Полетът на Чайката

8 април 2010 Николай Василев, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Какво е общото между рок авангардистите от началото на 90-те Тъмно, агро фурията Бичето, хип хоп веселяците VFG, дет метъл главорезите Панака, новия електронен проект Seagullboy, създаването на аранжименти за песни на КариZма и композирането на музика за Лора Караджова? Представяме ви човека, стоящ в основата на тези и множество други музикални начинания – самият господин Seagullboy, по-известен като Васил Русев‑Чайката.


Би ли представил накратко Seagullboy?
Правя песни от много време и в един момент се натрупаха. Нямаше смисъл да си ги държа вкъщи и реших да ги презентирам по някакъв начин. Вече пуснах няколко парчета, имам още доста готови, мисля да снимам и следващия си клип до месец.

Какъв е стилът на Seagullboy? Първата ти песен бе с електро-рок звучене, във втората се усеща диско. Третата е в посока чилаут/хаус, четвъртата е много електро...
Нямам представа за стила – както ми дойде. Някои парчета са китарни, други – електронни, трети са по-мелодични. Не си поставям ограничения. Е, няма да тръгна да правя траш метъл, разбира се.

В клипа към първата песен на Seagullboy, Pleasure Pressure, две момичета изтезават своя съученичка, защото е станала кралица на красотата. Подобна история попадна и в новините преди време. От такива случки ли черпиш вдъхновение?
Не, дори не знам за този случай. Идеята ми дойде по-скоро от филма Хостел. Исках да пресъздам и онази сцена от Кучета в резерв, в която Майкъл Мадсен реже ухото на полицая, макар и по различен начин.

В Am I Real пееш за обезличаването на съвременния човек. Важи ли същото и за днешната музика според теб?
Какво да ти кажа... Сигурно е така, тъй като колкото повече напредва времето, толкова повече се изчерпват идеите. Лично аз не съм се сблъсквал с нищо радикално ново от времето на Primus и Mr. Bungle насам. От друга страна, неща, които преди се смятаха за новаторски, днес са абсолютен мейнстрийм, така че не мисля, че има обезличаване. Просто поколенията се сменят – старите си отиват, а на тяхно място идват нови, които възприемат нещата по свой собствен начин.

В парчето ти True Love пее Деси Андонова от Phuture Shok. Планираш ли да работиш и с други гост‑вокалисти?
Да, даже вече имам записано парче с Рони от Nasekomix. Замислил съм и клип, но май няма да мога да го реализирам. Идеята не ми се е доизбистрила съвсем, но става дума за състезателни коли, което би било доста скъпичко и трудно за изпълнение. Може пък и да успея, живот и здраве.

Възнамеряваш ли да издадеш песните в албум?
По-скоро не. Не виждам смисъл от албуми. Вече никой не ги купува – цялата търговия отиде в интернет. В момента албуми се правят едва ли не само за да издадеш 500 бройки и да ги подаряваш на приятели.

Стана ясно, че имаш и нова група, чийто стил e описван като “нещо средно между дръменбейс и акустичен фънк с духови инструменти”.
Да, мисля да има флейта и тромпет от време на време, а стилът е по-скоро акустичен фънк с елементи на дръменбейс. Вече имаме десетина песни и ако всичко върви по план, още тази пролет ще започнем да работим по тях. Съставът на групата още не е напълно ясен, но смятам да призова бившия барабанист на Тъмно – Даката, плюс бас, пиано и флейта, а аз ще свиря на акустична китара. Относно името на проекта се колебая между няколко варианта, но ще е нещо смешно от рода на Iron Liver. Предполагам, че до есента групата би трябвало да излезе на светло.

През изминалите 20 години си се занимавал с каква ли не музика – от поп до дет метъл. Как стават тези метаморфози?
От само себе си. Харесвам всякакъв тип музика, колкото и да е странно за някои хора – от дет и грайнд до хаус и поп и съответно се занимавам с различни стилове с отделните си проекти – Seagullboy, Бичето и т.н.

Къде виждаш основната разлика между свиренето и създаването на музика сега и в началото на 90-те?
Тогава беше доста по-различно, тъй като имахме много надежди. Нещата тъкмо бяха потръгнали, очаквахме да се промени нещо, да успеем да излезем да свирим на Запад. Бяхме на косъм, честно казано, но всичко рухна – звукозаписните компании фалираха, целият пазар се срина, дойде голямата криза и нещата замряха. Сега, на стари години, едва ли не започвам отначало, но щом го правя, значи се надявам на нещо добро.

Метаморфози
Чайката за всички свои проекти

Тъмно
Категорично няма да има събиране на Тъмно – просто времето на групата отмина. Тази музика беше актуална тогава, в началото и средата на 90-те, макар че и сега като че ли има някакъв подем покрай възраждането на Alice in Chains. Въпреки това не виждам смисъл да възобновяваме Тъмно – по-скоро бих направил нещо ново и различно. Бяха хубави времена, посвирихме и имахме надежди, но това си остана в миналото.
Няма смисъл да преиздаваме албума си (едноименен, издаден на касетка през 1994 – бел. авт.) на CD, но не виждам проблем да го пусна с хубаво качество в интернет, тъй като оригиналният DAT остана у мен, а и правата върху записите са си наши. Не следя нагласите на хората, но ако има интерес – защо не.
С Тъмно записахме и втори албум, който обаче бе коренно различен от дебюта ни като стил, а записите останаха в продуцента ни, Румен Бояджиев от ФСБ, и в крайна сметка така и не видяха бял свят.

Бичето
Тук се изявявам като музикален продуцент и свиря на бас. Имаме две нови песни, като поне една може би ще се сдобие и с клип. Отделно от това репетираме за концерта, който ще изнесем заедно с The Exploited на 8 април в София.

Панака
Сформирах този проект с един от най-добрите ми приятели – режисьорът Валери Милев. И двамата сме стари почитатели на тежката музика и правим именно такива неща, но нямаме особено много записан материал. По едно време бяхме започнали отново да репетираме много сериозно, но сме прекалено заети с други неща. Все пак имаме едно ново парче, което е около 50 секунди, хаха! По принцип правим песни с Панака, когато се съберем и пийнем – за един час ги записваме, решаваме да снимаме клип и действаме спонтанно. Така в повечето случаи става най-добре.

VFG
Произнася се Ве Фе Ге – да направиш ВФГ на някого е да си уговориш среща за купон и да не отидеш. Това е хип хоп формация, в която участват и Фичо от Phuture Shok, моят приятел Бирата, който е диджей, и нашумелите Панчев и Бутилко. VFG съществува с основна цел да се смеем и забавляваме. Имам и безброй други проекти с по 1-2 парчета, които така и не са виждали бял свят... и може би така е по-добре, хаха!

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.