Плейлистът на Божидар Василев - TromBobby

25 юни 2015 текст Данислава Делчева, снимки Ралица Димитрова
Trombobby обича джаз и свири на тромбон – в Southwick и Dayo. Първата група в момента записва албума си Елементарна теория, а втората ще подгрява Рой Харгрув на A to JazZ на 3 юли. Завършваме календара на Божидар с партито в Backyard, където ще пуска в събота, и продължаваме към песните, които са се запечатали в личния му плейлист. Защото за един музикант няма нищо по-разголващо от парчетата, които звучат в главата му, откакто се помни. Заредете Youtube, започваме.


Песента, която ме накара да искам да стана музикант:
Michael Jackson – You Rock My World
Много харесвах това парче. Танцувах вкъщи на него, взимах бомбето на баща ми, слагах си вратовръзка и бях един малък господин. Усещах целия албум и това беше един от онези моменти, когато нещо се случва и ти остава.

Песента, която ми напомня за училище:

Антонин Дворжак – Симфония Из новия свят

Това е може би любимата ми симфония и беше едно от първите музикални произведения, което много ме запали да свиря. В оркестъра на училището трябваше да направим програма с Дворжак, която така и не се случи. По едно време даже си мислех, че само така ни надъхват.

Песента, която свързвам с най-добрия си приятел:
Bob Marley – Sun Is Shining

Свързвам я с Волен (Милчев, вокал в Southwick – бел.ред.). Мисля, че е най-добрият човек, когото познавам. Много е сърцат, много се раздава. И от него знам, че не трябва да слушам егото си толкова. Преди време, като бяхме по-малки, когато е имало повод, винаги ми е казвал: "Тук не си прав, тук прекали". Затова и сме приятели от 12 години.

Песента, на която най-много приличам:
Erykah Badu – A.D. 2000
Защото в текста се пее: "Няма да кръстят сгради на мен". Има революционери, за които никой не знае. Не че тези, за които знаем, не са истински, просто не е нужно да се шуми много, за да направиш революция.

Песента, която ми се е „случвала”:
J Dilla – Fall In Love

Случвала ми се е, когато трябваше да направя избора да не се продам. В парчето се пее: "Don’t sell yourself to fall in love with those things you do". Според мен всеки минава през подобни моменти. При мен се случи, когато учех в Амстердам, тогава слушах това парче, въртях го постоянно, трябваше да взема такова решение.

Песента, която свързвам с щастието:
Roy Hargrove – Strasbourg St. Denis
Точно така си представям щастието. По принцип в живота се опитвам да нямам очаквания към каквото и да било. Това е по-добрият вариант, вместо после да се разочароваш, че нещо не се е случило както си си го представял. Например сега имаме свирене в Пловдив, но може да ни се развали колата, да завали дъжд, да спре тока... Ако имаш очаквания е по-добре да ги свързваш със себе си, не със света и обстоятелствата.

Песента, която малко ме е срам, че харесвам:
George Michael – Careless Whisper
Има един клип в Youtube, в който един господин на име Серджио с истински мустак, черен кожен панталон и гол до кръста свири въпросната мелодия в Уолмарт, по време на лекция в университет и на какви ли не места. Често сме се бъзикали с приятели за това безумие, а всъщност аз харесвам парчето.

Песента, която свързвам с любовта:
Jimi Hendrix – Bold As Love

Така си мисля, че звучи – едновременно красиво, лирично, а на моменти и много агресивно. Инструменталът на това парче се развива пет хиляди пъти, стига донякъде, отива другаде и после пак се връща. Като любовта. Гениално е.

Песента, която свързвам с раздялата:
Mos Def – I’m Leaving
"I'm leaving, on the next planе/I don't know when I'll be back again." Това се пее – дръж ме, все едно няма да се обадя повече, въпреки че знаеш, че ще го направя. Раздялата – с града, с мястото, с приятелите ти – не знаете кога точно ще се върнеш, обаче ще се видите и ако е имало истински отношения, разстоянието няма да ги промени.

Песента, която винаги ме вдига:
Flying Lotus – Never Catch Me

В момента в Щатите много се говори за антидепресантите, които се преписват на всички. И той е минал през това – в една хотелска стая е щял да умре, затова и албумът му се казва You’re Dead! А аз смятам, че смъртта не е край, просто е врата към нещо, преход. И щом смъртта не може да те "хване", значи нищо не би трябвало да те спира.

Trombobby е на:
facebook.com/southwickband
facebook.com/dayoband
soundcloud.com/trombobby

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.