Бог да ви поживи, мистър Джоунс

13 май 2013 текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич
Help Me Jones е галещ ухото синтпоп проект, зад който стоят двама верни другари –актьорът, режисьор и текстописец Марий Росен и казахстанският диджей с почти постоянно присъствие тук Константин Тимошенко-Костя. Отдавна търсим повод да ви срещнем с тях и ето че настъпи заветният час – защото Help Me Jones издадоха дебюта си Made in China, а на 19 май ще ги видим в концертната им плът и кръв в Строежа. Преди това обаче поговорихме с Марий и Костя за куп неща, започвайки с краткия прастар виц – Дяволът купил душата на китаец, а тя се счупила.


Души в окови
Марий: Душите ни имат срок на годност и той става все по-кратък. Много лесно заместваме неща, които имат стойност, с такива, които нямат. Затова албумът ни носи името Made in China. Един вид колко лесно се произвеждат културни стойности, носещи етикета ”направено в Китай”. Много често се бумти за това или онова, че е супер яко, а пък то накрая се оказва „Made in China”.

Изненадай ме с любов
Костя: Албумът е готов от близо две години. Но записите, мастерингът и останалите технически подробности отнеха много време.
Марий: Повечето парчета са изпълнявани на живо, но включихме и такива, които никога не сме свирили. Вероятно няма и да го направим, защото форматът им е такъв.
Костя: Има парчета-изненада. Ако знаеш всички песни, няма да ти бъде интересно да притежаваш албума. Знаем, че напоследък е фешън да събираш винили. Като музиканти и ние искаме албумът да има красив физически носител, затова ще помислим в тази посока. Не бихме издали целия албум обаче. Може би само отделни сингли, интересни както за колекционери, така и за всички останали.

Рецепта всяка тука оставете
К: Израсли сме с музиката на 80-те, тя ни дава усещане за комфорт, затова, когато създаваме своя собствена, се насочваме към звученето от онези години. Нещата, които сме слушали в детството си – те ни привличат и интригуват. През 90-те например, модерни бяха рок и гръндж. Обяснението е просто – хората, израсли с хипи звученето, намираха комфорт точно в този тип музика. Аз самият се осъзнах музикално през 80-те, затова винаги когато правя нещо за Help Me Jones от мен излизат осемдесетарски звуци. Това ми е уютно, хубаво и естествено. В ню уейв и синтпопа съществува нещо като изпитана рецепта – единият човек прави текста и цялата концепция, а другият - музикална линия. Ние просто сме избрали да следваме рецептата. Макар че Help Me Jones стартира не по рецепта, а от необходимост.

Само двама – малко, но не съвсем
М: В театъра работим заедно, откакто Костя живее в България. Много е удобно да работиш с приятел. Интересно е да видиш какво би направил с някой нов, непознат композитор, но пък е така комфортно да се разбираш бързо с другия и да ти е лесно да му кажеш – ”не, това не ми харесва”, без страх, че ще го обидиш.
К: Театралната работа понякога ми се струва дори по-интересна от чисто музикантските ми проекти. Нещата там стават по-сериозни и по-дълбоки.
М: Последната постановка, по която работихме, е Очите на другите от Иван Димитров. Много интересно стана – репетирахме дълго и се получи доста сложен театрален механизъм. Позволихме си да го направим такъв, защото Народният театър дава възможността да се ползват най-разнообразните му технически служби. Слава Богу, представлението намери и своята публика.

Бог да ви поживи, мистър Джоунс
М: Джоунс е много енигматична фигура и ни е много приятен. Всеки път, когато си помисля, че сме го определили, той бие отбой. Да е жив и здрав Джоунс!
К: Призоваваме Джоунс на помощ понякога. Има една английска банда, чието име е Jesus Jones, така че, дори Иисус носи такава фамилия, хаха. Разбира се, той винаги помага. Но да не помислят хората сега, че сме много религиозни.
М: В крайна сметка, онова, което най-умеем да правим, е да бягаме по тъч линията – не сме по директните послания.

Дзен или изкуството да изпипваш детайла
К: Всеки ден имам по едно лично откритие - днес например открих банда, която познавам от много години – Supetramp. Чух тяхна плоча и разбрах, че съм изпуснал 20 години! Киното обаче вече не ме впечатлява. То е жанр, включващ в себе си много – и музика, и театър, и видео. Очакванията са невъобразими, а нещата, които се правят – комерсиални. Затова и аз като повечето хора съм минал на сериали. Не очаквам нищо, зная си – 40 минутки, през които мога да се разсейвам, да хапвам… Има и изключения, разбира се. Като Сатурн в опозиция – много фино и изпипано направен филм, който силно ме впечатли. Създаден от сърце. Уви, все по-малко неща биват направени от сърце.
М: Жалкото е, че и българският театър е докаран до подобно положение – театрална машина за пари. А театърът не е само такова занимание. Ето защо, когато правихме Очите на другите, искахме всичко да бъде изпипано естетически до последния детайл, да създава сетивно удоволствие. Това, което комерсиалният театър прави, е че не се труди достатъчно за естетическото удоволствие на публиката. Хвърля кюфтета и шопска салата на килограм.

Пътуване с лек багаж
К: Help Me Jones e нашето средство за себеизразяване. Ние сме творчески хора. Събуждаш се сутринта и трябва да кажеш нещо на цялата планета.
М: Там сме си само ние, това е нашето бягство. Имаме пълната свобода да се изразяваме и дори да имаме песен, наречена Много важно лайно съм изял. Това парче няма да излезе на CD, но ще го пуснем онлайн. Естествено, с годините самите ние сме си създали еталон за качество – не можем да си позволим да създадем лайно и да караме другите да го ядат.

Смъртта на твореца
К: Саундтракът на живота се сменя в зависимост от настроенията и ситуацията. Не цял живот да слушаш само едно парче или само един албум.
М: Във филма на живота има много подфилми. Те не спират. Когато умрем, ще погледнем от дистанция живота си и ще чуем неговия саундтрак.
К: Но най-хубавото парче все още не е написано.
М: Да, в момента, в който човек реши, че е постигнал най-хубавото нещо в живота си - умира.

Дявол да го вземе, трябва да бъдете добри
М: Подкрепяли сме много каузи и то предимно такива, които са не с комерсиална, а с идеална цел.
К: Субкултурата трябва да живее. В България субкултурата е като във всички бедни бивши съветски държави – на изчезване. А именно тя е тази, която дава живот на младежите, дава им информация за всичко, което става в съвременното некомерсиално изкуство. Затова трябва да я подкрепяме по всякакъв начин и с всички сили. Единственото условие е всичко да бъде с високо качество.
М: Най-лошото нещо, което можеш да си позволиш, е да свършиш работа наполовина. Леност, мързел… Най-големият гаф в човешко общуване е игнорирането на факта, че всяко наше действие въздейства.
К: Така е. Всички трябва да бъдем по-отговорни към нещата, които правим.
М: И Help Me Jones!

Help Me Jones са в Строежа, 19 май, 19:30, 6лв
Албумът Made In China търсете в музикалните магазини
Очите на другите е в Народен театър Иван Вазов, 25 и 26 май, 19:30

 

Горе Коментари (1)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
#1 14.05.2013 11:19 daSTO

Re: Бог да ви поживи, мистър Джоунс

Албумът може ли да се купи on-line с доставка извън БГ?