкуство пред хората, които твърдят, че времената не са подходящи за него?
Доброто изкуство, хубавата музика и изконните традиции, които се опират на общочовешки усещания, защитават сами себе си и преследват истината.

Проектът Estruna ще бъде представен на живо в зала България, 24 април, 30/40/50/60лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.