Английският дъб

1 август 2012
Най-младата банда на третото издание на Park Live Frestival (парк до Терминал 2 на летище София, 6 и 7 септември) несъмнено са Submotion Orchestra от Лийдс. Шестте момчета (и едно симпатично русо момиче на вокалите) са заедно от три години, имат няколко сингъла и само един албум, в който откриваме първокачествена сплав от мрачен британски дъб и трансов среднощен джаз, отличен за приглушена светлина. И чаша тъмен ром, добавя клавиристът им Таз Моуди, който обещава много нови парчета за лайва им на 6 септември и ни препоръчва да пробваме стария дъбстеп, преди да плюем стила заради модерните недоразумения в него.


Описвате стила си като прогресив дъбстеп. Обаче звученето на Submotion Orchestra се различава доста от това на модерните дъбстеп артисти?
Когато основахме групата през 2009, дъбстепът бе смятан за доста разнообразен и прогресивен стил. Дъбстеп сцената по онова време бе наистина страхотна – хора като Burial, Mala, Benga, Boxcutter и Vexd записваха интересни и смели албуми, абсолютно различни от преобладаващите днес агресивни, средняшки и скучни продукции. Знаеш, винаги е по-вероятно най-елементарните и привличащи вниманието парчета да достигнат до мейнстрийма, но въпреки това ми се струва жалко, че онова, което днес се приема за дъбстеп, има малка или никаква връзка с дъб и геридж корените на този жанр.

Често ви сравняват с Massive Attack и за разлика от други журналистически сравнения това изглежда съвсем на място.
Не си първият, който го споменава. Обяснението е просто – Massive Attack са една от най-великите британски групи и влиянието им тук е толкова силно, че почти всяка даунтемпо банда има някаква връзка с тяхната музика. Направо не е за вярване, че някои от албумите им са правени преди 20 години – звучат толкова свежо! Разбира се, има доста разлика между Submotion Orchestra и Massive Attack, най-малкото защото ние сме преди всичко лайв банда.

Музиката ви е адски подходяща за слушане късно вечер, по възможност – на приглушена светлина. Какво бихте добавили към комбинацията?
Всички в групата обичаме ром, така че бих препоръчал тъмен ром и джинджифилова бира. Музиката ни звучи доста добре и ако караш мотор късно през нощта.

На живо звучите почти като джаз бенд
Защото всички сме се занимавали с джаз. И джаз подходът към музиката ни вдъхновява – импровизациите, желанието да направим парчетата си различни, когато ги свирим на живо. Винаги сме се радвали най-много на това хората не само да слушат записите ни, но и да видят колко различно е всичко на концерт. Мисля, че феновете също го оценяват.

Вече сте свирили на повечето от големите британски фестивали. Стресиращо преживяване ли е това?
Ами, последното ни свирене на Glastonbury беше в една от най-калните фестивални години, направо се скъса да вали. При такива условия нещата излизат малко извън контрол – особено когато излизаш пред 200 000 души. Като цяло обаче въпреки типичното английско време повечето фестивални участия са страхотни – готина публика, големи сцени и добро озвучаване.

Май сте променили доста сетлиста си за концертите това лято и есен?
Вече завършихме работата над новия албум Fragments, който излиза този октомври, така че свирим парчета от него на живо – така сетлистът става наполовина със стари и наполовина – с чисто нови композиции. Няма нищо радикално различно, но ще е достатъчно, че да изненада феновете.

Бързо набрахте популярност не само във Великобритания и Европа, но и в Япония. Каква е специалната съставка, която прави Submotion Orchestra различни и интересни?
Струва ми се, че просто се появихме в правилното време за звучене като нашето, което произлиза от дъбстеп, но едновременно с това е многолико. Харесват ни хора, за които е задължително бас линията да е шумна и тежка, но достигаме и далеч отвъд дъбстеп общността благодарение на живите инструменти, женските вокали и класически построените песни в репертоара ни.

Обаче си е по-лесно да привлечете вниманието с красиво момиче като Руби на вокалите!
Със сигурност ни е полезно, но дори ако Руби беше висока 1,70, широка 2 метра и имаше най-грозното лице на света, тя пак би била идеалната вокалистка за нас. Руби има великолепен глас, което е основното за групата.

Кое е най-безумното нещо, което сте чели в ревю на вашия албум или пък в концертен репортаж?
В доста от ревютата пише, че нашият тромпетист Боби свири на саксофон. Нямам представа защо, при положение че двата инструмента са доста различни – както на външен вид, така и като звучене. Самият Боби се дразни адски много от тези грешки, а пък ядосаният Боби е забавна гледка.

Всеки от Submotion Orchestra e свирил и/или продължава да свири и в други банди. Това ли допринася за разнообразното ви звучене?
Определено. Хората в групата са свирили джаз, реге, поп, фънк, бразилска музика и всякакви други неща. И всеки от тези стилове е успял да се промъкне в нашия саунд. Също така продължаваме да слушаме съвсем различна музика един от друг, което помага на парчетата ни да останат свежи, защото всеки предлага нещо, което не би хрумнало на другите.

Какво си пускате, когато сте на турне например?
Докато киснем в тур буса, минаваме от Джеймс Браун на Burial, от Дони Хатауей и Стив Райх на Pink Floyd и от Ник Дрейк на Benga. С много междинни спирки между тях.

А колко често си пускаш ваше парче и си казваш “По дяволите, ето тук трябваше да го запишем различно!”?
Непрестанно научаваме нови неща за свиренето и записите, затова е нормално да възприемеш по съвсем различен начин едно парче, което си направил преди време. Обикновено песните се получават както сме ги замисляли… но пък при седем човека в групата, всеки със своето мнение, може би невинаги нещата се получават точно както всеки си е представял.

Submotion Orchestra свирят на Park Live Festival на 6 септември
Park Live Festival е в парка до Терминал 2 на летище София, 6-7 септември, 40лв за единия ден, 65 за двата дни от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.