Мик Харви и вечния път



24 октомври 2019 текст Никола Шахпазов снимка L. J. Spruyt Photography
"Аз съм от хората, които умеят да оставят миналото зад гърба си и да продължават напред", споделя белокосият и безупречно облечен мултиинструменталист и вечен пътешественик Мик Харви. Повечето го познават като близък приятел на Ник Кейв (с когото пътуват и свирят в продължение на 36 години, най-вече в Nick Cave And The Bad Seeds), но е работил и с Пи Джей Харви, и с Crime & The City Solution, и с Алекс Хаке от Einstürzende Neubauten.


Не се задържа дълго на едно място още от тийнейджър, когато прекарва месеци и години между родната си Австралия, Берлин, Лондон и Рио де Жанейро. Наскоро Харви стана на 61, но не забавя крачка: след албума си с песни за Първата световна The Fall And Rise of Edgar Bourchier and the Horrors of War се включи в записите на Invisible You на Джей Пи Шайло. И отново тръгна на турне, което е отлична новина за нас, защото Харви, Шайло и Стийв Шели (от Sonic Youth) ще минат и през Mixtape 5 на 29 октомври. Преди това обаче имаме малко въпроси, на които Мик има верните отговори.


Наскоро си купих графичната новела на Райнхард Клайст Nick Cave: Mercy on Me, в която ти си другият най-често срещан персонаж – приятелят на Кейв, който винаги е до него с най-точните съвети. Така ли е в действителност?
Не съм сигурен, че през 80-те и 90-те Ник наистина чуваше съветите, които му давах. Но е истина, че по онова време се опитвах да подредя някак хаоса, в който се бяха превърнали The Bad Seeds. А Райнхард се е постарал да предаде това в диалозите ни. Разбира се, тези разговори са до голяма степен измислени. Но в тази красива графична новела са включени много истински истории, някои събирателни от различни събития и дори неща, които никога не са се случвали. Не и доколкото аз си спомням...

Напусна Nick Cave and The Bad Seeds преди 9 години, какво се промени в живота ти оттогава?
Днес около мен има значително по-малко стрес и ми се налага да отговарям за организацията на по-малко неща, което е добре дошло. По някакъв начин тъгувам за групата, в която прекарах десетки години. Но онова, което наистина не ми липсва, са дългите турнета с тях. Твърде често попадахме в зали, които са твърде големи, за да можем да представим песните си по правилния начин. Ненавиждам тези огромни помещения и дори не искам да съм в тях, да не говорим да свиря вътре. Иначе продължавам да следя какво се случва с бандата и много харесвам звученето, към което се насочиха в последните албуми. Мисля, че то е голямо предизвикателство и за тях, и към публиката им. Нямах достатъчно време да се запозная внимателно с новия им албум Ghosteen, но усещам, че е поредната интересна крачка встрани. Минималистичният подход в него е страхотен – само пиано, синтезатори и глас.

Другото ти най-близко сътрудничество през годините е с Пи Джей Харви, каква е динамиката ви с нея?
С нея нещата стоят по почти същия начин, както и с Ник. С Поли се разбираме отлично, и то не само на музикално ниво. Но въпреки това, всеки път се съгласявах да участвам в албумите ѝ най-вече защото е мой приятел. Усещам обаче, че това е нещо, което вече не съм толкова склонен да правя – влагам много време и усилия в един проект, но накрая цялото внимание отива при някой друг.

Джей Пи Шайло е сред хората, с които свириш най-често в последните години. Защо понякога казват, че ти си неговата дясна ръка, а друг път – че той е твоята?
Всъщност и двете са истина, зависи кой е на вокалите, хаха. Вече съм работил над доста албуми заедно с него и нямам намерение да спирам. Обичам резултатите, както и самия процес.

Последният ви общ албум Invisible You ли ще е ядрото и на концерта ви в София? 
Да, ще свирим повечето парчета от него. Въпреки че концепцията и композицията са на Джей Пи, чувствам този албум много близък. И мисля, че участието ми в записите е оставило свой отпечатък. След Invisible You заедно с целия бенд ще представим и няколко от моите песни – ще чуете това-онова от The Fall And Rise of Edgar Bourchier, но и някои доста по-стари неща.


Има ли начин вечният пътешественик Мик Харви да се установи на едно място?
Опитвам се. През последните 23 години наричам Мелбърн свой дом, но поне три пъти в годината прекарвам дълго време някъде из Северното полукълбо за турнета или записи. Истината е, че обичам пътуванията и завръщането в Европа заради места като Берлин. Това е очарователен град, в който се случват толкова много неща, особено в музикалната ъндърграунд сцена.

След толкова пънк, рокенрол и хаос, започна ли да цениш тишината и спокойствието повече?
Сякаш връзката ми с хаоса и подредеността не се е променила много. Единствената разлика днес е, че имам постоянен шум в ушите, дори когато е пълна тишина. Целта ми е с годините постепенно да ставам по-малко зает и да правя повече собствена музика, само толкова.

Напук на всичкото движение ти си съумял да създадеш семейство и дори да го задържиш цяло. Как по-точно успя там, където толкова други музиканти се провалят?
Не се надявай да ти кажа точно как се случи. Не беше лесно. Сякаш най-сложното е да осъзнаеш какво всъщност трябва да бъде приоритет в живота ти. И невинаги ми се получавало по най-добрия начин, дори напротив. Но няма никакво значение колко си известен – рано или късно всичко се свежда до отношенията ти с твоите приятели, партньор и семейство. Осъзнаваш, че това е най-важната част от съществуването ти, само там си наистина себе си, там прекарваш истинския си живот и той е напълно различен от онова, което вижда публиката.

Мик Харви и Джей Пи Шайло свирят в Mixtape 5 на 29 октомври от 19:30 за 28лв от epaygo.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.