Плейлистът на Мила Роберт

2 юли 2015 текст Данислава Делчева, снимки Ралица Димитрова
Тя е почти на 19, спонтанна и изненадваща като лятна буря (макар че тук би предпочела да пише нещо по-хард, като зимна вихрушка например). Току-що излиза от фотографското училище и се е запътила към НАТФИЗ, като не смята да оставя китарата и пеенето. В тази роля я познаваме – Мила свири по улици и клубове, като често затопля сцената за Остава и Babyface Clan. Срещаме я дни след концерта й на Малкия сезон в Сфумато и, докато чакаме следващото включване, пускаме личния й плейлист – с песни и истории, сред които и важна информация за това как звъни телефонът на Ваня Щерева.


Песента, която не спирах да слушам като малка
Las Ketchup – Asereje
Когато бях в детската градина, това парче беше супер модерно. Само "готините" деца можеха да го пеят и знаеха движенията от танца, аз се опитвах. Трябва да съм била на 5-6 години. После дори ходих на концерт на групата и много се изкефих, защото имаше камера, която гледаше към публиката, и за секунда се видях на големия екран. Бях с най-ярката розова блуза със звезда отпред, която можете да си представите.

Песента, която ми напомня за родителите ми

Нова Генерация – Арлина, Red Hot Chili Peppers - Give it away Now

Като чуя Арлина винаги моментално се сещам за майка ми, защото така звъни нейният телефон. А баща ми го свързвам с Give it away, защото непрекъснато ме пита каква музика слушам, аз винаги отговарям, че любимата ми група е Red Hot и той казва: „Те имат една добра песен – оная, в която се пее Give it away, give it away, give it away now!"

Песента, която слушам само вкъщи
Горан Брегович – Едерлези

Просто ми харесва да си я пея, когато съм сама вкъщи и си правя някакви неща. В един момент разбрах, че и на други приятели им допада и започнахме да я пеем заедно. Помня как с един от тях, Кристиян, веднъж крещяхме Едерлези на плажа на Иракли – всички много ни се дразниха, обаче ние се раздадохме докрай!

Песента, в която се разпознавам
Damian Rice – Woman Like a Man
Поне се надявам да е тази, защото от много време насам все искам да догонвам мъжете, да съм по-наравно с тях. Да не ми отварят бирата и бурканите, да не ми носят багажа, да не ми правят път на вратата и... ако може да си имаме уважението!

Песента, на която най-много съм се забавлявала
The Doors – Alabama Song
Като бях 10 клас и тъкмо започвах да ходя по купони (преди това нямах социален живот), попаднах в една компания, която слушаше много яка музика. На събиранията винаги се пускаше тази песен и всички бяха с ръцете горе, вдигаха чашите, в които нямаше уиски, а водка с кола. Беше много хардкор. Другото, което помня от тези купони е, че бях изключително неловка и не знаех как да говоря с хората, затова и почти не го правех, но пък ми беше хубаво през цялото време. Радвах се, че се случва нещо около мен, фокусирах се върху музиката и танцувах. Аз танцувам супер некоординирано, винаги правя много движения с ръцете, но не мисля, че някой въобще е забелязвал.

Песента, която дълго ме преследваше

Radiohead – Creep
Спомням си как в 7 клас седях в колата с едното родителско лице и то ми говореше някакви неща как в този живот трябва да се подчиняваш на системата, не може така просто да се шляеш. Точно тогава по радиото пуснаха Creep, а аз си казах: "Това е любимата ми песен!" Отразяваше напълно мислите ми. По онова време бях в голяма конспирация, интересувах се от илюминатите и други такива, въобще от идеята да не се подчиняваш на системата.

Песента, която свързвам с щастието
Lady Jelena – Slatka Mala

Защото е супер чил и когато я чух за първи път си казах, че искам животът ми да звучи по този начин. Да има лекота, някаква насмешка и да не се взимаме прекалено насериозно – само толкова, че да продължаваме напред.

Песента, която свързвам с любовта
Емил Димитров – Нашият сигнал
Понякога в живота се случва както в тази песен – раздялата не е окончателна, има отворен край. От любовта всичко може да се очаква. Тя идва и си отива, после пак пристига, въобще прави си, каквото си иска.

Песента, която никога няма да ми омръзне
Red Hot Chili Peppers – Under the Bridge
"Sometimes I feel like my only friend is the city I live in..." В София ми е уютно, защото чувствам този град като село. Откакто се помня не искам да живея тук, а примерно в Пловдив, Варна или Бургас, защото винаги съм харесвала идеята да си от по-малък град, да познаваш всички, да ти е спокойно. И някак направих София малкия град, в който искам да живея. Пейките, тесните улички, Лозенец и гората там, покрайнините с хубави гледки, малкото заведения, които харесвам и най-вече Хамбара. Напомня ми за талканата на село – това е мястото, където се държи сеното. Като бяхме малки с братовчед ми си го обзаведохме като къща, сигурно затова имам такъв сантимент към него.

Песента, която си пускам на път
Bob Dylan – Tangled up in Blue
Дава ми усещане за безграничност. На път слушам и много Еди Ведър, особено парчетата от саундтрака на Into the Wild. Мечта ми е да грабна хубавата си 80-литрова раничка, подарък от баща ми за абитуриентския бал, да я напълня с дрехи, книги, тефтери, неща за рисуване, фотоапарат, музика и пари. И просто да избягам. Да нямам телефон и никой да не знае къде съм, да бъда само с един-двама човека, които много харесвам и не ме дразнят, с подобен на моя мироглед. По пътя да срещам готини хора, които да ми разказват истории от живота си и аз да им разказвам от моя (това не ми е толкова важно, но ако ме помолят – бих), и да се радвам на природата, докато наоколо няма сгради, магазини и еднакви хора.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.