Плейлистът на Ясен Козев



9 юли 2015 текст Данислава Делчева
Завършил е кларинет и камерна музика, но знае как се прави поп и за стадион. Помним го от електро етно групата Булгаро, преди да си намери мястото в студио Модул, където заедно с Крум Георгиев композират песни от 12 години (и тъкмо извадиха Всеки ден на Орлин Павлов). В същото време Ясен Козев е председател на Музикаутор и почти няма свободна минута. Вмъкваме се по чорапи между две срещи, за да отворим личната му кутия с важни нотни листа, плочи и песни и разбираме, че трудно помни имена, но усещанията не забравя никога.


Песента, която ми напомня за родителите ми
George Baker Selection – Una Paloma Blanca
Навремето в България не се слушаха много чужди песни, но тази не спираха да я въртят. Така ми се беше набила в главата, че дори се бях научил да я свиря. А съм бил на 8 години. Нон-стоп я изпълнявах, направо бях зациклил. Спомням си как едно лято бяхме на почивка, аз пак я засвирих на плажа, а майка ми не издържа и избухна: "Хайде стига, какво ти става?!"

Песента, която слушах вкъщи като малък
Шуберт – Смъртта и момичето


Бях влюбен в този квартет. Имахме го на грамофонна плоча, която постоянно пусках, особено като останех сам вкъщи. Обложката беше с едно красиво момиче в някаква гора, леко мистериозна атмосфера – очевидно, за да се направи препратка към смъртта. Какви ли не мисли ми се въртяха в главата тогава, но съм запомнил повече самото усещане – напрегнато, емоционално, романтично, като борба за нещо...

Песента, която никога няма да ми омръзне
Горан Брегович – Месечина
Едно време много слушах­ме саундтрака на Ъндърграунд в колите си, като го надувахме до дупка. Всеки обича такива дискове с филмова музика, защото ти носят много асоциации, които ти е дала картинката. Все още не ми се е случвало, но с огромно удоволствие бих композирал саундтрак и за игрален, и за анимационен филм. Това би ме вдъхновило истински.

Песента, която ме трогва

Michael Franks – I Love Lucy
Тази песен е много мила, много чувствена. Когато я чух за първи път, четях Малката господарка на голямата къща на Джек Лондон и страшно ми се връзваше с героинята. Имах онова красиво усещане, когато си влязал в историята на книгата, авторът ти филмира, дава ти образи, прожектира ти на лента, а същевременно ти чуваш в ушите си и саундтрака.

Песента, която малко ме е срам, че харесвам
Абсолютно безсрамен съм в това отношение, не слугувам на никакво общоприето разбиране за добра и лоша музика. Ако една песен ми харесва, няма как да ме е срам от това. Обичам например автентичната инструментална циганска музика. Има един кларнетист – Филип Симеонов-Феката, който е невероятен космонавт, гениален е. В него има страшно много енергия. Бих искал да притежавам този дух на циганите, свободата и желанието им за музика. Ако ви се е случвало такъв музикант да ви свири, знаете – той буквално застава до теб и това не е кръчмарски трик, виждаш как този човек се отваря тотално, не усеща нито безпокойство, нито срам, а точно обратното. Ако можеше в този момент да му изскочи сърцето, и това би направил. Много е истинско и очарователно.

Песента, която ме подсеща за казармата
US3 – Cantaloop
В казармата бях шеф на киносалона на Главно управление строителство и възстановяване. Там доста често се пускаше музика, особено на тази група – може би защото албумът им Hand on the Torch тъкмо беше излязъл.

Песента, която ме хвърли в изненада
Дуетите на Моцарт
Преди години свирех с една цигуларка дуети на Моцарт, които веднъж трябваше да изпълним и с майка ми в Щутгарт. Когато тръгнах да търся оригиналните ноти в Германия, навсякъде ми казваха, че Моцарт няма такова произведение. След месец издирване наистина се оказа, че тези дуети не са негови, а на сина му. Всеки професионален музикант, който познава музиката на този композитор, анализирал я е и я е свирил хиляди пъти, ще си каже: "Не може да бъде, това е Моцарт! Няма как да е някой друг." И въпреки всичко се оказва, че дуетите са на сина му.

Песента, която ми носи чувство за безгрижие
Pharrell Williams – Mr. Me Too

Фарел има песни, които носят изключително слънчев и непринуден заряд, направени са по такъв начин, че да ти стане леко на душата. Ако това е пътечката към щастието, ето така би могло да звучи.

Песента, която пускам на децата си

Като бяха по-малки, много често им пеех една песничка от саундтрака към Ян Бибиян, издаден от Балкантон. Пее се: "Високи сини планини, реки, поля и долини, две силни таткови ръце, люляха майчино сърце..." Песните на Валери Петров от Копче за сън също сме ги пяли стотици пъти: "Миш, миш, миш, време е да спиш, спинкат стъпалата, спинкат перилата, асансьорът спинка, спрял като картинка..." Както и някои руски детски песни, които аз много обичам.

Песента, която свързвам с най‑добрия си приятел
Брамс – Интермецо оп.117
Моят приятел пианистът Орлин Кюркчийски навремето свиреше много хубаво Брамс. Между другото сега така ми звъни телефонът – с неговото Интермецо оп.117.

Песента, която свързвам с Жената
Песента, която свързвам с Жена си, е тази, която написах в началото на нашите отношения и после двамата я завършихме заедно. Тя ми е носила огромно щастие – постоянно звучеше в слушалките ми, докато отивах към работа, сигурно съм си я пускал по 200 пъти един след друг. В началото на другата година се надявам да издадем албум, вече имаме над 30 демо записа, от които да избираме и тази песен ще бъде сред тях. В момента няма как да я чуете, защото не е издавана.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.